Младо, ако знаеше и старо, ако можеше ... Знаеше старото, какви работи само знаеше. Всяко нещо в пари можеше да превърне и то без да произведе абсолютно нищо. И всички пари знаеше как да превърне в сгоди и изгоди. Инфлация, приватизация, машинация, изобщо – с минум  усилие, максимум резултат.   Стария Доги, стария Дедо и младия, но от стар род Сергей продължаваха и продължаваха традицийте на стария Тато, ча-а-к доколкото можаха. Ако можеха още ... още щяха. Младия Жан, младия Иван и младия Боико можеха мно-о-го, ама не знаеха. Че могат. Сега ме убеждават че не можели. Можеха. Ама ...   Ако не беше избухнала демокрацията, БКП пак до тук щеше да го докара, поради икономически причини /щото то не е спирало да кара/. От прехода спечелихме единствено това, че продължихме да не знаем какво се случва и това ни държи млади.   Докато покрива на старата ни къща течеше, ние си поделяхме мебелите. Сега, като падне покрива, ще си разпределим керемидите и след още няколко /две/ години ще се събудим в   Новогодишна ситуация.   Хубаво е да замръкнеш в Новогодишна ситуация, ама ние това го направихме през 89-та. Сега ще се събуждаме. По масата ще видим оглозгани кости, пълни пепелници, петна по покривката. Дрехите се търкалят по пода, заедно с опаковки от подаръци. Самите подаръци са на необичайни места. Деликатесите неприятно издуват стомасите и който познава човека в леглото до себе си, значи е извадил късмет. Хубавите миризми от снощи са станали лоши миризми от фасове. Нещо трябва да се направи, та живота да тръгне отново, но този който стане да проветрява – всички го мразим. Ще ни се летаргията да продължи още два дена. Ще ни се. Некои казват, че сме в криза. На мен ми се чини, че сме в махмурлук. Спомените са много, от различни фази на опиянение и са объркани. Кой с кого дойде на купона, с какви пари, с какво палто, не е много ясно. Нова ситуация /що ли да е нова, но така ни изглежда/, нов поглед. Цигарите са свършили, но по-лошото е че всички се преструват, че не помнят какво са правили снощи, или пък че всичко си е било както трябва. Е тва последното е много тягостно. Нова година – ново амплоа и вътрешно обещание, че вече няма да правим така. Гледаме да напуснем мястото на купона по най-бързия начин, ама да не прилича на бягство и да се приберем у дома. Само дето сме си у дома, и няма къде да се приберем, и разбираме, че всичкото това, надробеното, трябва някой да го чисти, и колективния разум от снощи с разнообразните виждания, се е превърнал в колективна амнезия.   Очи тъмнеят Глава се люшка Уста проклина Цяла вселена   Старото иска да се излежава, понеже знаело  какво се прави в такива случаи и да накара младото да оправи положението. Младото се прави, че не може, ама в същност не знае кое къде да дене.   Криза.   Кабинетът влезна в гаранционен ремонт, само дето още не знае. Не, не е в техническо обслужване – в ремонт си е. Основни агрегати не работят. Ама то, така си е и редно да бъде. Няма как да вземеш една банка кадри, да ги изсипеш в кабината и колата да тръгне. Кадри ли казах, части имах предвид.   Буталата от Крайслер, коляновия вал от Жигула, джантите – всякакъв сбироток. Само воланът – по поръчка. Че требе да бутаме, тва е ясно. Ние това си го можем и си го прайм, даже и в прайм тайма. В същност само тайм прайм. Щото и в бутането старите и младите ... да не се повтарям.   Не сработват агрегатите. Не са една марка. То тия дето бяха от един модел не сработиха поради технологично износване и обновление на парче, та ...   ЕвроБейската Банка , рекохме ще стане наша банка кадри. Пардон, световната. Не части от там да вземем, целия матор да им откраднем, файда няма. Преди крадехме от Мерил Линч, е кво? За да върви колата не е нужен само мотор. И остави че дребните чаркалаци се износиха, път няма. Докато се шматкаме с магистрала Люлин, пътя за Перник ще минава през село Дивотино. А тоя за Европата само за жипки е възможен, щото те пътуват офроуд.   ПисАх, писАх, па спрех. Четох, кво съм написал. Ба си шизофренията. В типично национален стил от времето на прехода – мрънкане. Аз моите работи не съм си оправил, народните съм седнал да оправям. Уж от тях ми нещо зависи. Нищо не ми зависи от народните работи. Моята разпра с живота Бате Бойко няма да я оправи. Дразни ме само, дето не схващам сюжета на пиесата. Ма и да го схващам – кво? Те май и артистите са объркали ролите с тези от други постановки. Нищо. Поне не им се налага да излизат от образ, та пак да влизат.   Айде стига съм писАл. Ще ида да почистя снега пред блока, преди да се е стопил, белким ветъра в гравата ми се извее в пространството. Все ще е повече от полза, отколкото клекналата ми пред компютъра визия.

"Няма как да вземеш една банка кадри, да ги изсипеш в кабината и колата да тръгне..." - бе, да ти кажа, не се сещам кои са тия кадри, щото наблюдавам нещо друго - кадрите, дето ги имаше и се наричаха дребни гайки и болтчета и си знаеха къде-как работата ги развинтиха и ги попиляха на улицата. Вместо тях навиха на старите места някакви нови бурми, които не са ни по размер, ни по функция на мястото си и за това младите се оказа, че не могат! Те и не знаят, де...
Карай!
Това с риенето на снега хубаво си го измислил! Отивам и аз да се пробвам!
;)