Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
13.01.2011 07:01 -
Моите любими блогове
Масите маршируват. Масите не обичат да маршируват, но нямат друг избор. Спрат ли да маршируват, стават тълпа. Друг да прави разликата. Аз само твърдя, че масите маршируват. Доброволно или зорноволно. БИЯТ КРАК. В такт с директивите. И докато бият крак мрънкат.
Ако спрат да бият крак ... Ако можеха да спрат ... Ех ако можеха ... Да вървят ... Не, че искам да станат тълпа. Ще ми се да му друснат хорце, виенски валс, или каквото им иде отвътре. Но това са утопии. Когато чета любимите си блогове /да ме прощават любимите ми автори / почти не вниквам в смисъла. Оставям се, да ме намери внушението на поста. Щото смисъла отдавна е ясен. Пък и кой изобщо го е еня за смисъла. Внушението поражда емоция. Емоцията движи първичните мозъци. И така си живея с моите емоции в емоционална общност, търсеща, жадуваща, страдаща, завиждаща и радваща се, само на кефа. На няколко души само, намирането на смисъла прави кеф. Но кефа от намирането на смисъла се разваля, от безсмислието на кефа. Това е моята трактовка на факта, че в блог пространството се генерират много анализи, малко изводи и никакви идеи, а до действия провокирани от тук няма да доживеят и внуците. Но да се върна на внушенията. Аз имам пристрастия. Пристрастия на етническа, политическа, полова и верска основа основани. Не съм широко скроен. Широката кройка е едно от внушенията, от които се пазя. Широката кройка те лишава от индивидуалност и стил. Много педерасти се сдобиха с индивидуалност и стил, именно като се концентрираха в пристрастията си. Това превърна всички останали в толерасти. Политиците губят своите /индивидуалност и стил/ понеже се мъчат да бъдат широко скроени. Журналистите също. Харесвам вертикалните хора. Онези които знаят : Първо съм циганин, Второ – Цветелин. Трето – депутат. С такива можеш да се разбереш по един или друг начин, ако им знаеш приоритетите. Те стоят вертикално. Сред така стоящите вертикално и аз мога да стоя вертикално. Хоризонталните / тези, за които не се знае кое е първо, кое второ, кое трето/ ... да не изпростяваме този път. В любимите си блогове, си намирах нужните внушения, които някак спряха да ме кефят. Всичката ми човешка и гражданска воля. Цялата ми съвест, човеколюбие и почтеност. Всичкото ми желание, децата ми поне, да живеят в нормална държава, НЯМАТ НИКАКЪВ ШАНС. Те трябва да ИЗЧАКАТ. Трябва да ги администрират, прономероват, прошнуроват и т.н., ако не мога да ги „кеширам”. Понеже у нас лудите мислят за свестни. Понеже двадесет години / даже 65/ ние не правихме нищо, докато „всякакви” правеха с нас всичко. Шансът на обикновения човек в БГ да оцеле, зависи от слепия случай. Грижите за гражданина, са в ръцете на самия гражданин. А той, тъпанара му с тъпанар, не ще и не ще да вземе на грижа съседа си, града си и страната си. Понеже му пречат доктори, полицаи, мафиоти, лобисти. Вече и революция е късно да направи. Изпусна момента. Метастазите са дълбоко в съзнанието му. А аз не мога да бъда чак такъв човеколюбец, че да му съчувствам. Не съм толкова широко скроен. Но като попадна на някой, избегнал синдрома на вродената интелектуална недостатъчност /СВИН/, го слагам в „любими”. Понеже сме страната, в която сензации са най-нормалните, най-стандартните събития. Масите маршируват. Масите не обичат да маршируват, но нямат друг избор. Спрат ли да маршируват, стават тълпа. БИЯТ КРАК. В такт с директивите. И докато бият крак мрънкат.
Ако спрат да бият крак ... Ако можеха да спрат ... Ех ако можеха ... Да вървят ...
На скоро се появи и шап.
Ако спрат да бият крак ... Ако можеха да спрат ... Ех ако можеха ... Да вървят ... Не, че искам да станат тълпа. Ще ми се да му друснат хорце, виенски валс, или каквото им иде отвътре. Но това са утопии. Когато чета любимите си блогове /да ме прощават любимите ми автори / почти не вниквам в смисъла. Оставям се, да ме намери внушението на поста. Щото смисъла отдавна е ясен. Пък и кой изобщо го е еня за смисъла. Внушението поражда емоция. Емоцията движи първичните мозъци. И така си живея с моите емоции в емоционална общност, търсеща, жадуваща, страдаща, завиждаща и радваща се, само на кефа. На няколко души само, намирането на смисъла прави кеф. Но кефа от намирането на смисъла се разваля, от безсмислието на кефа. Това е моята трактовка на факта, че в блог пространството се генерират много анализи, малко изводи и никакви идеи, а до действия провокирани от тук няма да доживеят и внуците. Но да се върна на внушенията. Аз имам пристрастия. Пристрастия на етническа, политическа, полова и верска основа основани. Не съм широко скроен. Широката кройка е едно от внушенията, от които се пазя. Широката кройка те лишава от индивидуалност и стил. Много педерасти се сдобиха с индивидуалност и стил, именно като се концентрираха в пристрастията си. Това превърна всички останали в толерасти. Политиците губят своите /индивидуалност и стил/ понеже се мъчат да бъдат широко скроени. Журналистите също. Харесвам вертикалните хора. Онези които знаят : Първо съм циганин, Второ – Цветелин. Трето – депутат. С такива можеш да се разбереш по един или друг начин, ако им знаеш приоритетите. Те стоят вертикално. Сред така стоящите вертикално и аз мога да стоя вертикално. Хоризонталните / тези, за които не се знае кое е първо, кое второ, кое трето/ ... да не изпростяваме този път. В любимите си блогове, си намирах нужните внушения, които някак спряха да ме кефят. Всичката ми човешка и гражданска воля. Цялата ми съвест, човеколюбие и почтеност. Всичкото ми желание, децата ми поне, да живеят в нормална държава, НЯМАТ НИКАКЪВ ШАНС. Те трябва да ИЗЧАКАТ. Трябва да ги администрират, прономероват, прошнуроват и т.н., ако не мога да ги „кеширам”. Понеже у нас лудите мислят за свестни. Понеже двадесет години / даже 65/ ние не правихме нищо, докато „всякакви” правеха с нас всичко. Шансът на обикновения човек в БГ да оцеле, зависи от слепия случай. Грижите за гражданина, са в ръцете на самия гражданин. А той, тъпанара му с тъпанар, не ще и не ще да вземе на грижа съседа си, града си и страната си. Понеже му пречат доктори, полицаи, мафиоти, лобисти. Вече и революция е късно да направи. Изпусна момента. Метастазите са дълбоко в съзнанието му. А аз не мога да бъда чак такъв човеколюбец, че да му съчувствам. Не съм толкова широко скроен. Но като попадна на някой, избегнал синдрома на вродената интелектуална недостатъчност /СВИН/, го слагам в „любими”. Понеже сме страната, в която сензации са най-нормалните, най-стандартните събития. Масите маршируват. Масите не обичат да маршируват, но нямат друг избор. Спрат ли да маршируват, стават тълпа. БИЯТ КРАК. В такт с директивите. И докато бият крак мрънкат.
Ако спрат да бият крак ... Ако можеха да спрат ... Ех ако можеха ... Да вървят ...
На скоро се появи и шап.
Следващ постинг
Предишен постинг
Не е никакъв кеф... И може би нарочно не го търсим, защото просто го знаем къде е... Знанието поражда печал, нали така беше?!... Клише, но вярно.
Ние сме страната на низходящия индивидуализъм. В страната на възходящия индивидуализъм / САЩ / човек просперира сам, у нас се спасява сам... Разликата е в посоката. Един е пътят, но посоките са нагоре и надолу...
Поздрави!
цитирайНие сме страната на низходящия индивидуализъм. В страната на възходящия индивидуализъм / САЩ / човек просперира сам, у нас се спасява сам... Разликата е в посоката. Един е пътят, но посоките са нагоре и надолу...
Поздрави!
в личност, обаче трябва да си с цяла глава по- висок, не само с рога, както се случва у нас за съжаление! - Обикновено води стадото този с рогата, - не този с главата! Затова винаги си търсим овчар и не можем даже да проумеем, кои от овчарите предпочитаме да ни заколи! Защото също като овцете не искаме да поемем отговорността даже за собственото си съществуване!
цитирайда намери твоя смисъл
цитирай90% от българите не могат да си намерят даже по какви критерии да търсят смисъла, защото не мислят със собствените си глави (независимо от образованието)!- Или ги мързи, или са свикнали да зубрят,- не да мислят,-
"разводняват се под действието на пропаганда и манипулации, и т.н.!
В древен Рим например сигурно е имало доста образовани за времето си хора, но
Сенека, Петроний, Катон и такива като тях, са малко, които и днес помним и цитираме!
цитирай"разводняват се под действието на пропаганда и манипулации, и т.н.!
В древен Рим например сигурно е имало доста образовани за времето си хора, но
Сенека, Петроний, Катон и такива като тях, са малко, които и днес помним и цитираме!
Търсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis