Сега обявяват прИмоциите. Ще има кисело мляко по 9 стотинки и банани по н"амколкоси. Откриването ще е през октомври. Кото гръмне Аврора, че Дръзки я се върне,я не. Я гръмне, я не. Па и да гръмне - кво от това. То и Фукушима почти гръмнА, па кво от това.

Сега си е сезона на прИмоциите.

Веригите партиини магазини ще отворят врати и населението ще се ръга в рЕбрата, белким докопа нещо по-тънко, преди да хване дебелия.

Щото времето на идеологиите мина. Ама така безвъзвратно отмина, че на комунистите им остана само жалбата по младост, а на демократите - жалбата по демокрация. Не че демокрация няма, ама се оказа ДЕМО версия на вересия. За истинския продукт не останаха пари. Та като стана въпрос за пари - да си дойдем на примоцията. Имаше такава по Великден. Едни големи табели с надпис - "ПО-ЕФТИНО" закриваха почти навсякъде табелките на стоките. Уф сичките вериги партии, пардон, магазини.

Щото винаги най-важното е било да е ефтино, пък после се гледа какъв е тоя ефтинджос.

От лани посинели агнета и мариновани червени меса се бяха закичили с тая ефтина табела, а оскотелите купувачи кляфуцаха между рафтовете, като сред строителни заграждения за метрото.

Предизборна ситуация съща! Като се накичат партиите с ефтини обещания, като пуснат рекламата /то вече и погребалните компании се рекламират/, че като започне едно ръгане - рЕбра да ти не останат. Кеф ти Кадиев да те прекади с вечния огън, кеф ти Прошко да те опрости, кеф ти Бойко да те "набичи". Гоциту усмърдя знамената за Гергьовден. Обеща че ще му е за последен път и тоя път вече всички му повярвахме.

Мъ-ъ-ча се да се сетя за последната примоция на която ме ръгаха в рЕбрата и не можах.

От примоция спомен нема. О спестени пари и от сън също.  Щото ребро мозък нема и не мое да памти. Реброто само го боли - и нищо. Като преход, като държавен излишък, като криза.

Нищо.

Стоят си веригите. Магазини - какво да правят. Привличат клиенти, клиентелисти и клинични случаи, за да ки пуснат по клиничните пътеки без направления.

Направления нема, направления-а-а. Примоции много, но без направление.

Вчера зациклих на кръговото на четвърти километър. Щото скоро го асфалтираха. Направо европейско е станало. Като влязох на новия асфалт и направо не ми се излизаше. Въртях, въртях, въртях, докато ми светна лампата на резервата.

И ми заприличА на нашия преход към таковата тамака. Въртиш по кръговото и ти се не излиза. Че извън него - дупки, задръствания, примоции, ефтинджосссс и нашата полиция ни пази. Предизборна ситуация суща.