Разпадащи се образи и образци:
ударили горнилото на мъката,
живеем в облаци и сред лъжци - 
ни диво вече гоним, нито питомно.

Да питаме: не смеем - няма смисъл!
Подплисква се поредния шаран.
Разнопосочно блъскани от шаманизъм,
предем си тихом нашия саван.

Ни горди, нито тъпи, нито никакви.
Това ли точно искахме за нас?
Да се обърнем гърбом срещу смисъла,
защото Глобализмът е на власт?

Защото няма нищо свято, нито мило,
освен самозабравилия се Мамон.
Къде си Ти, човешко Ни светило,
наричано от нас, напразно, Бог?