По П.Пенев
 
 

Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти;
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.

 

Живота своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато от гурбета си след време
ще дойдат нашите потомци тук.

 

Сърцата си сал в песни ще разказват
не ще познаят родните гнезда,
и само спомен за министър Дянков
ще им навява родната страна.

 

Ще има магистрали и прислуги
а погледът им син ще бъде пак -
но хората ще бъдат вече други
и друг - денят на бащиния праг.

 

Дали ще им разкаже с памет свежа
историята, или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи...

 

Как в път, постлан с красиви обещания,
последен рекет плащахме с кураж,
как после из кофража радостта ни
се бетонира в морския ни плаж...

 

Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как и за дребно щастийце копняхме
ала България ни отроди...

 

Потомци, вий напразно ще се жалите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се строяха магистралите -
какъв живот живяхме ний!

 

О, колко трудности за нас дойдоха!
Бе малодушна нашата съдба!
Бог ни помилва, но с червена похот -
похарчиха ни бивши светила!

Не че ще те разберат, ама се кефя на естетиката и риториката :)))))
Светли празници!

С " Когато се наливаха основите" на Пеньо Пенев изкарах тройка на матурата по български. Сега само малко съм го пипнал тук - таме, колкото да осъвременя ситуацията

Поздрави!