Не съм сигурен, че да се контактува с хората е безопасно. Както за тях, така и за боговете. Поне докато не разберат, че на малките същества не се дават големи мускули, големи рога и голямо знание, за да не се самоунищожат. На малките същества се дава райска градина. Там те са защитени от познанието, защото то дава надежда, а тя предполага амбиции. Малките същества се забавляват. А ако им стане скучно, най-много да започнат да опипват ребрата си и да си говорят с тях. Те не се нуждаят от представи, които да раждат мечти и да формират страхове. Забавленията им са колективно несъзнавани, състоянията – надсъзнателни, а трепетите – индуцирани от ноосферата. Рай. Нирвана и божественост. В такава обстановка съществата биха живели безкрайно, но и без възможността някога да разберат че са живели. По-нататък, на мен кибога, не ми е дадено да знам. Имам само известни подозрения за това какво се е случило и защо боговете са решили да наградят хората с познание и да ги накажат с него.  Бях веднъж в командировка в така наречения Рай. Археологическа експедиция беше. Предполагаше се, че там се намира първичното намерение на Бог, до което щели да доведат неведомите му пътища. Аз трябваше да разчистя и да направя от него място злачно и спокойно, за да има къде да се настани цивилизацията след края. Междувременно, в боклука да открия и първоначалното Му намерение.

Какво да ви кажа. Преди да напуснат от там, човеците бяха го превърнали в кочина. Не мога да го опиша много подробно. Просто си представете място претърпяло човешко забавление, запечатано с паяжината на времето. Сякаш изгонвайки човека на изток Господ е разделил джунглата на материална и духовна, или пък е разчупил черупката, за да излети птица, или пък се е нуждаел от нечие противопоставяна, за проверка на самоосезанията.

 А може би като творец, просто е почувствал нуждата да се изрази. Творците принципно си падат по изразяванията, дори и без публика и ценители. Понякога без никаква мисъл и познание. Така си им идва отвътре. Такава е същността им – божествената им същност.

Навярно така е било. Господ се е изразил. А това ангажира с грижа за последствията. Творбата заема място, изпълва се със значения, привлича смисъл, отразява смисъл. И на края заживява свой живот, или умира. Творчеството е високоотговорно занимание, способно да предизвика непредвидими процеси и явления, с още по-непредвидими последствия.

Навярно така е било. Божествената творба е заживяла свой живот. Бог бил принуден да и предостави възможност да се докосне до дървото на познанието, за да може да носи отговорност пред себе си, а не само пред  Него. Това изгонените заради познанието си човеци, нарекли Ад.

Злите езици в райския персонал говорят, че едва след като изгонил човека от Рая, господ разбрал, че разумът и пъпната връв са несъвместими. Бил доволен, че е успял да изненада себе си, а после плакал.

Аз, кибогът, не съм виждал Господ да плаче, или пък го прави по неразбираем за мене начин.

Смисълът на това повествование за сега се губи. Самото то изглежда като фантасмагорен брътвеж с развлекателен характер. Транперсионалната ми командировка налага воденето на дневник, тъй като резултата от нея е непредсказуем и рано, или късно, независимо от резултата, някой ще ми потърси отговорност. Освен това трябва да оформя от нищото отправна точка, таха характерна за съвременните религии обозначаващи се като научни течения.

Отчаяния взор на хората назад, прилича на отчаяния им взор напред. И най-острия им, и най-далновидния поглед, не намира преграда,  в която да „спре“.  А когато погледа не спира в нищо, човеците губят ориентация. /За разлика от животните/.  Хората отчаяно се нуждаят от измервания, координатни системи и отправни точки, за да си сформират /скалъпят/ предствави. Та с тях да се гмурнат в „познанието“.  Самото познание им е нужно за да превърнат живота в догма. Нужно им е, за да им стане „ясно“.  Яснотата им винаги е изтъкана от колизии и те се стремят да ги разрешат с надничане зад така нужната на догмитеим  прегреда.

Търсейки „началото“, те неминуемо стигат до въпроса, какво е имало преди него. Визирайки края, неизбежно се питат, а след това – какво. Така се ориентират в безкрайността.

Станаха няколко милиарда. Осъвремениха си традициите. Запълниха си фазовото пространство, достигнаха точката на бифуркация, атракторите им станаха неизброими, а те дори не желаят да се запознаят с тези понятия.

Психясаха по някакви предсказания на маите. Но маите направиха предсказанието си за тяхното фазово пространство, определено от техните атрактори. Маите имаха цивилизационна култура, а наследниците им поеха по пътя на безкултурната цивилизация. Те, горките, очакват катастрофа, несъзнавайки, че катастрофираха още по времето на Кортес. Сега търсят извънземен разум, който е естествено да постъпи с тях така, както те постъпиха с индианците. Ще им изпрати мисионери и цивилизация, срещу които няма как да придобият имунитета, нужен за оцеляване.

Това е обречената ми мисия. Дано разчетат житните кръгове, в които ги предупреждавам за ВСИЧКО.

Господ прокуди Човекът от Рая и за да направи завръщането му там интересно, помоли Дяволът да закачи табелката му на входа на предверието си.
Така хората търсейки праведното, попадаха на измамното.
Търсейки добродетелите, попадаха на изкушенията.
Докато в един момент не започнаха да осъзнават, че просто трябва да потърсят своят личен път, който да ги изведе до Познанието.
Там където няма нужда от табелки, дори и поставени с добри намерения.

http://xaoc.host22.com/Pages/Catastrophe.php

Един добър пример за това как състоянията ни и отношението към "проблема", в зависимост от заеманата позиция предопределят бъдещето. Онези, които намират оправдания за успехите и провалите си, могат да открият до каква степен са в ръцете божии и до каква в собствените си ръце:)))

Голяма муха ми пусна с този сайт, към който си дал линка :)
Има много интересни неща вътре, благодаря за което!

Отчасти видях Малкият принц(ип)! Пак ще прочета, че по диалгонал попрелистих! хаха и тук можело да се прелиства!