няма го времето
дето все чака зад ъгъла
няма го спомена
отварящ очи вървешком

времето вече –
някъде скита из пъкъла
и твоята памет
тъдява върви слепешком

чезне във мрака и твоето утро
няма светулки надежда дори
очите ти вечно отвъд да се лутат
а вътре във тебе пламък гори

самотник слепец и злосторник
такава съдба ли заслужи да имаш?
на едната искрица всевечен затворник
от теб да краде, ти от нея – не взимаш!

няма го времето
дето все свети зад ъгъла
няма те тебе
затварящ очи заслепен

времето вече
някъде скита из пъкъла
и твоят проблясък
е ясно мъртвороден