Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2011 22:54 - Как посредствеността превзе света, или кога завърши ренесанса?
Автор: evrazol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6968 Коментари: 15 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Истинската наука трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието. Тя трябва да открие дълбокия смисъл на нещата. – Петър Дънов   Разбира се посредствеността ще се изкашля срещу твърдението, ако отрича Дънов и ще се позовава, ако го приема. На третия коментар посредствеността ще е загубила всякакъв спомен за предмета на спора.   Непосредствения /нарочно не казвам интелигентния човек, понеже непосредствения е възможно да не е интелигентен според критериите/ ще се замисли, без да му пука за Дънов.   Да познаваш устройството, съдържанието и процесите, без да познаваш смисъла е все едно да можеш да управляваш самолет и да летиш над океана без навигация.   Безспорно смисъла е пътя, а навигацията ... твоето светоусещане. Характера е превозното средство. Ум, сърце и дух.   Ограниченият ум, съчетан с бедно сърце и силен дух сътворяват  посредственост. Агресивна посредственост. Без силен дух – жалка посредственост.   Ум, сърце и дух приех за дадености. С дюлгерските си познания няма да мога да проследя генезиса им. Нито да им разбера устройството. Аз и от скоростни кутии не разбирам, но това не ме прави лош шофьор. Щото я усещам кутията, като започне да се мъчи. И ако я познавам от по-дълго време, мога и да предскажа как ще се държи в конкретна ситуация.   Посредствеността остро се нуждае от помощ. Оставена сама на себе си, тя остава там където е. Ако друга посредственост не я избута или смачка, или „изяде“. Дух в инвализна количка.   Който превзе света.   Свобода и сирашка гордост девиз да бъде твой! Петьофи. Ще викнем ние: Хляб или свинец! Ботев   Ето войнстващата посредственост. Тя може да превзема рубежи, но не може да проправя път. Тя може да превземе Радецки, да стигне до Борован и от там на сетне – не знае на къде. Има нужда от помощ.   Ще имаме едно знаме на което ще пише: Свята и чиста република. Левски.   Тук пътя започва след бесилото, за да продължи във вечността. Няма нужда от помощ. А хляба и свинеца са само средства и подробности от пейзажа. Като собствения живот.   Те и тримата посветиха живота си. По различен начин и най-вече на различен смисъл.   Какво от това че си посветил живота си? Важното е на какво го посвети. Защото за да го посветиш е нужен дух, но да избереш на какво са нужни ум и сърце.   Не е достатъчно само да познаваш съдържанието, механизмите, генезиса и логиката.   Смисъла, глупако, смисъла!   Най ценното нещо, което имаш – животът, трябва да бъде посветен на най-висшия смисъл, който си способен да откриеш за себе си. Не на паница леща, ферари с цвят червен, или единнии светъл комунизъм.   И ние не щем да посветим живота си на бутане на инвалидната количка на войнстващата посредственост. Не щем и няма! – те си се бутат сами и без нас.   За това не ходим на избори. Продаваме гласовете си. Търпим. Неглижираме. Оправяме се индивидуално. Но не бутаме количката.   Безсмислено е. Когато намерим смисъла ще се юрнем вкупом, както когато намерим далаверата. В нея има някакъв, що годе, смисъл. Поне за посредствеността.   Грях е да си хапнеш от дървото на познанието, ако не можеш да го изядеш цялото. С хапка познание само твориш посредственост. И ако науката не може да открие смисъла, прочисти ума и сърцето си, белким те облагородят духа. Дай на духа си тези две патерички, дано закуцука сам по прашния път, вместо да крещи в количката.   В същност ...   Как посредствеността превзе света, или кога завърши ренесанса?



Гласувай:
18



1. анонимен - Извинявай, но това е отвратително. ...
11.07.2011 23:28
Извинявай, но това е отвратително. Надувка и снобизъм. Разочарован съм.
цитирай
2. haralanov - Kushel e самата посредственост
12.07.2011 09:08
Той и затова не може да те разбере.За посредствеността и това е характерно.Смята,че е ,,надувка и снобизъм" онова,което е непостижимо за умът му!Кushel-я за разлика от теб обаче ходи да гласува.И за да не си мисли,че го обиждам ще кажа,че това е добре.Въпреки,че негов идеал за нормалност и просперитет е Беларус на Лукашенко.Посредствеността не познава терзанията на духа!След паницата леща следва дълбоко оригване и бързо заспиване.Казват,че последното спокойно лице на човек било това на Гьоте.Там някъде ще да е завършил Ренесансът.Напълно погрешно се смята,че същия този Ренесанс бил загърбил Бога и,че се бил обърнал към Човека.Смисълът на нашият живот е в изпитанието.Който издържи ще наследи живот вечен.Обещанието на нашия Създател не е литературна метафора!!!
цитирай
3. boristodorov56 - Разбира се посредствеността ще се изкашля(изкушля) срещу твърдението...
12.07.2011 09:23
Кич.ел - пича смел -
дето ще коли фашагите.

Няма по-отвратителна и безморална фигура от кич.ел.
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Изводът ти е само отчасти верен, но не за друго, а защото
12.07.2011 09:25
процесът на превземане на света от посредствеността все още не е завършил. )))Той започва с френските "просветители", които забъркаха кашата на последвалите събития и на вакханалията на санкюлотите; и особено Русо с неговото социално инженерство, доразвито впоследствие от марксисти, комунисти, фашисти и нацисти и довело до най-свирепите режими на войнстваща посредственост, която се опря в упражняването на властта си именно на най-тъпите и яки копелета и цървули. Виждаш, че и тук още не можем да преборим наследството на царете на посредствеността - българските червени боклуци.
цитирай
5. lado - Евгени, здравей! Здравейте Боре, ...
12.07.2011 15:38
Евгени, здравей! Здравейте Боре, Минчо и Славимире! Е те тука , в този блог, съм изопнат като струна. В смисъл - сетива, интелект (доколкото го имам), ерудиция (също)...Напрегнат съм - да не пропусна някой нюанс. Щото от това светлината в картинката се променя, помръква. Иначе дишам леко и свободно - виждам неща , писани с мисъл за човека от човек с дълбока душевност и съответно дълбоко наранена ...
Аз пак ще споделя битовизми...Ама готини в известен смисъл. Та имам една близка, даже си я обичам, но тя има девиз : "Покажи ми цел и ставам куршум!"
Така и цецовите мицовци - посветили живота си да служат на началниците си, а не на смисъла на битието. Е, за някои смисълът се състои в задоволяване на инстинкти.
Но тук се диша. С пълни гърди. Благодаря ти, Евгени!
цитирай
6. vmir - 4. slavimirgenchev1953,
12.07.2011 16:51
slavimirgenchev1953 написа:
процесът на превземане на света от посредствеността все още не е завършил. )))Той започва с френските "просветители", които забъркаха кашата на последвалите събития и на вакханалията на санкюлотите; и особено Русо с неговото социално инженерство, доразвито впоследствие от марксисти, комунисти, фашисти и нацисти и довело до най-свирепите режими на войнстваща посредственост, която се опря в упражняването на властта си именно на най-тъпите и яки копелета и цървули. Виждаш, че и тук още не можем да преборим наследството на царете на посредствеността - българските червени боклуци.


Споделям напълно! И добавям - войнстващата посредственост вече се самовъзпроизвежда чрез яростните си отрицания, защото не притежава способността да се разграничи, без да прави компромис с принципа. Посредствеността сякаш стана професия, по-важна от собствената. В повечето случаи е достатъчно е да й покажеш врагът, и тя ще надмине всякакви очаквания в оплюването му, заздравявайки неимоверно позициите на "вражеските" си колеги по посредственост.
цитирай
7. svoboda64 - Всъщност, ако се замислиш, посредствеността
13.07.2011 10:28
винаги е управлявала "света" - човешкия имам предвид. Защото е агресивна. А ние, като цяло (човешки свят), не сме излезли от фазата на агресията :) С агресия можеш да разрушаваш и убиваш, но да твориш - не...
цитирай
8. tera - Спорен текст, бих казала...
13.07.2011 22:20
Не съм много съгласна цитатите от Петьофи и Ботев да се приемат като олицетворение на войнстваща посредственост. И двамата са поети, изразили са се метафорично. Това тълкуване ми намирисва на опростенчество, сори.
цитирай
9. evrazol - Така е, но ето защо го изпростях:)))
14.07.2011 09:18
tera написа:
Не съм много съгласна цитатите от Петьофи и Ботев да се приемат като олицетворение на войнстваща посредственост. И двамата са поети, изразили са се метафорично. Това тълкуване ми намирисва на опростенчество, сори.


За да си изправен пред избора - хляб или свинец, е нужно да си проспал един сериозен участък от пътя на своята деградация. Понеже загубата на хляба и смъртната нужда от него е последен, безизходен етап.

Преди това си загубил права, достойнство, индивидуалност ... Оцелявал си - в българския смисъл на думата, т.е. бил си посредствен. И след като дълго време си се примирявал и търпял, не човешко самосъзнание, а най-обикновена животинска нужда те ПРИНУЖДАВА да се сетиш че си личност /може би/.
Къде са, или от къде ще се вземат моралните качества нужни за да се пребориш за "правда и свобода".
Колкото до девиза - вобода и сирашка гордост - може би грешно съм го сложил тук с такъв контекст. Вероятно заради определението "сирашка". Той, гордия човек /в добрия смисъл на понятието/ си е горд. Независимо сирак ли е, клошар, или кмет. И определено е свободен да прави личен избор.

Аз лично нямам претенции към верността на заключенията си. Нито пък исках да провокирам аудиторията. Провокирах се сам с въпроса - Защо предявяваме претенции към "другите" преди да отговорим на аналогични претенции към себе си. Смятам това за еталон на посредственост.

Гениален поет е Ботев. Страхотна интелигентност на емоциите има. И аз не оспорвам по никой начин поетичния му талант. Но като революционер той с нищо не превъзхожда Филип Тотю да речем. Неадекватна представа за "матрияла" и противника, лоша стратегия, гол ентусиазъм, абе, "революционер". Къде е да скочиш с пушката, къде - девет гОдин да се скиташ бездомен под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово.

И ако се върнем в сегашната си действителност, като че ли най-много претендиращите, са най-малко заслужаващите.

Разбира се - не съм убеден в правотата си, но... така
цитирай
10. chara - Ренесанса, Евгени, за всеки завършва в различно време!
14.07.2011 13:51
Някой хора още витаят в него ... колкото и налудничаво да звучи! Те са извън времето и пространството и ... малко им завиждам затова.

Има и друг нюанс. Едно е да гледаш посредствеността по ТВ или на клип в you tube, друго е ежедневно да те "удря с парен чук" по главата! Нещо, което знам, че си изпитал лично, предвид бранша в който работиш. Там ... птици всякакви ...
Обаче, честно да ти кажа, на мен пък ми е писнало да ги обучавам. Остана ми само да им гледам сеира ... и да се забавлявам!
цитирай
11. ran - може би Ренесансът завършва
14.07.2011 18:13
когато "духовните" хора разделят света на себе си и на инвалиди.

"И ние не щем да посветим живота си на бутане на инвалидната количка на войнстващата посредственост. Не щем и няма!"

Това е чертата. След нея войната на посредствеността е само отговор-следствие на духовното парцелиране.
цитирай
12. veselinvalev - Вдъхновението
14.07.2011 19:40
Френските екзистенциалисти стигнаха до "безсмислеността на битието" хвърляйки смисъла в отчаянието на цинизма.
Няколко милиарда потребители живеят потопени в рекламната действителност "постави ми цел и ставам куршум" внушаваща им липси заради които се заробват доживотно в заработването изплащащо банковите им заеми.
"Да откриеш смисъла" в смисъла на Дънов е всъщност да откриеш науката. Науката на смисъла. Което, всъщност, е смисълът на науката. Науката на сърцето. Защото в него са Нещата. Затова е и "сърце", тоест, среда, средина. Сърце, среда, средина, в които тленното материално може да придобие смисъла на духовно безсмъртно.
И тук всъщност стигаме до въпроса - защо е необходимо съществуването на масовата посредственост, след като сме стигнали до извода, че тя не може да бъде трансформирана в масова талантливост. Талантливост за разбиране дълбокия смисъл на науката, смисъла на нещата.
Отговорът, според мен, е в самия Дънов. Посредствеността поражда отчаяние. И всъщност истинският талант е да се оттласкаш от това отчаяние. Генерирайки в себе си вдъхновение. То не е само антиподът на отчаянието. Вдъхновението, според мен, - това е смисълът на нещата, който ни е дал Дънов - свободата да генерираме вдъхновение, тоест да генерираме в себе си божественото. Откривайки вдъхновението, ние вече сме открили смисъла. Защото сме в истинското усещане. В истинското сърце, в истинската среда, в истинската средина. Открили сме центъра си, който ни дава устойчивост на вътрешните ни координати, на представата за собственото ни вътрешно пространство.
Така мисля.
цитирай
13. lado - Даааа, Веселин! Още един мъдрец. ...
14.07.2011 23:59
Даааа, Веселин! Още един мъдрец. Поздрави!
Не е за писане темата, а за беседа. Тромаво е така. Или ако се пише, то направо за трактат. Даже два. Пишете, ще вдъхновите.
цитирай
14. kass - evrazol
23.07.2011 12:41
Много пъти съм се замисляла за това, защо хората са толкова различни и стигнах до извода, че самолетът се управлява от екип от няколко души, отговарящи за сигурността на стотици пътници. Пластове винаги ще има, без тях не може да има структура. Остава само въпроса - на колко ниско ниво е посредствеността и защо??? Животът винаги е бил стремеж, цел, конкуренция и винаги е следвало аналогичния ред - слаба конкуренция, слаба мотивация...
Поздрави, чудесен пост...
цитирай
15. анонимен - Безпомощни и жалки нещастници. ...
27.07.2011 21:12
Безпомощни и жалки нещастници. Лузери.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969764
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031