Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2010 22:35 - Договорът
Автор: evrazol Категория: Политика   
Прочетен: 1299 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 22.09.2010 22:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Една седмица чакам „прословутия” договор. Една седмица! Време, което изразено в обем работа се равнява на 1/5. Хората, които ми дължат пари от лани, са сметнали за необходимо да си включат клауза забраняваща цедирането на дълга им. Какъв човек слага такава клауза в договор? Че то това си е чиста заявка за некоректгност. Колко ли са „Управлявачите” на нищожни фирми като моята, които разбират смисъла на клаузата? Или подписват без да мислят. А, и още една клауза: Крайното заплащане се осъществява 30 дни след получаване на разрешение за ползване.                 Че аз от де ще знам тая подробност кога се е състояла бе, чичо? И ако на тебе не ти дадат това разрешение поради калпав водопровод, какво общо имат моите плочки с проблема? Ти основен изпълнител ли си или обикновен посредник? Ако си посредник – много ти голям процента бе!                 Разбира се няма как да си кажа рецитацията, понеже си говоря със секретарката и с бабата – техничка, която била с голям стаж в ниското строителство. Господина е голям началник и няма време да си обсъжда договора с мен. Та една сетмица го търкаляме тъпия договор през нет-а. А че договора е тъп се вижда от самолет. Там има монтаж на бордюри, но няма демонтаж на старите. Там има геодезични работи по част електро, но за самите настилки няма предвиден геодезист. Пък мен ме е взел именно щото съм геодезист и мога да си дам нивата по проект.                 Като подписахме договора в който успях да вмъкна единствената клауза че срокът ми започва да тече от датата на аванса и телефона ми запуши. Защо вече не съм на обекта? Защо не се работи? Та още на другия ден се наложи да цитирам въпросната клауза.                 И да не си помисли някой наивник че шефчето не я знае. Не-е-е. Той очаква аз да започна, да вложа лични средства и после да ме размотава и аз страхувайки се от загуба да му правя поведение. Споделих с „бригадата” и те всички казаха че съм луд дето не почвам веднага, щото сме нямали време.                  Както и да е. Получихме и аванса и изгряхме на обекта на 01,09 с цялото си великолепие. 45 дни за три декара павета на фигури, кръгове и шарении хич не са много време. Защото не може да стане с много народ и ударен труд, а трябва да се спазва някаква технологична последователност на малко пространство. Пристигам и виждам, че позиция първа от моята работа вече е свършена. Старите плочки са извадени и пясъка от долу е събран. Не питам. Като си мълча по-умен изглеждам. Техничката обясни че в Трън пясъка бил по-скъп от софииския с десет лева и тя вече е реализирала икономии от 5000 лева с тоя пясък. Десет техни работници подреждаха старите плочки на палета и реших че са съкратили тази ми задача, понеже ми е висока цената. Няма лошо. Лошото е че няма какво да върша там. „Шефката”, която по нататък ще наричам кака, или Джефрие според настроението ми препоръча да извадя старите бордюри, та се наложи да и обяснявам, че нямам такъв ангажимент. Но тя цена не можела да ми определи и седнахме да гледаме проекта. Проектът Е неграмотен. Сигурно е правен по онази позната схема – Обещаха ни финансиране, ако до утре представим проект. В чертежа няма размери на алеите. Няма полигонова мрежа от която да се извърши оразмеряването. Няма проектна кота на сцената. Абе, личи си че е правен на коляно за нула време. На всичкото отгоре вертикалната планировка е дело на ландшафтен архитект и НЯМАТ ЦИФРОВ МОДЕЛ. Тези проекти почти се подаряват на общините, с уговорката че ще се платят след отпускане на средствата за строителство. За това са непълни. Пък строителя може да не е в схемата и да не желае да плаща на проектанта. Това предполага „предопределен изход на конкурса за обществената поръчка” и е сериозна принуда към корупционни практики. Булгаристан! С гол гъз таралеж убиваме. Аджамии ми се виждат тия строители. Препоръчах на „кака” да извика проектантите, да поиска електронния вариант на проекта и да зададе съответните въпроси по съответните неясноти. Зер нали и авторски надзор трябва да има. Трасирах и чупките на кабелната мрежа, както си е по договор и и пожелах успех. На другия ден Кака осъмна без колчетата, които обозначаваха местата на 80 лампи. И които по договор и струват 1850 лева. Циганчетата в Трън ги бяха извадили. ПроектантитИ доидоха и казаха за собствения си проект онова което аз казах по-горе: Парите, сроковете, качеството ... Дадоха няколко мнения и си тръгнаха. Баш Барото – шефа на кака също присъстваше. Гледаше през мен като през щора. Голям началник, голямо амплоа. Ама ми взе диска с цифровия модел. Щял да му трябва в офиса. Въх, как пъс се сетИ. Чак сега. Интересно кво ша га прАи. Шефа бил геодезист. Това дава надежда. Дебело го маже и на големО се държи, точно както правят шефовете. Викам си: -          Еваларка ти редим брато, директно на татуировката. Работниците сваляха ръчно старите плочки от палетата върху които вчера ги редяха ръчно и ги товареха в кофата на един багер. Багера ги повдигаше до каросерията на един камион и от там ръчно ги подреждаха в камиона. Кипи безсмислен труд и работа се върши. Аз щях да ги изгреба с бобкатчето и да ги изхвърля на разтоварището, а те ги премятат три пъти до сега. Станаха по-скъпи от новите, ама какво ли ми разбира главата. Нали пък са спестили от пясък. Нема лошо. Тунджа донесла, Янтра отнесла. Да се учим да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров Под пясъка се оказа една бетонна плоча. Под целия площад. Ей, здраво са строили по татово време. Еле па у Трън. Бетон не е жален. И връз бетона – песък и пльочи. Те тва са две Българии. Или поне два Трънски площада.   О-о-о тук трябва да кажа че Трън е необикновен град. На други места, в пазарния ден, малките мушмороци изнудват мама да им купи колан със сабя и шлем и други атрибути с които да се правят на костенурките нинджа. Тук видях три годишен шошорко с колан с инструменти и пластмасова бичкия през рамо. Паднах от смях, но не можах да го снимам. Някои неща са обреченост, мама му стара.



Гласувай:
12
0



1. mimayordanova - Научих много неща. . . от твоите я...
22.09.2010 23:05
Научих много неща... от твоите ядове.
цитирай
2. chara - Толкова познато ми звучи всичко написано ...
23.09.2010 09:30
Хем ми е смешно, защото чета текста дистанцирано, хем ми е тъжно. Като почна да правя аналогии ... и край няма.
цитирай
3. evrazol - :)))
23.09.2010 22:25
chara написа:
Хем ми е смешно, защото чета текста дистанцирано, хем ми е тъжно. Като почна да правя аналогии ... и край няма.


Ами то си е смешно. Много поза, малко ум.= БГ авторитет.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1511444
Постинги: 363
Коментари: 65535
Гласове: 19293
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031