"Ние няма да платим кризата"

Вие ще платите кризата. И ние ще я платим. Всички си плащат кризите по един или друг начин. Влюбения тинейджър, утвърдения политик, бизнесмена – всички си плащат кризите.

-         Не! - ще кажете. – Понякога плащаме чужди кризи! -         Не! – мисля си. – Всеки плаща своята, като краен резултат. И няма никакъв избор. Не може да откаже. Може само да избира своята криза. И човека и държавата.

Разбира се, човек не избира родината и родителите си, но е свободен в избора на отношение към тях. Отношението определя степента на зависимост и предопределя някои кризи. И толкова.

Кризата, струва ми се, е материална. Но не само. Понеже сме направили грешката да обвържем духовните си стремежи с материалния просперитет. И когато материалните ни достижения влизат в „черна дупка” те повличат и духовните. Нали ние ги свързахме с тях.

Стадното човечество силно се е привързало към стадната отговорност. Дойде време да разбере, че отговорността е лична. Световната кризата неизбежно се превръща в множество индивидуални кризи.

Народът на Гърция пи, пя и се пече на слънце. Сега заявява, че няма да плати кризата. Ще плати. Единствения начин да му се размине е ако платим ние. Или някой друг.

Ние и останалите също се надяваме някой друг да плати. Това сме правили винаги. На това се е крепила еволюцията ни. Побеждава по-силния, плаща по-слабия. Сблъсъка между силните ражда прогреса, който роди  кризата. Преди това роди великото преселение на народите, великите геогравски открития, няколко световни войни и милиарди лични драми.

Успехът е личен, кризите – общи. Така живее човечеството. Всеки човек с фантазия може да прецени до къде ще доведе това. Неуспелите вече не могат, а и не искат да плащат кризите. Успелите – също, но по други причини. Така е в семействата, така е и в държавите, че и на планетата май.

А когато стремежът на горе опре в границата на ресурса е време за криза. Или прогресът ще спира, или някой ще плаща сметката. До сега все се е намирало кой да плати. Да плати ПРЕХОДА КЪМ НОВ СВЕТОВЕН РЕД.

Намирало се е понеже „успелите” никога не са успявали да дръпнат целия наличен ресурс. Сега май успяха. Цената на успеха е – милиарди излишни хора. Единственото което пази излишните от унищожение е, че те са много необходими потребители. Което е дилема за прогреса. Отдавна известната

Дилема на затворника /от Уикипедия/
В теорията на игрите, дилемата на затворника се нарича вид игра от отворен тип, т.е. игра, в която един участник може да спечели/загуби, може всички да спечелят, а може и всички да загубят (при затворения тип сбора от резултатите на участниците е константен). Дилемата на затворника е психологически модел на поведение, намиращ отражение и в икономиката.
Същност на дилемата
Двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат осъдени, т.е. ще спечелят. Дилемата обаче на всеки от тях двамата е следната: „Ако аз си мълча, а другия си признае, то той ще получи по-малка присъда, защото съдейства на правосъдието, аз аз ще имам по-тежка присъда, защото не съм признал.“ Има обаче и трети вариант - ако и двамата признаят, и двамата ще бъдат осъдени. Всеки от тях може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с мълчание. Това поведение е ежедневие при наличие на пазарна икономика и се наблюдава при конкурентни фирми от един отрасъл, работещи на един пазар и със съизмерими мащаби. Такива са например телекомуникационните фирми. Казусът няма еднозначно решение и всеки попаднал в ситуацията я решава по своя преценка. ----------------------------------------------------------------------------------

Кастата на „обречените на успех” намираше временни решения на дилемата търгувайки с бъдеще. Т.е. в даването на кредити.

Които сега отказваме да платим.

Ще могат ли да ни принудят? Ще има ли какво да ни вземат?

В предишни решения на подобни ситуации кризите са се плащали с животи по логиката – непотребяващия е излишен.

Аз не разбирам от икономика и едва ли мога да дам мнение за бъдещото развитие на света. Аз обаче съм потребител, заплашен да стане излишен. Колкото и да съм глупав, инстинктивно напипвам желанието да не плащам чуждите успехи, а своите. Затворник съм в затворената система на потреблението и трябва да намеря лично решение на „Дилемата на затворника”.

В личен план тя се свежда до избора: Потребител, или кредитор?

В реалния живот всички сме и двете. Понеже сме в рамките на системата. Системата - потребител на прогреса изнася кризите извън себе си. Сметките ги плаща друг:/ великото преселение на народите, великите геогравски открития, няколко войни, регионални кризи/

Преялата система има спешна нужда да го отлее някъде.

  Системата е световна. Кризата трябва да се изнесе на по вънка – в космоса. Системата ни притежава. Поне тялом. Тя може да изнесе кризата си и навън – в душите ни, понеже те за нея са външен елемент. Стига от това  да получи нов ресурс за развитието си. Личната ми дилема получава нов смисъл. Вътре или извън системата. И понеже тя е заела цялата планета, единственото „вън” е навътре в себе си.

Човече, ти си извънземен. Не си за тука!
Толкова много интелект - няма начин да ти е лесно, когато гледаш наоколо.
Недей да триеш ,както преди, събирай ги тези неща.
Аз съм неподреден (мърльо) и не мога да се принудя да ги сложа някъде за поколенията - но това са си твои филосфски достижения, и ще дойде момент да послужат на някого.

Моля те да коментираш нещо,казано от Михаил Константинов.Беше гост в някаква телевизия преди седмица.Буквално заяви,че най-вероятно целият гръцки дълг ще бъде опростен.Или поне огромна част от него!Защото е невъзможно на практика Гърция да изплати 300 млрд.си дълг посмъртно!И,че ние българите ,,отличниците във финансовата дисциплина,, пак ще ручаме жабетата.Тоест само ние ще сме тези стягали коланите!Така ли е според теб?

Пак го четох - фундаментално!

Къде гледат модераторите, ето на това място се ражда истинско прозрение!
Ще го гласувам за вълна, не знам дали ще има смисъл, но ако всички прочели до тук го направят, сигурно повече хора ще се опитат да достигнат до корените на Вашата болка!

Аз съм си зле с правописа. За срамотИте...
Географски, наистина.

Зарежи правописа! Предимство на съдържанието пред формата...Съдържание - 1000% качество!!!

Опростиха дълга на Хаити, май. Но едва ли някой би си пожелал такова опрощение.
Друг е въпроса кога и как ще го платят. Интересен за мен е факта, че те НЕ ИСКАТ.
Каквито и да сме ние българите, рядко ни идва на ум да не си платим. Дори взети по отделно. А там има единомислие по въпроса - нямало да плащат. Къде ли виждат решението? На какъв прецедент се надяват и кой ли смятат че ще допусне такъв прецедент. За мен демонстрациите им са израз на някаква национална липса на отговорност. За гръцкия морал е казано много. Имаше един виц по въпроса:

Приликата между гърка и евреина е, че и двамата ще ти продадат и майка си за пари.
Разликата е, че гърка няма да ти я достави...