Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2010 15:50 - Оджак
Автор: evrazol Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 14723 Коментари: 19 Гласове:
12

Последна промяна: 04.07.2010 15:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Беше в ъгъла. Дъното /пода му/ бе повдигнат с тухли, подредени на тясната си страна. Комина започваше на около метър и петдесет над него и се стесняваше до тавана на стаята. По ръба му имаше „полИца” на която бяха подредени бабините „инструмени”:  Гаванка, тлъчник, джуруляк, голяма дървена лъжица, точилка, качамилката, похлупци, ренде, огрибка, няколко кахлени паници, ушатото гърне и голямото гърне, няколко сгънати месалчета, две - три кратунки, железния чайник, ютията, няколко кахлени чаши, дървените шишове. На пирон висеше връзка чубрица, една връв сушени чушки. Долу до огнището стояха ръжена, машата, расОата, подницата, връшника , сажака, а на веригата висеше големия котел. Веригата висеше от дебело желязо задзидано на пряко в комина и сигурно поставена там още при строежа на къщата. Освен голямата кука за котела тя имаше и една по-малка, монтирана на около петдесет сантиметра над нея, която служеше за скъсяване и отдалечавате на котела от огъня.   На лавицата срещу огнището бяха подредени захлупени кахлените паници, бялата тенжера, ситото за брашно, дървеното сандъче с капак, в което държахме приборите за хранене. Под нея на специални дървени куки висяха белия котел и няколко кофи, а под тях стояха стомните. На стената висеше голям дървен кръг, на които увитата питка се слагаше да изстине /да обиколи нивата/.   Това бе кухнята на баба. Течаща вода нямаше. Топлата вода беше в големия котел на веригата, а студената в "белия котел" под лавицата. Водата за пиене – естествено в стомните.   Да приготвиш храна за семейството в тези условия, трябва да е било истински подвиг. Този подвиг бе част от нейното ежедневие. Малка част.


Тагове:   оджак,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - Е, мии - бабите ни нямаха блогове!:)
04.07.2010 16:00
И други работи нямаха и бяха щастливи!:))
За колко ли хора ще да си го написал на китайски този пост!
А и аз не знам какво е "расОата", но ще ми се наложи да го науча. май!:)
цитирай
2. despinida - Великоооо, описал си оджака на мойта пра-баба...
04.07.2010 16:01
понмя, всичко е така както го казваш...само пропусна да кажеш, че в дясно до стената, под пенджера, стояха нощвите, в които тя, милата, месеше всяка вечер тестото за сугрешните хлябове...
Като се замисля, ще да е било преди 30-35 години това...:))))
цитирай
3. voinov50 - Спомнам си тези бабина пособия..., и гърнетата и подницата в която печеха хляб, покрит с връшника...
04.07.2010 16:02
Железната ютия на въглища, стомната и няколко писани калени паници ги пазя и сега на една поличка :)))
Поздрави от ПиринІ
цитирай
4. evrazol - расоата :))))
04.07.2010 16:10
Това е уреда, който според мен сплотяваше семейството на баба и дядо.
Едно дърво, като чатал. В двата края на чатала има метални куки. То е "скроено" така че куките захващат точно ушите на големия котел. Когато се готви в него, се налага манджата да се разбърка. Да, ама котела е на верига и се люлее. Та дядо го хващаше с този уред, докато баба разбъркваше. Особено трудно беше с качамака. Там си е много бъркането и си е нужна сила, щото по нашия край го правят доста твърд. После го сипваха на дървения кръг и дядо го режеше с конец на филиики. Маслото и сиренето се сервираха отделно. Не го харесвах много тоя качамак, но сега разбирам, че един без друг баба и дядо и един качамак не са могли да направят.
цитирай
5. evrazol - Да
04.07.2010 16:17
despinida написа:
понмя, всичко е така както го казваш...само пропусна да кажеш, че в дясно до стената, под пенджера, стояха нощвите, в които тя, милата, месеше всяка вечер тестото за сугрешните хлябове...
Като се замисля, ще да е било преди 30-35 години това...:))))


Нощвите у нас стояха някъде другаде, ама съм пропуснал дъсчицата на която се сушеше квас. За не знаещите "квас" са едни малки питки направени от хмел и замесени със студена вода. Сушат се и после се ползват за мая за хляба.
цитирай
6. despinida - Сега, като ме запокити в ония години, се сетих
04.07.2010 16:29
че имахме два вола, крава...и талига...пра-дядо ми беше "големец", щото беше учил за агроном...къде и кога, никой така и не ми каза...но живя до 95-годишна възраст и работеше до последно...пра-баба ми, го надживя с една година, след което си отиде тихо и кротко и тя...
цитирай
7. boristodorov56 - Носталгия ли е това или някакво подсещане.
04.07.2010 17:31
Чудесно е било.
Всички се били герои.

А аз помня, когато дядо закара двата коня в ТКЗС-то и събори фурната,
която никой не знаеше кога е строена.


Оттогава до сега имам само спомен за хляба...
цитирай
8. evrazol - :))))
04.07.2010 17:33
despinida написа:
че имахме два вола, крава...и талига...пра-дядо ми беше "големец", щото беше учил за агроном...къде и кога, никой така и не ми каза...но живя до 95-годишна възраст и работеше до последно...пра-баба ми, го надживя с една година, след което си отиде тихо и кротко и тя...


А помниш ли някои от бабините кухненски рецепти, приготвяни в тези условия?
цитирай
9. evrazol - boristodorov56
04.07.2010 17:45
boristodorov56 написа:
Чудесно е било.
Всички се били герои.

А аз помня, когато дядо закара двата коня в ТКЗС-то и събори фурната,
която никой не знаеше кога е строена.


Оттогава до сега имам само спомен за хляба...


Нито е носталгия, нито подсещане, а чиста провокация със задкулисна цел - лична изгода. От една страна търся моралното ни падение в битовото охолство, от друга - някога ще си построя къща като онази на дядо та да има в какво да си влагам пенсията. Сериозно! Та събирам инфо:)
цитирай
10. mimayordanova - Колко хубаво си го написал...
04.07.2010 18:04
Как носим в себе си такива мили спомени за вещи от миналото. И като че ли колкото повече време минава, по скъпи стават... Защо ли? И при мен е така...
цитирай
11. lado - Нещо ми влезе в окото. . . ., затова са ...
04.07.2010 18:22
Нещо ми влезе в окото...., затова са ми мокри очите
цитирай
12. despinida - Да, мога да кажа, че от онова време съм научила:
04.07.2010 18:25
evrazol написа:
despinida написа:
че имахме два вола, крава...и талига...пра-дядо ми беше "големец", щото беше учил за агроном...къде и кога, никой така и не ми каза...но живя до 95-годишна възраст и работеше до последно...пра-баба ми, го надживя с една година, след което си отиде тихо и кротко и тя...


А помниш ли някои от бабините кухненски рецепти, приготвяни в тези условия?

1. Да меся турта,
2. Да правя качамак,
3. Да правя покрекло,
4. Да правя тиквеник,
5. Да варя боб в гърне,
6. Да правя пръжки...бахур, и още десетки други специални ястия, за които в момента не се сещам...:)))

Да не забравя, че същата тази пра-баба, ме е учила да преда с хурка и вретено...да тъка на стан, да плета и да шия с "губерка".... :))))

А да чета и пиша, имам чувство, че съм можела още с раждането си...

И не, че някой ме е карал на сила да се уча на всичките тези неща...просто си бях много любознателно дете...след кухненските уроци, бягах по поляните с футболната топка и момчетата...

Поздарви!

цитирай
13. cindy - Хи-хих :)
04.07.2010 20:01
Готино написано, пращали са ме ваканциите на село, дядо ми съм го виждала не повече от 1-2 пъти, защото все беше някъде по кошарите с овцете. Та не е помагал на баба ми за качамак или к'вото там ;)
Много носталгично звучи, но аз чак толкова не се умилявам. Само да си спомня WC-то на долния край на двора (без W-то :) и брането на сливи, за което децата бяхме абонирани и ми секва умилението :)))))
цитирай
14. evrazol - Подницата
04.07.2010 20:40
Е глинена тава обкована с желязо по ръба. Слага се върху живите въглени, покрива се с връшника, с въглени се зарива и той. За целта се ползва ръжена. С ръжена баба кадеше и тамян на задушница. Вълшебен беше този връшник. Патица по пекински трябва да можеше да приготвя под него баба ми, ама не е знаела че е по пекински. Менюто и включваше лучник, рибник, баници, рибени чорби /Тетевенска саламура /и Врачанска саламура. Млякото се вареше в „ушатото” гърне /с две дръжки и капак/, а боба в „голямото” директно в жарта.
За пържене ползваже един дълбок тиган с извита нагоре дълга дръжка сложен на саджака. Взет като че ли от китайски филм. Имаше си и капак – в него задушаваше картофите /цели с капър/. Чушките за Врачанската лютика се печаха директно на въглените. После се кълцат заедно с лука и солта в голямата кахлена паница, а на края се добавят и обелените печени домати. Може да и се добави изцеден варен боб, или картофи. Царевичния хляб с прясно мляко и много захар също го харесвах. Това не е качамак, а просеник /да поясня за незапознатите/. Пече се под връшника.

Дали понеже е спомен, та ми изглеждат сега недостижими нейните манджи, или наистина нито една съвременна технология не може да докара нещата до там – не знам. Но като гледам ореха в градинката пред блока – само „инструментите” ми липсват да отворя ресторант.
Криза е:)) Само яйцата от Либхер са ми проблем.
цитирай
15. razkazvachka - Тука стана вкуснооо:)))
04.07.2010 22:43
не е като да е микровълнов оджак...
цитирай
16. joysii - Едно пътуване във времето назад. ...
05.07.2010 11:31
Едно пътуване във времето назад.
Много интересно.
цитирай
17. kass - Да приготвиш храна за семейството в ...
05.07.2010 14:59
Да приготвиш храна за семейството в тези условия, трябва да е било истински подвиг.

Подвиг е обаче никой не го е приемал така...
цитирай
18. анонимен - а каква памет..
05.07.2010 23:01
kass написа:
Да приготвиш храна за семейството в тези условия, трябва да е било истински подвиг.

Подвиг е обаче никой не го е приемал така...

Извън темата за подвига- все си мисля, че края на "онова" българско село дойде в момента, когато мъжете, преди да тръгнат на работа, се отбиваха в магазина за баничка и кафе. Баба ми да пусне дядо ми на работа, без да е закусал! Как ще стане това? Не че винаги е имало баница на софрата. Но имаше поне попара с червено вино. А оджака още си стои в къщата на дядо ми. Макар че вече 35 години къщата е празна. Огън в оджака се палеше мнооого рядко. Вече имаше готварски печки на дърва. Но най-вкусно беше на двора. Там в един запазен ъгъл от "старата" къща, пра-прадядовата ми, баба ми си беше устроила огнище - заградена с камъни пиростия. За тези които не са чували думата - трикрака желязна стойка, върху която се готви. Може би идва от пирос - стоящо в огъна. През всички топли месеци това беше "кухнята". С набързо събрани сухи съчки. Та най-вкусните неща там са приготвяни - и катми, и какво ли не. Е, катмите намазани с биволско масло, и поляти с овче мляко...спомени на вкуса
цитирай
19. zebb - :-)
10.07.2010 15:04
Огънят иска Оджак ...
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969012
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031