Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2014 18:29 - Титлите на миналото
Автор: rolisten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1244 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.02.2014 18:44


           Често ми се случва да бъда небрежно заговорен от предполагаемо политизирания (каквото и точно да значи това всъщност, според мен и представите за политизиране са менте, но друга е темата  )Човек-преход  около телевизионния живот и битие. Да спомена, че телевизорът по подразбиране е аксиома и мерило за реалността, хората със заслуги и кауза магически и спонтанно просто се появяват на него (стига да не са Серго и комунистите(!!!) естествено ), случайни репортери отразяват важните и единствените събития в страната и т.н. Та често на екрана говори някакъв мъдър човек, ЧП го слуша с почуда в диапазона на полуразбирането и решава, че и аз трябва да се обогатя малко. ТВ гостът ми е представен с титлите си и някаква кратка история какво бил направил, много силно се набляга на тези неща. Очаква се да ме въведат в състояние на предварително съгласяване с него. Моментално изпитвам природна погнуса и рефлекс на отдръпване - асоциациите ми са за примитивното светоусещане на едно време, което е задължено да си отиде за да вирея аз самия и хората като мен. Не мога да гарантирам, че е чисто комунистически остатък, не мога да гарантирам, че не е много по-древно, дори е по-вероятно да е такова. Сляпо преклонение пред титли, раболепие поради усещане за собствена незначителност, селската култура на малкото и изолираното място и т.н. и т.н.
         В същината си това явление извира от миналото, произходът му е от болна система, то носи нейните несъвършенства и дефекти. Защо от мен се очаква да боравя с парадигмите на една болест, опитвайки се да градя здраво и изчистено от нея бъдеще? Та това е безумие, ако го направя изходът би бил предварително ясен. Не е ли сякаш по-лесно просто да чуя какво говори и мисли дадения човек по телевизията, зад катедрата и бог знае още къде. Защо ЧП толкова усилено продължават да натрапват нещо толкова остаряло и неадекватно като титлата, етикета и т.н. ? Те са крайно ненадежни в произхода си - винаги могат да бъдат купени, изфабрикувани, дарени от други ментета и прочее. Да наблягаш с такава тежест на тях е повече от безотговорно. На мен винаги ще ми приличат на неосъзнат рефлекс на отказване от мислене чрез предварително детерминиране на нещата, като удобен атрибут за интелектуален мързел.
       Наскоро се сблъсках с университетска бабка с титла "професор", която чете и диктува от хвърчащ лист хартия своята лекция с монотонен тон, сякашпроникващ дълбоко в костите с послания за досада, отегчение към живота, омраза към предмета и професията и подобни "благинки". Естествено спрях да й посещавам лекциите, за което в крайна сметка получих даскалско мъмрене, злоба, наказания и демонстративно заколение на устен изпит. Липсата от лекции била липса на интерес. Обидата прониква на лично ниво и е свързана с егото и представите за себе си. От къде идва самочувствието на въпросния индивид, че лекциите му трябва да бъдат слушани? Обикновено човек гради самопредставата си въз основа на различни случки и епизоди от живота, които "претичват" през съзнанието. Умувам и се опитвам да си представя въображаеми сценарии какъв ли е бил животът и изграждането на кариерата на въпросната бабка с титла "професор", какво захранва високото й самоусещане? Човек с богато въображение съм, но не успявам. Проблемът е, че боравя с моите методи и световъзприятия, а тук тази въпросна личност като фрагмент от миналото съществува със свои собствени "правила" и условности и се изгражда с инструментариума на болестното. Това което е обречено да отмине. Царството на титлите, фасадното, привидното, на другите априорни представи, на предразсъдъка.
Впрочем именно различията в априорните представи прави споровете с "другия вид" да изглеждат толкова невъзможни, а мен - като глупак, че въобще опитвам комуникация, вместо час по-скоро да му помогна да се изнесе към гарата и прашните вагони на последния агонизиращ от старост влак. 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rolisten
Категория: Лични дневници
Прочетен: 50509
Постинги: 53
Коментари: 18
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031