Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2010 09:59 - ЦАР ИВАЙЛО /1277-1280/
Автор: evrazol Категория: Политика   
Прочетен: 15717 Коментари: 19 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Византийските историци го наричат Лахана - името е от гръцки произход (означава зеленчук, зеле, в някои случаи и кисело зеле) и е по-скоро прозвище. За произхода на Ивайло знаем твърде малко: той бил „от пастирски род", „живеел скромно и бедно" и „пасял свине срещу заплащане". Тези случайни бележки, промъкнали се в писанията на византийските историци (придружени задължително от язвителни и обидни бележки), свидетелствуват, че Ивайло принадлежал към най-унизените слоеве на народа ни, обречени да преживяват с цената на непрекъснат труд и унижения. За родното му място съществуват редица предположения -всички имат този недостатък, че не са подкрепени от конкретни указания на изворите, а се основават изключително на доводи, почерпани от т.нар. местен патриотизъм. Единственото, което знаем със сигурност, е това, че „родните му поля" се намирали в Североизточна България - по-точно в предпланините на Провадийския балкан. Не случайно по тези места Ивайло имал най-верните си привърженици и там спечелил най-големите си победи.   Дълго време преди името му да стане известно по цялата българска земя, Ивайло бил познат на съселяните си с това, „че си въобразявал големи работи". Както уточнява Георги Пахимер, „големите работи" били свързани с призиви „за бунт и управление на народа". Проповедите на свинепаса, макар и да разпалвали въображението на заобикалящите го, били посрещнати с присмех и подигравки.   Скоро след това в поведението на Ивайло се забелязала странна промяна — той се отдал на постоянни молитви, прекарвал много време замислен, разказвал за явявания на светии и чакал бог да му даде знак за действие. Някои изследователи са склонни да приемат, че Ивайло изпаднал в състояние на религиозна екзалтация, която до голяма степен предопределила вярата му в някаква мистична предопределеност. Всъщност мистицизмът в поведението на Ивайло бил повече или по-малко престорен - той стигнал до него, след като разбрал, че в проповедите му липсва онзи елемент, без който в онази епоха не било възможно никакво голямо начинание. Ивайло се убедил, че „революционизирането" на инертната селска маса е възможно само с цената на изключителни средства. В този смисъл разказите му за пророчествата и светиите представлявали своего рода част от идеологическата подготовка на въстанието. Ако беше обратното, т.е. ако Ивайло действително бил в плен на дълбоко религиозния дух на епохата, той би започнал своята проповед с „божествените слова", а не с призивите за бунт и управление на народа, както било в действителност. Излиза следователно, че мистицизмът в поведението на народния вожд е издалеко пресметнато действие, което трябвало да придаде на аргументацията му въздействието на „божествено откровение" и да я направи действена и неотразима.   По всичко изглежда, че въстанието имало продължителна подготовка и още в началото Ивайло сполучил да привлече хора, предани на идеите му. Когато един ден обявил, че е получил знак за действие, сподвижниците му се разпръснали по цялата българска земя, „като разпространявали името на свинепаса, че му е даден знак от бога за бъдещ управител. Едновременно с говоренето те убеждавали и всекидневно се присъединявали все повече хора". Това били агитаторите на движението, с чиято помощ Ивайло успял да увлече целия народ, т.е. той имал на разположение хора, които не само можели да въртят меч, но и били способни да предадат на призивите му достатъчно убедителна сила. Движението, възглавявано от Ивайло, приело характера на истинска селска война, която имала открит класов характер. Днес е много трудно да очертаем политическите и социалните идеали на българите от XIII век, но по всичко личи, че селяните се вдигнали на бунт, запленени от убеждението, че Ивайло е „добрият цар", т.е. онзи идеален владетел, който „ще възвиси бедните и ще принизи богатите" и ще осъществи мечтаната социална хармония.   Селската война в България започнала през пролетта или най-късно през лятото на 1277 г. Ивайло се „облякъл по-добре - пише Георги Пахимер, - наметнал връхна дреха, препасал меч, яхнал кон и смело се впуснал в дела, далеч по-големи от неговите възможности". Последната забележка на византийския историк едва ли е оправдана - с действията си Ивайло неведнъж показал, че притежава изключителни качества и е способен не само да увлича хората с магнетичната сила на словото си, но и да печели победа след победа.   През лятото на 1277 г. Ивайло трябвало да мери сили не само с болярите, но и с татарските нашественици, които непрекъснато разорявали българските земи и „всеки ден правели имуществото на мизийците (т.е. на българите) мизийска плячка". Първият сблъсък с тях му донесъл голяма слава - той разгромил една скитаща се из страната татарска фаланга. При следващата среща с татарите победата отново била на негова страна и така „за малко време се прославил, тъй като не минавало ден, в който да не притежава повече от предишните, а при нападенията действувал смело". Онова, което дотогава изглеждало невъзможно даже за войската на цар Константин Асен, Ивайло сторил в съвсем кратък срок и очистил напълно страната от татарските разбойници - есента на 1277 г. Народът навсякъде го акламирал като цар, а областите една след друга минавали под неговата власт.     Широкият размах на движението и шумните победи на Ивайло възбудили духовете не само в България. Император Михаил VIII Палеолог следял внимателно събитията на север - едно, заради класовия характер на движението, и второ, заради опасенията, че ако Ивайло застане начело в България, съдбата на Византия би могла да стане друга. Сам Михаил VIII Палеолог говорел на приближените си, че Ивайло „постепенно щял да стигне до такава голяма сила, че и на ромеите след време ще бъде мъчно да го надвият". Императорът напуснал столицата и се отправил към Одрин, откъдето внимателно следял развитието на събитията в България. Тук го застигнала още по-обезпокояваща новина - цар Константин Асен, който дълго време не смеел да предприеме някакви действия срещу въстаниците, накрая събрал остатъка от предишното си мъжество и тръгнал на поход срещу Ивайло. Малката му армия се движела бавно, тъй като царят страдал от болки в крака и се придвижвал на колесница като „ненужен товар". Ивайло нападнал изненадващо царската армия и спечелил пълна победа — приближените на Константин Асен били избити, а останалите се присъединили към войската на селския цар. В това сражение Ивайло лично погубил Константин Асен като „жертвено животно" - той оправдал постъпката си с твърдението, че в битката царят не направил нищо достойно, за да защити своята чест - краят на 1277 г.     След този триумф Ивайло държал здраво в ръцете си цялата страна и започнал завладяването на укрепените градове, които без съпротива се предавали и го обявявали за цар. „С всеки изминат ден той ставал все по-силен и успешно напредвал... и си присвоил всички места около столицата още при първия удар" - само Търново останал под властта на царица Мария. Скоро станало ясно, че плановете на Михаил VIII Палеолог били на път да се провалят, тъй като царица Мария предприела действия, които не били предвидени в Константинопол. Неочаквано за всички тя изпратила пратеници при Ивайло, като му предложила заедно с ръката си и короната на българите. Византийските историци коментират нашироко постъпката на царица Мария, която „пренебрегнала законните си задължения към починалия" си съпруг. Властолюбивият й характер, ненавистта към вуйчо й Михаил VIII и желанието да запази на всяка цена престола за сина си Михаил подтикнали Мария към действия, които били в разрез с етичните норми на епохата. В началото тя крояла планове да сключи мир с Ивайло, ако той се съгласи да я остави да управлява сама българите. Когато се убедила, че е „невъзможно този, който се стреми към същата власт, да сключи мир с тази, която има тази власт", Мария не без съжаление се съгласила „да се предостави напълно на свинепаса, да му отвори вратите на престолния град, да се омъжи за него и да заживее като царица с цар" — при условие че Ивайло ще гарантира наследствените права на сина й Михаил.   Византийските историци са крайно пристрастни, когато описват поведението на Ивайло пред пратениците на царица Мария: „възгордял се, започнал да важничи, като заявявал, че тя бърза да му предаде властта, преди той да я спечели с меч и твърде силната си войска". За верни ще трябва да признаем последните му думи, тъй като селската войска стояла в подстъпите на Търново и падането на столицата изглеждало предстоящо. Но Ивайло не играел на „високомерие и гордост", тъй като на негова страна била не само силата, но и съзнанието, че за първи път в историята на средновековна България народ и владетел вървели заедно в името на една толкова голяма и справедлива идея. В крайна сметка Ивайло приел предложението на царица Мария („заради мира и от желание да не се пролива кръв в междуособна война"). Решението му било повлияно и от враждебните действия, които започнал император Михаил VIII Палеолог. Едва ли са го измъчвали скрупулите, че сподвижниците му биха го обвинили за „женолюбец и почитател на женските спални". Съмненията относно предприетата от него стъпка произтичали от това, че бракът му с царицата поставял на изпитание целите на въстанието, че влизането му в Търново ставало чрез компромис, който можел да се изтълкува превратно, в смисъл че е измамил надеждите на разбунтувалия се народ. Същевременно той си давал сметка, че трябва да се „предпазва от покварените нрави на тези, които ще го приемат" - Ивайло не хранел никакви илюзии относно моралния облик на царица Мария и нейното обкръжение.     Влизането на Ивайло в Търново станало от позиция на силата. Достойни за възхищение са думите му, че „той дава милост, а не получава такава" - същевременно те звучали като предупреждение към търновската аристокрация. През пролетта на 1278 г., акламиран от целия народ, Ивайло „взел знаците на царското достойнство".     България била обединена под властта на народния цар, но с това проблемите на страната далеч не били ликвидирани. Византийският император Михаил VIII Палеолог не се примирил с положението и изпращал непрекъснато войски, които трябвало да наложат на българския престол неговото протеже Иван Асен III. Същевременно дипломацията му се постарала татарите да възобновят нашествията си в България. Като връх на всичко на изпитание били поставени и отношенията на Ивайло с царица Мария. „Заобиколен от война и ласкателства", народният цар се озовал в изключително тежко положение. Няма съмнение, че най-много проблеми му създавала вътрешната опозиция - болярството нито за момент не се примирило с властта на народния цар. Опитът на Ивайло да привлече „българските първенци" срещнал мълчаливата им съпротива. Скоро Ивайло „намразил нежностите на жена си, често се карал с Мария и я биел" - византийските историци обясняват действията му с неговата „варварска" природа. Всъщност това представлявало по-скоро демонстрация, т.е. Ивайло се стараел да убеди народа, че не се е продал на аристокрацията и не е забравил, че благодарение на народа и неговата воля е стигнал до царския престол. Тъй като станало ясно, че „не е възможно да сключи примирие с татарите, нито пък по някакъв начин да се подчини на императора", Ивайло бил заставен да воюва. В началото той сполучил да отхвърли татарите зад Дунав, но далеч повече били проблемите, които му създавали византийските войски - те нападали на широк фронт (от Черно море до Шипченския проход). В една поема на гръцки език подробно са описани походите на византийския военачалник Михаил Глава Тарханиот, който оглавявал кампанията срещу Ивайло. Прехвалените пълководчески способности на Михаил Глава не довели до победа на ромейското оръжие: упорита съпротива му била оказана по крепостите на Стара планина, където се отличили Ивайловите войводи Момчил, Куман, Дамян, Кънчо и Стан. А когато начело на българските войски заставал сам Ивайло, победата била винаги на негова страна. Византийските историци признават, че никой не бил в състояние да се противопостави на „смелите му нападения, които винаги излизали успешни". Борбата се водела със страшно ожесточение - „нищо хубаво не очаквал онзи, който бил заловен жив, защото да се падне в ръцете на Лахана (Ивайло) било равносилно на смърт поради крайната му жестокост". Затова византийските войски влизали в сражения с Ивайло „малодушни поради представата за очакващите ги ужаси, ако бъдат пленени". Лятото и есента на 1278 г. преминали под знака на Ивайловите победи - въпреки огромните усилия византийските войски не постигнали надмощие.     След като Ивайло стабилизирал положението на юг, той трябвало да се заеме с татарите, които нападали непрекъснато от север. Този път войната се оказала трудна и продължителна. За разлика от миналите години, когато Ивайло имал работа със скитащи за грабеж татарски дружини, сега насреща му стояли елитни войски от Ногай. Татарите взели надмощие и Ивайло се затворил в крепостта на Дръстър, където бил обсаждай цели три месеца. Този неуспех довел до измяната на търновската аристокрация - при вестта за поражението (пуснат бил слух, че Ивайло е убит) болярите отворили вратите на столицата пред византийските войски начело с Иван Асен III, който бил обявен за български цар - началото на 1279 г. Царица Мария, бременна от Ивайло, била изпратена в Константинопол заедно със сина си Михаил.     Минали само няколко месеца и Ивайло успял да разкъса татарската обсада - неочаквано за всички войските му се появили под стените на Търново. Това вещаело смъртна опасност за Иван Асен III и византийският император предприел спешни мерки в защита на своето протеже. През лятото на 1279 г. към България потеглила 10 000-дна армия начело с протовестиария Мурин. Ивайло нападнал ромеите, когато се установили на лагер в равнината при село Девня - сражението станало на 17 юли. Византийската армия била сразена, въпреки че Ивайло разполагал с много по-малко сили - това признават самите византийски историци. Част от ромеите намерили смъртта си по време на сражението, а пленниците били посечени по заповед на Ивайло.     Само месец по-късно император Михаил VIII Палеолог изпратил нова армия срещу Ивайло - тя наброявала 5000 човека под командуването на протовестиария Априн. Византийските историци не уточняват мястото на сражението - те се задоволяват да отбележат, че Ивайло нападнал „някъде около Хемус", т.е. в проходите на Източна Стара планина. Сражението било продължително, но и този път редиците на ромеите не издържали. Нашествениците били разбити, а предводителят им бил посечен - 15 август 1279 г. В двете сражения Ивайло лично командувал малката си армия, „извършил големи подвизи и се сражавал с безумна смелост".     Положението на Иван Асен III станало неудържимо - той трябвало да бяга от Търново, а тържествуващото болярство провъзгласило за цар Георги Тертер, един от най-могъщите феодални владетели в страната. Тези събития се отразили неблагоприятно върху по-нататъшния ход на въстанието. Народният цар бил изправен пред обединените сили на феодалната класа, която в името на собственото си благополучие проявила учудващо единство. От друга страна, бойният дух на въстаническата армия бил вече прекършен - разочаровани от продължителните войни, селяните започнали да напускат Ивайло. Останал с малцина верни привърженици, Ивайло постепенно губел влияние. В края на 1280 г. съвсем изненадващо той се озовал в стана на Ногай с молба да му съдействува да се върне на престола. Постъпката на народния цар, която не е лишена от драматизъм, е била предмет на противоречиви и пристрастни оценки — от твърдението, че представлявала „предателство" спрямо въстанието, до становището, че всичко трябва да се отдаде на неблагоприятното стечение на обстоятелствата. Тази неочаквана постъпка е резултат както от крайния неуспех на въстанието, така и от предварителното уреждане на взаимоотношенията между Ивайло и Златната орда - още през 1279 г. Ивайло поел васални задължения към Ногай. Поставени в контекста на тези взаимоотношения, действията на Ивайло не могат да предизвикат изненада, а са напълно естествени - в съответствие със съществуващата практика васалът (в случая Ивайло) потърсил помощта на своя сюзерен. Следователно бягството при татарите произтича от една предварителна договореност и не бива да се преценява като „акт на отчаянието". Накрая естествено трябва да стигнем до оценката на Ивайловата личност - на съвременниците му и на по-късните поколения. За великото му дело притежаваме свидетелства, които произхождат от средите на неговите противници - те се надпреварват да изтъкват „варварската му природа" и „крайната му жестокост", като се стараят да внушат мисълта, че става дума „за недостоен за нищо човек". Несъстоятелността на твърденията им е очевидна — човекът, който с помощта на народните маси сътворил най-великото дело в средновековната ни история, се радвал на изключителна популярност сред българите. Простото споменаване на името му било в състояние да възбуди духовете до краен предел: „Изглеждаше сякаш самата вселена и земята са в движение. Тези, които не разбираха нищо друго освен от земеделие, копан или знаеха само да карат волове - хора овчари и селяни, - напускаха селата и имотите си и въоръжени само с криваци, се стичаха самоволно. Войници без оръжие, те образуваха безпорядъчни дружини, за които само името на Лахана (Ивайло) беше достатъчно, за да спечелят победата, където и да се появят. Така в късо време се събраха несметно число войници." Пасажът принадлежи на перото на византийския историк Георги Пахимер и се отнася до събития, станали през 1294 г., когато в Тракия се появил един Лъже-Ивайло. Няма съмнение обаче, че по същия начин се стичали българите и под знамената на Ивайло (подобно на „буен поток") по време на селската война в България.     Историята е записала само 4 или 5 години от живота и делата на този забележителен българин и необикновен човек, който повече от всички бил съпричастен на стремленията на народния ни дух; довел всенародното дело до завършек, до който не стигнали и най-смелите мечти. Друг е въпросът, че Ивайло не разполагал с време и възможности да осъществи онези преобразувания, които предвиждала предварителната му програма.       В миналото Ивайло се разглеждаше като олицетворение на авантюристичното начало в историята ни, като човек, издигнат на престола от капризите на сляпото щастие. Днес с право го броим за пръв измежду най-забележителните българи, като народен герой и борец за социална справедливост. Невъзможно е да се измерят мащабите на великото му дело просто защото „феноменът Ивайло" няма аналог нито в българската, нито в европейската история. Смисълът на подвизите му може да бъде разбран единствено ако зад тях видим делото на цял един народ с вечните му стремежи за свобода и щастие.     Краят на селската война в България бележи финала на най-жестоката класова битка през средновековието и е без съмнение най-драматичен. Тази оценка се отнася и до личната, човешка драма на Ивайло. Но трагизмът не бива да се отдава на обстоятелствата, каквито и да са били те. Трагизмът на Ивайло и на ръководеното от него въстание е предварително предопределен от невъзможността да се реализират на практика политическите и социалните идеали на българите през XIII столетие.



Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - И през 21 столетие
17.04.2010 11:33
Но трагизмът не бива да се отдава на обстоятелствата, каквито и да са били те. Трагизмът на Ивайло и на ръководеното от него въстание е предварително предопределен от невъзможността да се реализират на практика политическите и социалните идеали на българите през XIII столетие.

И през 21 столетие
цитирай
2. wonder - Обичам Калоян и Самуил от нашите царе, но и Ивайло си е..., но да не се отнасям. :)))
17.04.2010 12:05
Освен Лахана /зеле/, наричали го още Бърдоква /кордукувас - маруля/.
Че е свинар е остаряла и вероятно невярна версия. Напоследък се твърди, че е болярин, управлявал крепостта Овеч /Провадия/.
Да воюваш едновременно с болярите, ромеите и татарите си е истински ужас и той избира кан Ногай, който по-късно го убива по време на пир.
България винаги са я управлявали антагонистично.
Крайно време е в Европа да разберат, че ако ни нямаше нас като жива стена срещу различни завоеватели, нямаше да има днес Европа, но това е друга тема.
цитирай
3. evrazol - Докато си писала, wonder, аз си чатех в Скайпа. Ето какво
17.04.2010 12:21
[11:54:29] Айше Али: В началото тя крояла планове да сключи мир с Ивайло, ако той се съгласи да я остави да управлява сама българите. Когато се убедила, че е „невъзможно този, който се стреми към същата власт, да сключи мир с тази, която има тази власт", Мария не без съжаление се съгласила „да се предостави напълно на свинепаса, да му отвори вратите на престолния град, да се омъжи за него и да заживее като царица с цар" — при условие че Ивайло ще гарантира наследствените права на сина й Михаил. И така се създаде Буллесстрой
[11:56:22] Евгени Марков: Това е края на войната на институциите. Замени Мария с Първанов и си става като днеска
[11:57:20] Евгени Марков: И византииския император с Ал. Лилов И болярите на Ивайло с ЦЦ
[11:58:01] Евгени Марков: Да не забравяме грамотността.
[11:58:41] Айше Али: Как е възможно да се забрави
[11:58:58] Евгени Марков: Дано не съм лош пророк, но турай и Доган в ролята на Ногай
[12:00:24] Евгени Марков: Че даже и Мартин Димитров като Георги Тертер
[12:01:02] Айше Али: Щях да ти пиша Костов
[12:01:28] Евгени Марков: А Лъжлив Дедо, като Асен ІІІ
[12:02:28] Айше Али: Абе направо си е като копи-пейст
[12:04:03] Евгени Марков: По татово време имаше една рецитация - Каскет държава не управлява. Ама и фуражка не може. Ако следваме аналогията баш това ни чака
[12:06:47] Айше Али: Не е чак толкова лошо. Ще се съживи надеждата народна. Пък и след 1000 години ще има за какво да си пишат хората
цитирай
4. анонимен - Дрън-дрън, от първата дума в ста...
17.04.2010 13:23
Дрън-дрън, от първата дума в статията чак до последната в коментарите.
цитирай
5. анонимен - Дрън-дрън, от първата дума в ста...
17.04.2010 13:38
анонимен написа:
Дрън-дрън, от първата дума в статията чак до последната в коментарите.

Много изчерпателно. Да благодарим на господ за такива критици. В такива като теб се крие ключа на успеха на нацията ни.
цитирай
6. wonder - Видях... готин конверсейшън! Нещо като поука в действие. ;)))
17.04.2010 14:03
Или мъдростта на Fight the fire with fire! – Пребори огънят с огън!
Аз отдавна твърдя, че сме плод и жертва на Кръговратности спирално-нескончаеми и "всичко ново е добре забравено старо".
Спомни ми за едно старо писание мое "Има ли каскета власт над бомбето? Или кроскултурни наличия на ум в празноглавието."
цитирай
7. pluton911 - Ето и от мен!
17.04.2010 20:07
http://ivailovgrad.com/2010/03/27/%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE/
Успех!
цитирай
8. raders - ъхъ
17.04.2010 21:30
:) Дори има един паметник на Ивайло на същият онзи проход, където водил сражение. Оказва се според надписа, че сражението се е състояло деветдесет години преди да се роди Ивайло и по същото време, когато Византия изобщо не е съществувала, поради нашествието на кръстоносците... Мили родни картинки!
цитирай
9. pluton911 - Nice, а?
17.04.2010 22:16
;)
цитирай
10. evrazol - Ама тоя постинг е провокация бе-е-е
17.04.2010 23:16
Въпроса е може ли сам човек да ОПРАВИ сичките. И колко ще са недоволните, и предателите и т.н.
Ако сравняваме Ивайло Бърдоквата с Боко Тиквата нали не забравяме че ние си го избрахме. Или мужду посерко от дванайсти и посерко от двайсе и първи век няма разлика? А? А? Ние имаме ли участие или имаме само очакване?
Проблема видимо стана индивидуален. Ма кой да дири общото между индивидуалните грижи?
Пак повтарям. Постинга е провокация към ТЕБ, анонимното нещо, което очаква.
цитирай
11. анонимен - Тъпанари!!!
17.04.2010 23:28
Ако смятате, че Борисов - един млад милиардер, го боли фарът за обедняващите българи, много се лъжете!!! Не разбрахте ли, че целта на всеки докопал се до властта е да стои в нея, колкото се може по-дълго, за да запази схемата на личното си обогятаване??? Вярвахте и на Царя, нали? вярвахте и на костов, нали? Ама що се чудим? България - държавата, в която армията копа цяло десетилетие съкровищата на извънземните в Царичинската дупка...МНОГО СМЕ ЗЛЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ.
цитирай
12. анонимен - Само помислете
17.04.2010 23:31
Смятате ли, че наистина всичко е въпрос на добра воля за промяна и честност?
Или сте адски наивни, или сте прости, или се надявате да се докопате до нови ясли с новата власт, т.е. користни. Защо когато ви заболи зъбът не отивате при бабанката - кварталния ви честен полицай, който "оправя" всичко, а отивате при зъболекар ??? Който смята, че образованието и професионалният ценз нямат значение (т.е. можем да поверим бъдещето си на абсолютни некадърници), значи самият той няма нито образование, нито добра професия!
цитирай
13. evrazol - 11
17.04.2010 23:50
Абе тъпанар,
/вероятно е прието такова обръщение/, защо смяташ че някой го боли фарът за ТВОЕТО обедняване!!! Ти род и държава имаш ли, или си марсианец?

Колкото до номер 12 - Преди да си зъболекар, полицай или даскал, си човек и гражданин. Детето на полицая ходи и на зъболекар и на училище. За това образованието има ВТОРОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ. Първостепенно е да си гражданин с отговорност за другите. За това вичко е въпрос на добра воля за промяна и честност ПЪРВО!!!
Анадън му???
цитирай
14. pluton911 - Кубрат
17.04.2010 23:53
Ама тука всички забравихте стария кан Кубрат. Може ли сам чивек да счупи снопа с копията??? Докато се карате така, ако ще и господ да ни управлява нищо няма да се подобри!!!
цитирай
15. wonder - Даам...
18.04.2010 01:09
Провокацията ти успява... Бавно, но сигурно. Виж асоциациите са друго и хубаво нещо. На този етап, по моему, би ни оправил само един хан Крум със съответния Законов кодекс в негов стил. ;)))
цитирай
16. анонимен - DO 14...
18.04.2010 08:20
ABSOLIUTNO SI PRAV - ...;KUBRATE; -RAZDELIAI I VLADEI ! 5-6 MILIONNA BALGARIIA -IMAME NAD 200 -PARTII I ZDROZENIIA ??????
цитирай
17. lado - ОФтопик. Сори, Евразоле!
18.04.2010 09:45
С най-голямо уважение към качествата на всички коментирали(към недостатъците няма как) : Отговорно ви заявявам - няма ханове,няма канове - имаме князе.
Има документи, скрити от вас - това са ЛИБИ и ГИБИ - Латински извори за българската истори и съответно гръцки. Издания на БАН . А най-лесно - отивате във форум АБВ - раздел история. Там има полемика на ниво професори, ама не от БАН, а от Берлин. Има и келемета, но къде ги няма!
Нямам упрек към поста, Евразоле! Както винаги - имаш какво да кажеш и го казваш.
Поздрави на всички!
(Даже тъпанарите сигурно имат някакви таланти. Нека тях да развиват , а не злобата си. Тя не храни. Няма да подкарат яхти със фученето си.)
цитирай
18. анонимен - царе
09.02.2011 17:32
добър е!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
цитирай
19. анонимен - malee
08.03.2011 09:36
towa ako ttriabwa da go prepiiswam za proektt shte mii triabwatt 3 ili 4 chasa
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1433587
Постинги: 362
Коментари: 65535
Гласове: 19283
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031