Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2010 10:31 - От никъде взорът надежда не види.
Автор: evrazol Категория: Политика   
Прочетен: 2449 Коментари: 4 Гласове:
14

Последна промяна: 13.03.2010 11:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Всеки си се надява според чергата си ... Много надежди отидоха в коша от 89-та до сега. Какви вълнения бяха тогава, какви страхове.  Величави !!! Тук там и някои позиции се защитаваха. До едно време се раждаха и идеи.   Някой ден внуците ми ще изучават прехода по някакъв учебник и ще се мъчат да разберат какво е било. А дали ще разберат? Какво ще остане от историята на прехода и как ще бъде интерпретирано тогава?   Странна особеност има човешката памет. Тя винаги адвокатства на егото. В същност имаме ли национално его?  Нихилизъм знам че имаме. * Живота си е вид изкуство. Както при другите изкуства и тук е нужен талант. В този смисъл страната ни е един оркестър от самородни таланти. Свирим джаз. Интерпретация по зададена тема. Кой както може участва. Диригента никой не го бръсне за слива в последните години. Тези които имат слух се вслушват, които нямат надуват тромпета и дават тон.   Този оркестър Виенски валс няма да изсвири скоро. Въпреки многото талант. * Ние не работим. А който работи, работи лошо. И преди да ми кажете, че не съм прав  ми кажете от коя обществена услуга в същност сте доволни. Няма такава???  Е-е, и аз това казвам – работим лошо. И то без изключения. Изключенията би трябвало отдавна да са станали безспорни авторитети. Да познавате такива??? * И за да не ме обвини някой в противоречие между двата абзаца ще допълня. Ние сме виртуози в правенето и продаването на негоден продукт. Колективен и личен.   Защо тогава да са ни годни пътищата, защо да ни е годно правителството, реформите, общественото устройство, строителството и собствения ни дом?   За това и емигрират годните за друг живот хора. А негодните са годни само за едно – да се спекулира с тях. * Каквото и да сме можели да направим,   могли сме го преди създаването на "кръглата маса". Тогава /да ме прощавате за израза/ бяхме осеменени с точно този вид демокрация. Резонно и това родихме. Представете си че нямаше кръгла маса. Нямаше да има плавен преход. Нямаше да има и подмяна на ценностите. Моментът за поставяне на чиста основа, на нов ред бе пропилян.   Ние внесохме новите мебели върху боклука от падналия таван, а сега се мъчим да вдигаме гардероба та да бършем пах. Сега ... е късно. Трябва да се започне от начало.   Завиждам на бъдещото Хайти. Два пъти завиждам на бъдещото Чили. Пиночет разчисти сурогата - човешки материал, земетресенията разчистиха  продукта на този сурогат. Сега имат нови хора, на нов терен. Значи имат бъдеще. НИЕ ИМАХМЕ ТОЗИ КЪСМЕТ, но си не намерихме Пиночет. * Когато нашите Мойсеевци ни поведоха към пустинята, ни позволиха да се нагърбим с целия катун от изкривени представи и ценности. Влачим ги 20 години. Влачим построените две Българии. Построени от кирпич в тресавище. Искахме и тресавището да вземем в прехода си. Някой от нас още влачат тиня от него в живота си. * Законите за домашни любимци не важат за помиярите. Помиярите са свободни и неграмотни. Те са обект на войнстващата хуманност. За чистокръвните се плаща данък. Градинките са забранени за тях. Чудно ли е тогава че се напълни с помияри. /Това май важи и за циганите от всички раси/ * В началото на всяка година моето семейство се събира насред  хола да храни надежди. Чучва се върху мухлясалите ценности на отживелиците, та да попие надежда от мухлясалия  идеализъм и демагогия на сляпата глава на нацията. После го удряме на празници чак до пролетта. После го удряме на псувни чак до есента. После си зачеваме надежди чак до началото на другата година, когато ще се чучнем на сред хола да ги храним от телевизора. * Деца, не четете история. Тя е романизирана. Тя винаги обяснява как в основата на безславното ни настояще стояло славно минало. Не се гордейте с националната, а с планетарната си принадлежност. Ако имаме велики личности, с които да се гордеем, заслугата не е тяхна. Заслугата е, че майките им са българки. Ако бяха албанки – това щяха да са албански велики личности. Вместо да се гордеете  – ползвайте наследството им. Не им носете цветя на паметниците, помислете с какво точно ви докосват. Така ще откриете "тях" в себе си. * Световната цивилизация, демокрация и алиенация не знам на къде вървят. Родните също. Вървят на някъде - понеже времето не спира – значи вървят. Значи ще пристигнат. По какво ще познаем, че родните ни взаимоотношения са стигнали там, на където са тръгнали преди около 13 века? А? Има един симптом – процента на частните улици. Улиците по които се минава с пропуск – формален, или неформален. И да не мислите, че такава е улицата само на Филчев и Трактора? Не-е. Улиците на културата, образованието, таланта, компетентността, авторитета отдавна са частна собственост на сдружения с комерсиална цел. Всички лицензи са такива улици. Да не говорим за сините зони, жълтите, зелените и червените. И всяка зона си има VIP-ове. Когато всички улици станат „частни” единствения достъпен за нас човек ще остане съседа. Ще го хванем за ръка през оградата, та да му друснем „Хорото на надеждата”.




Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Когато те чета винаги ми се завихрят едни огромно-дълги потвърждаващо-отхвърлящи,
13.03.2010 11:29
джазирано-мотивационни наченки на цял арсенал от доводи "за" и "против".
Ако сме осъзнали планетарната си принадлежност и простичкия факт, че всичко е свързано с Всичко, може би най-важно е да започнем от своя личен свят навън, защото да пееш в общия концерт предполага да знаеш поне съдържанието на песните и да имаш музикален слух, за да възпроизвеждаш мелодията хармонично. Останалото би било просто какофония. И то Е!
Лайбниц казва премъдро:... de l'homme et l'origine du mal, че това тук е “най-добрият от всички възможни светове”.
За да бъдем качествен "материал" трябва да започнем от собствените Авгиеви обори и да се научим да строим, чистим и подреждаме с Добро. ДОБРО е онова, което "прави възможно най-много хора най-много щастливи". Ако всеки ден се стремим да даваме най-доброто, на което сме способни, но всички заедно, то джазът би се получил като една "Песен на Песните" Соломонова и осъзната.
За нашите действия не може да се съди извън контекста на резулатите и обстоятелствата, които ги предизвикват. Това е етичен релативизъм и изборите на личността не се свеждат до безброй възможности, а до простата максима "Което завършва добре е добро."
Животът е творчество, но и талант и бреме, а и винаги е Преходен /относно прехода/ и важното е да знаем, че е верен за това, което утвърждава и погрешен за това, което отрича и изключва. Като последица от изборите ни.
Внимавай какво си пожелаваш! - Относно онази част за земетресенията - много кофти пожелание, защото на София й предстои катастрофично земетресение с магнитуд 7 и почти всичкото "ново" строителство ще се срути, давайки много жертви. Надявам се това да се размине, но отдавна изтече Т-доверителния период от 80 години. Лошото напълване на града с хора, ескалирането на инфраструктурните проблеми, превръщането на града в селски мегаполис, са все неща, които обричат, но да Пази, Господ! - дано почистим Авгиевите си обори дотогава, защото ще ни помете с гол. метла.
цитирай
2. evrazol - възможно най-много хора най-много щастливи
13.03.2010 11:41
не може да е критерии. ВСИЧКО, КОЕТО Е ПРЕКАЛЕНО Е ВРЕДНО. Включително щастието.
цитирай
3. wonder - Щастието никога не е прекалено, за да стигне до вредност, а и то е Талант! :)))
13.03.2010 11:57
Понеже се разписах по-горе и ми свърши "листа", то дописах при мен, но ще ти копирам. Знаем си, че национализмът, родолюбието или нихилизмът са неща, които леко ни разделят като светоусещане, но намирам правотата ти са напълно достатъчна когато говорим за "всички".
Свободата на постмодерният човек понякога се трансформира и човек става хоризонтален, омасовен, хомогенизиран, но това е само... временен епидермален сърбеж, а не изявена Духовна Същност!
Хората в България са Вертикални, Богоносни и човеколюбиви. Дори засенчват доста нации с ръст и широта на понятийното можене да сбъдват Космически послания. /Нe говоря за духовните пигмеи - тях всяка нация ги има. Но ако по света са 95 %, то тук са едва 5 %. И това не е статистика, а парадигма, според която, за радост, ценностите у нас все още не са превърнати в универсалии /
Да си Духовен означава да си Свободен! Свободата е Аристократична, а не Демократична /както казва Бердяев/
Идололатрията пред финикийския знак е фиктивна, уравнителна и временна страст, която има висока цена.
Вярвам в Духа на Българина. И дори да живея из целия свят /а аз го правя/, винаги ще знам къде е моето Място на Силата. :)))
цитирай
4. vmir - Прав си!
16.03.2010 09:06
Даже и общественото мнение е частно, т.е - приватизирано. Май преди всичко друго. Май още по комунистическо... И които не сме съгласни с него сме май като маймунки в частен зоопарк... подскачащи за бисквитка, прагматично незаинтересовани кой и защо ни я подава... безхаберие, възхвалявано като безпристрастност... :(

p.s. Не се оплаквам, защото, макар и като маймуна в зоопарк, макар и подскачащ за бисквитката си, не признавам ничия собственост върху мислите, усещанията и чувствата си, и ако някой дава пари да ги напъха в девета глуха, ще му се наложи да даде и още доста да ги опази да не изскочат от там.

p.p.s. Клипа е направо мехлем за изтънчената ми душа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1466703
Постинги: 362
Коментари: 65535
Гласове: 19287
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30