Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2010 13:15 - „Когато врагът не се предава, го унищожават” – надпис върху портала на лагера Белене
Автор: evrazol Категория: Политика   
Прочетен: 2707 Коментари: 11 Гласове:
5



Петко Огойски, „Записки за българските страдания 1944 – 1989 г.” http://cao.bg/index.php?article=11184305&pages=0&category=10
По разни пресмятания на островния архипелаг Белене през 1952 г. се намираха около 7-8 хиляди политически затворници и лагеристи. Изглежда и географията е искала да „услужи” на болшевишките ни управници, за да има къде по-незабелязано да изолират и унищожават своите противници. Когато бяхме на острова, не беше се появил Александър Солженицин с неговия „Архипелаг Гулаг” ( Государственное управление лагерям ), за да знаем, че и там, досущ като тук, островите по Северно море са главните места за мъчение и унищожение на мислещите не по тертипа на тираните. Затова в нашия речник тогава Персин беше българският Сибир. Най-обобщеното название на тази островна система от душегубки обаче е Белене.          „Откарали го в Белене” като се кажеше за някого, все едно, че е отчислен от живота. Трябва да се съжалява, че доброто и в целостта си невинно население на селото, сега град Белене, незаслужено носи името на този кошмарен факт от нашата най-нова история – островните мъчилища.        Стоим и гледаме надписа на сводестата извивка на портала на лагера. „Когато врагът не се предава, го унищожават”. Каква разлика с този надпис, дето е отпред: „Затворът не унищожава, а възпитава”.        Големият остров, на който бяхме, е около 45 хиляди декара площ, с вековни върби и тополи и е средище на цял архипелаг от други острови. Името му е Персин. Бараките бяха просто като овчи кошари, стените – плетени от пръчки и измазани с кал, покривът – също от плетени леси и покрит със слама, двуетажните нарове – също от леси и нещо като сламеници върху тях.        На изкопно-насипните работи на дигата беше същински ужас. Освен самото ни докарване и откарване от обекта, придружено от бой, викове „по-бърже” и стрелба по всеки отклонил се и две крачки встрани, но и ужасната норма от 4,80 куб. метра пръст на човек и откарването и на 300 метра по дигата, която от ден на ден се вдигаше все по-високо. От повдигане дръжките и тласкане на количките, ръцете така ни боляха и трепереха, че изобретихме така наречените хамути – ленти от плат или кожа, които премяташ зад врата си. Двата им края се спускат край ръцете, накрая завършват с клуп, в който се навират дръжките. Така част от тежестта на ръцете се поема от раменете. Някои успели да пишат на домашните си и започнаха да получават хамути като за коне – хубави, кожени, изработени от занаятчии сарачи по конски муниции. Тези египетски робски атрибути станаха известни на населението, та ги забраниха, но ние ги слагахме под ризите и краищата се спускаха из ръкавите, само и само да облекчим някак си непосилния труд.        А като върхов израз на циничната гавра с хората е заставянето им да възпяват своята „вина” и да се признават като „сгрешили пред народа”. Преплитайки крака към убийствените трудови обекти да отварят гладни устни, за да пеят „Маршът на лагеристите”:               „Сгрешили пред народа, тук дойдохме,                 Във ТВО духа да възродим                 И с устрема на новата епоха                Социализъм светъл да строим.                  Прелом, прелом в душите и сърцата,                Със този лозунг създаваме блага                В рудници дълбоко във земята,                В стопанствата, сред житните нивя.                  С труд корав вината ще изкупим,                С просвета своя дух ще възродим                И като нови граждани ще встъпим                В пътя на народа ни любим.                  И когато ний отново пак свободни                Спечелиме народната любов,                С устрем ще градим страната родна,                Предвождана от вожда Димитров!”              Лагерите, ТВО – трудово възпитателните общежития, са нещо съвсем различно от затворите. До лагери прибягват почти само тираничните режими и то е знак, че народната съпротива срещу властта е такава, че не се побира в затворите, използвана от предишната. Лагерите са показател за масовизация на противниците и допринасят за тяхната консолидация. Особено тук, на островите срещу град Белене. Защото въпреки бодливата тел, водните ровове, стражевите кули, граничарските кучета и всичко това, опасано от широките, дълбоки дунавски води, всеки ден за работа по хилядите декари на острова плисваше пороят от хиляди гладни и измъчени хора. И защото те с труда си трябваше да пълнят огромния бюджет на репресивния апарат, неизбежно имат достъп до пособията за този труд – кирки, лопати, сърпове, мотики, брадви, докато в затвора дори хляба можеше да си режеш само с изострена от цимента дръжка на лъжица или с парче тенекийка от консервна кутия, старателно укривани и често изземвани. Контактите и опознаванията между хилядите, които не можеха да се ограничат, достъпът до пособия и сечива за труд, правеше тези хиляди една страшна за властите сила. Затова и управниците с извънредна и назидателна жестокост смазваха всеки опит за протест и организирана съпротива, а страхът на властващите ставаше убийствен кошмар за затворници и лагеристи.            Из „Записки за българските страдания 1944 – 1989 г.”           Автор Петко Огойски           Издателска къща „Феномен”, София 1995 г.



Гласувай:
5
0



1. mamkamu - +
09.02.2010 18:52
Дядо ми е бил в "Белене"! Жалко, че не можа да ми разкаже, какво му е било там! Бях прекалено малък, когато почина, мир на праха му. Пък и комунизма не си беше "отишъл" още. Не е лошо да попрелистя тази книга... Мой пропуск!
цитирай
2. evrazol - Малко се говори за това
09.02.2010 19:20
Малко се и пише. Тези, които знаят - нямат възможност, тези които имат възможност - не щат и да знаят. Интересно мълчаливо съгласие...
цитирай
3. maymi - Сега идвам от блога на Иво Беров..
09.02.2010 23:39
и той започна един разговор за България вероятно пак с идеята за мълчаливото съгласие..
В Беровия блог ме доядя, при теб...някакво дребно чуство за вина. А някой, дявол да го вземе, ми обясни откъде е тази вина и що?! Чия вина??!
/дядо ми, Бог да го прости, и той Белене../
цитирай
4. evrazol - Чия вина?
10.02.2010 12:45
Нашата, моята. Чета постове, пиша коментари. И тягостното чувство че кучетата си лаят ... и че аз съм едно от кучетата ... и щенията ми керванът да върви в друга посока ... и всичко .... си остава само в коментарите и в нищонеслучването. Не че мога да обърна посоката. Не че повече хора ще можем /да бъдем реалисти все пак/, ама поне да бяхме опитали нещо. Поне да бяхме опитали...
А то – остави че от никъде взорът надежда не види, ами и идея никаква, от никъде не дойде, или аз не намерих за тия две години тук. Констатации, констатации, констатации. И нищо. Забелязваш ли че повечето остри политически коментари в постовете са анонимни? Страхуват ли се хората да изразят лично мнението си? От какво точно се страхуват? Явно имат мнение, не е като да нямат. Но предпочитат да го казват анонимно.
Керванът си върви. По моему – по инерция и по линията на най-малкото съпротивление.

И все си мисля, че не само мене ме гложди мисълта, че безвъзвратно си отива времето на онова, дето все го отлагахме за утре.
---------------------------------------------------------------------------
И стало безпощадно ясно
Жизнь прошумела и ушла.
цитирай
5. maymi - Дааа...
10.02.2010 21:32
Тази вина, на лаещите безобидни кучета, на които не му достига решителност или знам ли какво...
Вината, че си част от роднините на тираните в Белене (ако е прав онзи политик дето каза, че в България всички сме братовчеди....и е прав дори в буквалния смисъл, не само в преносния)
И една друга вина - "своята „вина” и да се признават като „сгрешили пред народа”.. Понякога си казваш - Бе, що мърморя, а ако хората у нас искат точно това (видно на всички последни избори)..
Не знам, натъжих се определено..
цитирай
6. evrazol - Знаеш ли maymi
11.02.2010 03:10
Натъжи ме ти:
Тази вина, на лаещите безобидни кучета ...
Нито съм лаещ, нито куче, нито съвсем безобидно. Зъл съм мамкаВи. Дядо ти ...
Вълко Червенков "помилвал" баща ми и заменил смъртната му присъде със 7 години в Белене. Бащата на бившия министър Върбанов и бащата на неговия зам - Каркъмов заедно с бившия вице - Кавалджиев, заедно с Петко Огойски и още около хиляда наследени приятели са споделяли килията му през времето.
Вие "рафинираните играчи", политиците на възможното, моралните гимнастици, "приспособимите" внуци, може и да сте осребрили героичното си минало. - Аз не съм. Бях трудовак и мога много да кажа за това. Бях безработен по татово време - и за това мога да кажа много. Сега съм сам - за това мога да кажа още повече, ама на кого. На Вас ли? Политиците на възможното. Моята политика е на невъзможното и за това съм обречен. Аз искам почтеност, а не отмъщение. Аз искам справедривост, а не възмездие. Аз останах мечтател, вместо да осребрявам дивиденти. Ще си остана никой. Нали това Ви трябва. НИКОЙ да тегли каиша. Тва го мога. Да тегля каиша и да оставям достойни българи след себе си. Не горди, не славни, не "осребряващи", а достойни - децата ми.
И не съм част от роднините на тираните. И съм виновен, че не крещях във всеобщата вакханалия. Но и добре съм направил, за да могат сега думите ми да тежат. Добре съм търпял. За да мога да бъда себе си. Аз тая песен на затворниците от Белене съм я пял. Като дете и син на баща си. И дано не ти се налага да я научаваш изобщо. Иначе плюй ме и бъди свободна. Презирай ме и претендирай свободата си. Така изстраданото има смисъл. Жестокостта ми се сломи - аз клюмнах, каза Славейков. Пиши си. Казвам аз. Нека си остана безславен и нищии. Аз съм честен човек и имам гордостта и силата да прощавам. И с пот да изкарвам хляба си.
цитирай
7. anlov - Но, все пак,
11.02.2010 08:44
миражът, в който живеят блудните и разгулните, властолюбивите и сребролюбците, не е вечен, стари ми приятелю. И ние не само ще го видим с очите си, но се надявам и да помогнем за това.

Когато лавината узрее, на нея й трябва само един екот в тишината на очакването, за да тръгне страшна надолу.
цитирай
8. him - :(
11.02.2010 22:21
Последния ти, 6-ти коментар беше много силен - ако нещо е успяло да ме натъжи в последно време, това е той. Продължавай да мечтаеш, виждам, не си изневерил на себе си въпреки всичко. И на мен ми е болно, че живея в такава реалност, в момента правя някакви планове за по-добър живот. Ама само писане в блоговете няма да ни оправи. Работа се иска и смятам, че който е тръгнал да търси промяна, рано или късно ще я намери. Ако и да си разочарован от хората - ти си направил своя избор. Неслучайно Омар Хаям казва, че ако търсиш истината, трябва да оставиш по пътя приятели, роднини. Пътя е дълъг, а както знаеш, на дълъг път всяка излишна тежест е от значение. Поздрави.
цитирай
9. compassion - Разбирам те
12.02.2010 17:41
:)
цитирай
10. reffina - е те тоя марш просто ме остави без ...
14.02.2010 20:03
е те тоя марш просто ме остави без думи !
Малко знам за лагерите в Белене...
Имахме един комшия на село, бяхме много малки, и той като почнеше да ни разправя, моят дядо все му се караше : Не плаши децата бе, бай Ангеле, не плаши децата! - така му викаше...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1496075
Постинги: 362
Коментари: 65535
Гласове: 19291
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031