/от chara/ Криви са илюзиите на скрупольозната ни общественост и собственото ни двулично битуване. Най-напред ние гражданите сме всеядни прасета. Четири години Цар плъх ни прави на будали. Още четири някакъв ..., някакви ..., /нямам думи/ пробваха нашата всеядност. В нашето общество бъка от НЕДОСТОЙНИ. Те гледат Доганови, Станишеви и Бойкови простотии, но отиват на работа на тругия ден. ТЕ РАБОТЯТ – пхфу, те гледат /в буквалния смисъл/ как животът им протича пред очите им, без кой знае какво тяхво участие. Понеже са НЕДОСТОЙНИ се нагаждат. Е, защо да не ни пускат сериали като Опасните, Наглите или квито им хрумне. Нима отказваме да гледаме, каквото и да било. Най много да задръстим сървърите на блог.бг   Това е едната страна на медала, разбира се. – Липсва обществено мнение, с което властта да се съобразява. От друга страна, всичкия ни път и бъдеще са увиснали на тънкия косъм – „почтените намерения на Бойко”. Вариантите са два: 1.       Той е почтен в намеренията си. Съдебната система е ОНАЗИ НА ОНИЯ. Средния и ниския ешалон в държавната администрация са ОНЕЗИ НА ОНИЯ Това което наричаме престъпления на бившите де факто не са престъпления. Грамотни хора са подготвяли престъпленията законодателно, юридически, преди да ги извършат практически. Тъпанарите искат осъдителни присъди, но по кой закон, по какъв член от него - не знаят.  В напъните си Бойко ще търси под вол теле и не е ясно въобще дали ще намери и котка. Защото корупцията се е застраховала, както казах вече – законодателно. 2.       Той е непочтен в намеренията си. Ще вдига пушилка КАТО ОНИЯ Ще вади аса от ръкава КАТО ОНИЯ Ще прави каквото си иска, понеже срещу себе си има мижитурки на всички нива. От хамалина, през интелектуалеца до паламентариста.   Ние сме в ръцете Бойкови. Ние сме в кортикално сензорна афазия. Ние сме амеби.   На бойко му липсва екипа от непочтенни стратези, които да му помогнат в начинанията, независимо от целта която има. И те трябва да са непочтени задължително. В състезание непочтеността ще печели винаги и може да се пребори само с непочтеност. Също като простотията. Така че националния въпрос в момента е въпроса за почтеността на Бойко. И ние не сме европейци, щом сме допуснали това да е националния въпрос. Щом сме го допуснали значи сме НЕДОСТОЙНИ. Ще ползваме квот ни дадат. По милост.    Та ако се случи!!!!!!!!!!! Първи вариант, нужно е така да се промени законодателдтвото, че заплахата за съдиите да е по-голяма от печалбата от подкупи. Нужно е да започне войната за която говори, но не по всички фронтове, а на един, но до край. Аз обаче няма да давам съвети на ББ. Щото съм прост и съм никой. Ще давам съвети на простите, като мене.   Забавлявайте се! Спамете не в блога, а в сайтовете на министерствата. Предприемайте колективни действия съгласувани в нет-а. Това помага и отсява приятелите и съмишлениците. Пиите ракия със съседа, а не сами в кухнята. Търсете другите за добро – човека е стадно животно. Ние си говорим сами – говорете на хората около себе си. Пък като спрете да говорите, ги слушайте. Позволете да говорят и те. Нали истината е в устите на лудите.   И ето ви една тема за „вълна”: Сигурен съм, че виртуалните ви същности са за предпочитане пред реалните

Докато амнистираме дребните престъпници, за да осъдим големите.

интересувай за милионите!
Питай за милиардите!
И ... следвай пътя на парите . ..

Стадото е изморено, обезсилено, обеззверено и гладно.
Стадото иска овчаря да го изведе на тучна паша.
На стадото е позволено да си мисли, че може да избира овчаря.
Овчаря обаче се назначава от господарите на стадото.
Оцеляването ( добруването ) на стадото е въпрос на крехък баланс.
Ако овчарят е достатъчно тъп ( назначен от тъпи и далечни господари ), той вместо кучета, ще вземе вълци да пазят стадото. Вълците ще давят овцете, когато и както си поискат. Така ще има кратковременно щастие ( кльопачка ) и за господарите и за овчаря и за вълците. Докато един ден тъпите господари се сетят да преброят овцете ( тъпи, тъпи, ама могат да броят ). Овцете драстично са намалели. А като няма овце, няма кльопачка. За никого. Овчарят бива убит, пребит и т.н. защото господарите не може да са чак толкоз тъпи, че да назначат чак толкоз тъп овчар. Овчарят е виновен, нищо че е осигурил кратковременно щастие на господарите. Разликата между тъпите овчари и тъпите господари е,че тъпите господари някак си са проумели, че не можеш да кормиш овцете без мярка, щото в един момент – няма стадо.
Стадото е на крачка от проумяването на собствената си значимост. В крайна сметка всяка овца ще бъде заколена, но ако овцата е сита, през времето на краткият и жизнен път, тя дава повече мляко, повече вълна, по-хубаво месо и по-здраво и устойчиво поколение. Та в ОБЩ интерес е стадото да е добре, да е нахранено, да няма болести и да бъде пазено от КУЧЕТА, а не от вълци.
И стигаме до днешния ден, и големият важен въпрос свързан с оцеляването на стадото – тъп ли е овчаря ? Кучета ли ще сложи или вълци ?
За господарите никой не мисли, защото какво общо в крайна сметка имат овцете и господарите ?
Ако стадото е добре, никой няма и да се интересува...
Баси, въобще не е толкова сложно - стадото просто иска да е добре.

Да, истината казваш - истината е в устите на лудите! Ама тях си затварят, нали?
Нали?
;)

Удряш направо.Но не оприличавай човека на стадно животно!Масовият,общ вкус ражда безумия.За много хора,случващото се идва в повече.Трудно е за понасяне.И търсят здравият мускул.Защото интелектуалният тип е станал равнозначен на опедерасчен тип.Следващите Избори ще са наистина интересни!Изкривяването на общото съзнание(ако изобщо има такова)ще доведе до нови висоти на абсурда!

Макар, че не съм напълно наясно какво точно означава първото изречение - хареса ми.

Кортикална сензорна афазията (афазия на Вернике) Поражението е в темпоралния (слепоочния) дял на лявото мозъчно полукълбо. При страдащите от тази афазия е характерна речева продукция, характеризираща се с дълги, но безсмислени фрази (речева салата), изобилие от излишни думи и дори продуциране на нови "думи". Индивидите с афазия на Вернике срещат сериозни трудности в разбирането на речта и поради това често не осъзнават и собствените си грешки. При тях обикновено не се наблюдават нарушения в движенията на тялото, понеже локализацията на увредата не е в близост до дяловете, контролиращи телесните движения.

Всеки се е загрижил само за собственото си оцеляване и не разбира, че сам е по-застрашен и че силата е в обединението. Онази приказка за хана и синовете му с клечките, дето поотделно се чупят лесно, но заедно - не е само за децата да я четат, но бащите им на практика не я прилагат. Нали всички знаете, че децата ни се учат повече не от думите, а от примера, който им даваме с делата си..... Така, че не става дума за Кортикална сензорна афазия (сравнително рядко заболяване), а е въпрос на възпитание, традиции и народопсихология.