„Надеждата е за слабите, а за силните е борбата” Николай Хрелков

Имам няколко предложения :)))

С място, което е отвъд смисъла!

За умните е дръжката на знамето. Имам няколко обосновки.

съгласен съм че борбата е отвъд смисъла, ама то не може само със смисъл бе-е. Живота се корени в самоунищожителното себе:)) А?

Стоящите здраво на земята се срещнаха с летящите. Аз се изненадАх. Но понеже ходейки си подскачам докато се мисля за птица, а летейки се пльосвам по гъз връз майката земя, ми стана интересно:))

Има една песен в моя роден край,
Колко скръб изплаква със нея народа!

Пее я жътварка сред поля безродни -
и работник морен глухо я ридай...

"Литнал с песен бойна, върху буен кон -
литнал де се бие млад несретник с мрака.

Ала там далече в утринния бронз
притаена смърт го чакала, причакала...

Бил той млад и хубав, бил той смел стрелец,
но десница трепнала и юзди изпуснал!

Като вихър литнал разярен жребец -
и понесъл буен седлото си пусто!"

Пей я, пей унесен ти другар и брат,
вий сестри робини, пейте и ридайте!

Ала пейте тихо в моя роден град,
да не би да чуе клетата ми майка!...

Има една песен в моя роден кът -
сред фабрики душни и поля безродни:

тъмна душна песен за моята смърт,
тъмна, душна песен за скъбта народна!
Николай Хрелков