Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
30.09.2010 21:15 -
Отговор на въпроса на мамкаму в предишния пост
Ето и по-сериозен опит за обяснение: Болшинството хора се „изхвърлят”. С обещания, с истории. Правят го заради нуждата от внимание и от слава. Други парадират, преструват се или са толкова затъпели, че се вземат на сериозно. Е, оставяш ги да си кажат „рецитацията” и съвсем добронамерено и човешки им обясняваш какъв ти е проблема. Ама така го обясняваш, като че ли проблема отдавна е в миналото и сега го споделяш на чаша кафе в хола на дивана с приятел:
Понеже никой вече не се държи с непознати добронамерено и човешки, това много върви. Ама трябва да си го направиш същност, че ако е театър си личи.
Пример: Минавам на Църна маца покрай караулката с 160. Полицая вдигна палката и аз спрях на 200-300 м. по-нататък. Включвам задна, авариики и бавничко се завръщам на „местопрестъплението”. Питам: „Абе, с колко минах бе” и се усмихвам почти щастливо. Оня заекна. Ама що така и пъра дъра – мъчи се да се върне в познатия репертоар. Казвам му че така хубаво си приказваме от Пловдив с жена ми за едно време гат бяхме гаджета та въобще не съм се и усетил какво става и така си карам цели 120 километра. Добре, казвам че ме спря, щото както съм я подкарал, направо за централния трябваше да пътувам. Да не отекчавам с подробности. Пусна ме човека. Даже и акт не ми написа. Те очакват или да ги плашиш, или да се молиш, та работата да опре до пари. Когато ПРОСТО СПОДЕЛИШ ИСТИНАТА се шашват. От както открих метода, нито им плащам, нито пък актове ми пишат. И друг „номер” много върви. Когато го видя отдалече, намалявам и карам с половината гума по банкета. А е мръднал, а съм спрял, демек. Само дето мигача още не съм пуснал. Обикновено ми махат да продължа.
Разбира се, ще кажеш живота има по-сложни аспекти и спектри и куп разнообразни ситуации. Не може да се даде рецепта. Трябва просто да се спазва посоката. Добронамереност и чистосърдечност. Все едно си тръгнал за Щатите и докато крачиш по улицата се усмихваш на хората и ги поздравяваш понеже вече няма да ги видиш. А нали и двамата любим тачим и милеем всичко българско и родно, ще разбереш как ме хваща носталгия по съвременната родна простотия, когато заминавам за Щатите, въпреки че никъде не заминавам. Ама носталгията си я нося. Зер тази Бълхария не е моята.
Обичам ги просто тия дребнички и жалкички хорица с високи постове, с високи дипломи, с високи мисии, дето понасянето на родната действителност ги е прегърбило, пречупило и каращисало с неславянски темерутщини. Като седна вечер пред компютъра им се ядосвам, плюя, псувам, мисля ги. Ама истината е че ми е жал за тях – прегърбените умове.
Човечност и добронамереност толкова липсват, удавени в мениджърски похвати и дупедавски стратегии, че всеки човек се втрещява вътрешно, като ги срещне. Щото среща неочакваното. Неподозираното и невероятното.
Ама то е като да ти пораснат за една нощ крила и на сутринта да се опиташ да полетиш. Хем е примамливо, хем страшно. Ако се уплашиш ще се разпльокаш на тротоара, осмелиш ли се – направо си излетял, но стиска ли ти?
Щото да не забравяме че всички сме на някаква длъжност в тая тъпа държава.Зад всяко гише стои човек с душа и съдба, които изпитват нашите, същите несгоди. Само дето живота ги очукал, очукал, та са се вкопчили в тъпата си длъжност и я стискат като умрял свещ. Че и на всичко са готови за да я бранят. Облекли скафандри и се движат като лунатици в живота, вместо да се разхвърлят по потник да им дишат сърцата.
Та, много е просто да си стоиш на брега на така наречената държава и да те е гнус от онова което тече из нея. Просто се разхвърляш по потник.
1.
анонимен -
Много вярно,
30.09.2010 21:30
30.09.2010 21:30
само дано да не се объркал адресата.
цитирайАз отдавна ценя този човек, понеже го чета НЕПРЕДНАМЕРЕНО.
цитирайМи да си плащат тарикатите, дето си мислят, че всичко се купува с пари. Щом толкова им е акъла.
цитирайКато в българския виц за вица: "Виж, аз края го знам по малко по-друг начин!"
То с катаджиите може и да върви, щото и те душа носят, пък са се и нагледали на трагедии по пътищата. та може и да са почнали да оценяват ... човещината и особено като застанеш с наведена глава и си признаеш "прегрешението" като ученик. Това някак си им дава повече "власт" : да ти дадат "опрощение". Щото парите не топлят толкова :)))
Но виж с другите, особено онези "мениджъри", които обикновено се учат на твоя гръб, нещата простичко изказани, могат да ти създадат ... големи неприятности :) Но ти и това си предвидил в "Рецепта няма".
Не, няма рецепта как да се държиш с другите в хоризонтален или йерархически ред. Защото всичко зависи от човека, който е на среща ти. И от аршините ви :)))
цитирайТо с катаджиите може и да върви, щото и те душа носят, пък са се и нагледали на трагедии по пътищата. та може и да са почнали да оценяват ... човещината и особено като застанеш с наведена глава и си признаеш "прегрешението" като ученик. Това някак си им дава повече "власт" : да ти дадат "опрощение". Щото парите не топлят толкова :)))
Но виж с другите, особено онези "мениджъри", които обикновено се учат на твоя гръб, нещата простичко изказани, могат да ти създадат ... големи неприятности :) Но ти и това си предвидил в "Рецепта няма".
Не, няма рецепта как да се държиш с другите в хоризонтален или йерархически ред. Защото всичко зависи от човека, който е на среща ти. И от аршините ви :)))
"Защото всичко зависи от човека, който е на среща ти. И от аршините ви :)))"
В аршина е проблемацията. Не бива аршина да бъде константа. Аршина е според човека. Винаги съм се питал защо, ако на пътя ти се изпречи говедо, просто го изчакваш или заобикаляш, а ако е човек го псуваш? Ей на тоя въпрос въобще не му намирам отговора.
Цял живото се мъчим да си направим най-непотребното нещо - аршин и стереотип. А ситуациите никога не са на сто процента еднакви. Във всеки момент, ежесекундно човек трябва да преценява, а не да мери.
Колкото до мениджърите - веднъж на един му признах една своя грешка, която той така и не беше забелязал. Направо му увисна брадата. Пък като му казах и че ще я поправя за своя сметка, съвсем онемя. Че реши и да ми съчувства.
Отношенията са процес. Съдебен процес за откриване на истината. И както във всеки процес си има съдия, прокурор и адвокати - нашите съвест, позиция и аргументи. Болшинството от хората постоянно са мобилизирали своята адвокатура за да се защитават. Така оставят на опонента ролята на прокурора. Когато сам си си прокурор, на другия не му остава нищо друго, освен да те оправдава. Някак си е тъпо когато се самоупрекваш и другите да те упрекват. Разбира се и това не е правило. Правилата са бастунчета за слепци. Зрящите забелязват кучешките л*на по тротоара на общуването.
цитирайВ аршина е проблемацията. Не бива аршина да бъде константа. Аршина е според човека. Винаги съм се питал защо, ако на пътя ти се изпречи говедо, просто го изчакваш или заобикаляш, а ако е човек го псуваш? Ей на тоя въпрос въобще не му намирам отговора.
Цял живото се мъчим да си направим най-непотребното нещо - аршин и стереотип. А ситуациите никога не са на сто процента еднакви. Във всеки момент, ежесекундно човек трябва да преценява, а не да мери.
Колкото до мениджърите - веднъж на един му признах една своя грешка, която той така и не беше забелязал. Направо му увисна брадата. Пък като му казах и че ще я поправя за своя сметка, съвсем онемя. Че реши и да ми съчувства.
Отношенията са процес. Съдебен процес за откриване на истината. И както във всеки процес си има съдия, прокурор и адвокати - нашите съвест, позиция и аргументи. Болшинството от хората постоянно са мобилизирали своята адвокатура за да се защитават. Така оставят на опонента ролята на прокурора. Когато сам си си прокурор, на другия не му остава нищо друго, освен да те оправдава. Някак си е тъпо когато се самоупрекваш и другите да те упрекват. Разбира се и това не е правило. Правилата са бастунчета за слепци. Зрящите забелязват кучешките л*на по тротоара на общуването.
... е време да напишеш някоя от твоите философИи есеистични за Непреднамереното четене на някой и нещо. :)))
цитирайАко ми простиш сравнението, "аршинът" е вградената човещина и life skills, както сега е модерно да се наричат. Последните се придобиват по пътя и това е донякъде... опасно при мешането с "аршина" :)
Аз от нито един "мениджър" в последните 20 години "добро" (в смисъл на осъзнаване какво му казваш) не съм видяла (столкова редки изключения и то в ... такова последствие, че мога да не ги броя). Ти си ми изключение. Ще запомня :)
Разбира се хора различни. Така ми се е случвало, че често - по обучителни причини - съм играла и трите роли - за другите :) За себе си (и моите тристранни пледоарии насаме) - е нескромно да говоря:) Наблюденията ми ме навеждат на мисълта, че поради пристрастност ("задостване" с една от възможните позиции), "хората" не са в състояние да... "видят". Поради което съм обвинявана в какво ли не: в предателство, нечувствителност, "притворност" и т.н. А на мен ми е все повече "смешно", което и си го изказвам по един или друг начин. И знаеш ли каква е крайната (нечия) "присъда" - "Ами, ти си "луда" (страдаш от мултиплена личност). Тук ще се въздържа, защото трябва да се изкажа... нецензурно. И макар понякога да го правя, хората около мен смятат, че... "не ми е свойствено" (дали?)
:))))
цитирайАз от нито един "мениджър" в последните 20 години "добро" (в смисъл на осъзнаване какво му казваш) не съм видяла (столкова редки изключения и то в ... такова последствие, че мога да не ги броя). Ти си ми изключение. Ще запомня :)
Разбира се хора различни. Така ми се е случвало, че често - по обучителни причини - съм играла и трите роли - за другите :) За себе си (и моите тристранни пледоарии насаме) - е нескромно да говоря:) Наблюденията ми ме навеждат на мисълта, че поради пристрастност ("задостване" с една от възможните позиции), "хората" не са в състояние да... "видят". Поради което съм обвинявана в какво ли не: в предателство, нечувствителност, "притворност" и т.н. А на мен ми е все повече "смешно", което и си го изказвам по един или друг начин. И знаеш ли каква е крайната (нечия) "присъда" - "Ами, ти си "луда" (страдаш от мултиплена личност). Тук ще се въздържа, защото трябва да се изкажа... нецензурно. И макар понякога да го правя, хората около мен смятат, че... "не ми е свойствено" (дали?)
:))))
Търсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis