Незнайния войн направи знайни генералите, каузите и границите. За това сме му издигнали и паметник. Трябва да има такъв и за незнайния гражданин, по точно незнайния българин от всякакъв произход.   Освободен от свободата си през 44-та година, незнайния гражданин и до днес спазва директивите на своите освободители. Те му назначават култ към личността, освобождават го от култа, назначават му априлска линия, назначават му развит социализъм, перестойка, гласност, демокрация, олигархия,евроинтеграция и криза. Незнайния гражданин безропотно изпълнява директивите. Той на всичко е обръгнал. Събитията протичат покрай него като торнадо, като цуна МИ, суша, градушка и октопод. Той е оная благодатна почва върху която може да процъфти всичко. Орат го всякакви орачи, сеят го всякакви сеячи, торят го всякакви дрисльовци и все остава девствена територия от която плъзва по гънките на релефа свободния дух и родова памет.   Имал ли е шанс незнайния гражданин, да стане знаен. Имал е! Поети е имал и има. И всякакви други творци. И учени е имал и има, и храмове, и божества, и култура, и простотия. Чрез тях е ставал знаен, но паметник трябва за незнайния, благодарение на когото стана възможно всичко това. Той обръгна и устоя на директиви всякакви. Той не се маргинализира, социализира, демократизира, дисциплинира, разпищоли, отчая, прегъна, лумпенизира и опошли. Остана си Незнаен, но уникален български гражданин. На всички привнесени норми намери колая, за да пребъде. Татари, печенези, турци, гърци, руснаци и хамериканци му туряха юзди и самари, но той не доби манталитета на муле, нито съзнанието на гладиатор, нито самочувствието на ариец, нито малодушието на отрепка. Въпреки юздите и самарите. Въпреки всичко той пренася през вековете културата и децата си.   И ако нещо не Ви харесва у него, значи претенциите Ви са минали мярката. Което е хубаво. Това само го прави по-автентичен. Честит Празник на всички.

Хареса ми. За първи път звучиш почти оптимистично 
Поздрави!

Давам 500 лв да разбера чия е мръсната червена злобна ръчичка!
И да видя мотивите за нея!
Най-българският празник!

Ами не съм. По скоро се примирих с фактите. Това ме дистанцира повече от песимизма. Като престана да се впечатлявам ще позная че съм дораснал до старост.
Ха-ах:)
Да знаеш колко недорасли старчета и стари недорасляци познавам:)

А аз си останах млад ... и се оптимизирах:)
Нали това значи оптимист? Боже колко нерви съм похабил. Ама ако не влагах нерви имаше опасност оптимизма ми да протече естествено. Което граничи с глупост. Майната му на оптимизма - свободата е в безразличието. Поне на този етап. Жалко че текста скрива иронията:)

Щото ако погледна сериозно на нещата ... ще се "песимизирам", но НЕ!
Единият оптимизъм остана!