Постинг
18.11.2017 20:20 -
Есенна Носталгия в Леденик
Автор: vesever
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9145 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2017 23:32
Прочетен: 9145 Коментари: 16 Гласове:
10
Последна промяна: 18.11.2017 23:32
Хладен ден. Безспир валят малки "иглички" от небето, масажират прекрасно лицето.
Разходих се до гората и до реката. Тези маршрути ги знам и със завързани очи да вървя по тях, и всеки път намирам нови и нови красоти.
В днешния влажен и мъглив ден се чувствах като в някакво безвремие. Тишина навред, Спокойствие и хладен уют. Небето напоява кротко Земята, загръща я в пелерина от мъгла и Тя се приготвя за зимен сън.
Представям ви няколко гледки от "моите" места. Най-напред гледката от прозореца ми.
По пътя към любимата ми гора.
Това е моята гора.
Екипирана надлежно в зимното си палто. Почти зимен ден.
Срамежлива гъбка в гората.
И могилата на края на гората. Сякаш някой я е "забил" там, на ръба, откъдето се вижда като от птичи поглед. Отгоре изглежда малка, ала погледнато отдолу, височината й е към 5 метра.
Гледката отгоре. Моето село и съседното, а в далечината и Търново. Не че се вижда от мъглата, но си е там!
Едно чудно самотно златно дърво.
По пътя към реката.
Вековният ми приятел - орехово дърво. На около 200 години е, може и на повече да е. Диаметърът му в най-дебелата част е 4,5 м.
Пътят към реката
И моята Янтра, с любимото ми дърво, което бе счупено от буря миналото лято.
Кулата. Старият турски конак, който сега е превърнат в музей. Заради този музей селото е спасено от превръщане в дъно на язовир, каквито планове имали комунистите. Пенчо Кубадински, чиято бащина къща е долу, до реката, спасил селцето под предлог, че тук има културно-исторически паметник. Именно Кулата.
И по пътя към вкъщи. Завършвам с малко бяла красота.
Късметлийска бяла котка. :)
И любима песен на Амаиа Монтеро и Алекс Убаго. Sin mieda a nada. Без страх от нищо.
Разходих се до гората и до реката. Тези маршрути ги знам и със завързани очи да вървя по тях, и всеки път намирам нови и нови красоти.
В днешния влажен и мъглив ден се чувствах като в някакво безвремие. Тишина навред, Спокойствие и хладен уют. Небето напоява кротко Земята, загръща я в пелерина от мъгла и Тя се приготвя за зимен сън.
Представям ви няколко гледки от "моите" места. Най-напред гледката от прозореца ми.
По пътя към любимата ми гора.
Това е моята гора.
Екипирана надлежно в зимното си палто. Почти зимен ден.
Срамежлива гъбка в гората.
И могилата на края на гората. Сякаш някой я е "забил" там, на ръба, откъдето се вижда като от птичи поглед. Отгоре изглежда малка, ала погледнато отдолу, височината й е към 5 метра.
Гледката отгоре. Моето село и съседното, а в далечината и Търново. Не че се вижда от мъглата, но си е там!
Едно чудно самотно златно дърво.
По пътя към реката.
Вековният ми приятел - орехово дърво. На около 200 години е, може и на повече да е. Диаметърът му в най-дебелата част е 4,5 м.
Пътят към реката
И моята Янтра, с любимото ми дърво, което бе счупено от буря миналото лято.
Кулата. Старият турски конак, който сега е превърнат в музей. Заради този музей селото е спасено от превръщане в дъно на язовир, каквито планове имали комунистите. Пенчо Кубадински, чиято бащина къща е долу, до реката, спасил селцето под предлог, че тук има културно-исторически паметник. Именно Кулата.
И по пътя към вкъщи. Завършвам с малко бяла красота.
Късметлийска бяла котка. :)
И любима песен на Амаиа Монтеро и Алекс Убаго. Sin mieda a nada. Без страх от нищо.
Видях и кулата на бея, за което специални благодарности.
Ако се разходиш така и след няколко дни когато падне обещания от синоптиците сняг ще мажем да правим есенно- зимни сравнения на твоя свят.
Приятна вечер.
цитирайАко се разходиш така и след няколко дни когато падне обещания от синоптиците сняг ще мажем да правим есенно- зимни сравнения на твоя свят.
Приятна вечер.
Краси, и аз ти благодаря :)
Откога се каня да взема ключа за музея и да го снимам и отвътре - има невероятни артефакти и мирише на старо време /мирисът няма как да пресъздам, но поне визията/... ако на някого е интересно, бих направила постинг само за него.
О да, падне ли снегът, задължително обхождам цялата местност - всичко блести и е толкова красиво, а когато Янтра замръзне, вече е уникално и неземно!
Ще се види, надявам се....
цитирайОткога се каня да взема ключа за музея и да го снимам и отвътре - има невероятни артефакти и мирише на старо време /мирисът няма как да пресъздам, но поне визията/... ако на някого е интересно, бих направила постинг само за него.
О да, падне ли снегът, задължително обхождам цялата местност - всичко блести и е толкова красиво, а когато Янтра замръзне, вече е уникално и неземно!
Ще се види, надявам се....
Ще чакам с интерес една красива зимна приказка.:)
Есента не е моят сезон. Винаги ми навява тъга и ми разваля настроението.
Хубави снимки си направила все едно вървим до теб.:)
Поздрави!
цитирайЕсента не е моят сезон. Винаги ми навява тъга и ми разваля настроението.
Хубави снимки си направила все едно вървим до теб.:)
Поздрави!
Кати, благодаря ти :)
Да, има тъга в есента, и за мен е така.
И някаква носталгия ме хваща и почвам да си спомням минали неща, не знам защо есента ми влияе така...
Поздрави и от мен!
цитирайДа, има тъга в есента, и за мен е така.
И някаква носталгия ме хваща и почвам да си спомням минали неща, не знам защо есента ми влияе така...
Поздрави и от мен!
Много хубава гора си имаш,пази си я:))) фейке както дума един приятел.Благодаря за разходката!
цитирайДиде, гората си е моя територия, чисто фейска, имам си и пазители тук...ще ти разказвам.
А да я видиш на живо е невероятно, и реката също...
Обещаха ми лодка, от сорта на кану. Напролет ....ше си говорим :)
цитирайА да я видиш на живо е невероятно, и реката също...
Обещаха ми лодка, от сорта на кану. Напролет ....ше си говорим :)
Здравей, Веси. И аз това правя напоследък- снимки от есента от Варна и околностите. Получават се много добре.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Привет, Иване!
Много обичам Варна, надявам се да видим снимките, а и морето през есента е толкова красиво и спокойно...много по-различно от лятното.
Поздрави!
цитирайМного обичам Варна, надявам се да видим снимките, а и морето през есента е толкова красиво и спокойно...много по-различно от лятното.
Поздрави!
Не ме видя, преди да натиснеш спусъка на фотоапарата, с широкопола шапака и тъжна...
цитирайХела, привет!
Не тъгувай! Намери нещо, което да те усмихне и зарадва!
Пожелавам ти много скоро да ти се случи!
А ако искаш и аз да те усмихна, заповядай утре вечер, :)
<3
цитирайНе тъгувай! Намери нещо, което да те усмихне и зарадва!
Пожелавам ти много скоро да ти се случи!
А ако искаш и аз да те усмихна, заповядай утре вечер, :)
<3
Аз искам също да съм ти приятел-
така, да ме докоснеш само с длан...
Къде да търся само тоз гадател
да каже: дим е!...или плам?...
цитирайтака, да ме докоснеш само с длан...
Къде да търся само тоз гадател
да каже: дим е!...или плам?...
Гадател не е нужен тук, ще кажа аз
че плам в сърцето винаги гори
За нежност, доброта и ласки в този час
копнее всеки, и дърветата дори...
цитирайче плам в сърцето винаги гори
За нежност, доброта и ласки в този час
копнее всеки, и дърветата дори...
Нямаш снимка само със... сянката на нощта.
Който много педерасчета импровизират и плагиатстват.
;)
цитирайКойто много педерасчета импровизират и плагиатстват.
;)
Закси, нямам идея, снимка със сянката на нощта звучи добре, ала ще трябва първом да си взема професионален апарат ;))
Моят през нощта не ще да снима много добре...
цитирайМоят през нощта не ще да снима много добре...
Завиждам ти за комшийската бяла котка - дори само тя е достатъчна да разсее есенната тъга и носталгията:))) А има още толкова красоти в този постинг! Прегръдка, Веси!
цитирайБлагодаря ти, мила Вени!
Наистина беше много красиво наоколо, въпреки студения и мъглив ден...пък и има една мистика в мъглата, нещо неземно и привлекателно, за мен,,,
Прегръдка!
цитирайНаистина беше много красиво наоколо, въпреки студения и мъглив ден...пък и има една мистика в мъглата, нещо неземно и привлекателно, за мен,,,
Прегръдка!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.