Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2011 00:07 - Не те разбирам, приятелю,
Автор: evrazol Категория: Политика   
Прочетен: 4950 Коментари: 16 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ти знаеш много добре какво е да търсиш правосъдие в България. Знаеш какво е да търсиш медицинска помощ, административна услуга и полицейска закрила. Знаеш как се намира работа, какви са шансовете ти срещу злоупотреба на монополист, кои са кварталните дилъри и как се става кмет.   Всичко знаеш ти.   И пак очакваш, надяваш се, умуваш и коментираш. Преструваш се, че живееш в нормална държава и се надяваш, че ако достатъчно дълго се преструваш, тя ще стане нормална наистина.   Преструваш се, че имаш нормален живот, че децата ти имат нормално образование, а родителите нормални социални грижи и се надяваш, че ако достатъчно дълго се преструваш, те ще станат нормални наистина.   Ти протестираш срещу отделни явления сякаш те са изключение, а не стандарт. Наричаш свързаните си интереси приятелства и съмнителния си морал право и свобода. Съмнителната си вяра наричаш религия, а пещерния си страх атеизъм.   Вярваш че интереса ти клати феса, докато в същност феса ти клати интереса. Бъркаш сексуалност с интимност, убеждение с предразсъдък и амплоа с авторитет.   Всичко, което наричаш порок е всичко което искаш да бъдеш. И всичко, което наричаш достойно, е в същност онова, което не желаеш да станеш.   Когато отидеш другаде ставаш друг, а когато приемеш някого, се мъчиш да го направиш като теб.   За това никога не знаеш /а и не искаш да знаеш/ какво точно чувстваш. И защо го чувстваш точно по този начин. Защитаваш се, когато си виновен и се оправдаваш, когато си прав.   Объркан си в собствения си фалш, а истините ти са самозаблуди от интерес, или его.   За това не те разбирам.   В същност – разбирам те. Ти си наежен и агресивен от страх да не загубиш състезание, за което нямаш данни. Страхът от самооценка те кара силом да мислиш позитивно, да се надскачаш в претенциите си и да симулираш качества.   За това, колкото и да те обичам, колкото и да ми е жал за тебе, нямам никакво желание да ти помогна. Гънейки се по терена си станал терен, заблуждавайки се в себе си си станал жалък и всичко, за което претендираш само показва неспособността ти да се справиш.   И всичкото това не го забелязваш само  ти. За другите си точно толкова прозрачен, колкото те за теб. Защото, колкото и да си уникален, си същия като нас. Наистина уникалните ги усещаме с инстинкта си, а не с ушите и очите си. Не се напъвай.   Нищо не е задължително.   Докато се пънеш във  фалша си и животът ти ще бъде фалшив. И президента  ти, и кмета ти, и джипито, и кварталния, и жена ти. За децата – да не говорим.
Чета блога ти. Тук ти си първа инстанция. И виждам в него и онова, което не си, и онова, което искаш да бъдеш. Както и ти виждаш в моя. Виждам доспехите, които те събличат и бронираната ти голота. Усещам собствения си страх да бъда прозрачен и себе си.   И нямам какво да ти кажа.


Тагове:   тъг,


Гласувай:
24


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. valsodar - Прекрасно е казано, няма какво да се ...
19.09.2011 00:18
Прекрасно е казано, няма какво да се добави.
Силен си!
цитирай
2. tit - Хъм!
19.09.2011 01:16
Що ми се струва, че още храниш някакви надежди...?
Сигурно си прав - ако човек изгуби вяра, губи всичко!
Аз съм от губещите...
цитирай
3. wonder - Напълно...
19.09.2011 01:40
... дегероизиран.
цитирай
4. boristodorov56 - Страхотен текст!
19.09.2011 08:33
Страхотен текст!
цитирай
5. анонимен - "Носим пясък в пустинята
19.09.2011 08:54
и камъни - в планината.
Никой не се е минал,
щом е приел нещата."
цитирай
6. mamkamu - +
19.09.2011 09:11
Много добро!

Айде сега всеки от нас да намери местата в текста, охарактеризиращи го лично него :) Аз си ги намерих, за което благодаря на автора... :)
цитирай
7. анонимен - .....
19.09.2011 13:16
тук просто няма какво да се добави-всеки може да открие по
нещичко от себе си-силно,искрено и истинско-поздравления!!
цитирай
8. lado - Обичам жена си и момчето си! Те са ми ...
19.09.2011 21:20
Обичам жена си и момчето си! Те са ми едно от последните истински изживявания и съм се вкопчил в това. Реагирам примитивно на великолепното ти философско наблюдение, но все по-малко рецептори са ми останали, и твърде малко защита.
Поздрави! На теб и коментиращите.
цитирай
9. dedenze - Добри констатации !
20.09.2011 14:50
Ето и едно решение :
http://dedenze.blog.bg/politika/2011/09/18/diktatura-ili-demokraciia.821695
цитирай
10. chara - Прекрасен текст!
21.09.2011 09:26
Бих му сложила подзаглавие:

В търсене на смисъла ...

:)
цитирай
11. svoboda64 - Без каквито и да е претенции, имам въпрос:
21.09.2011 13:52
Какво е "нормалност"?

Защото, деформирана от това, което съм, в търсене и оразличаване на това, което не съм, стигнах до извода, че "нормалност като извънвремеви и извънконкретен случай" НЯМА :) Но да речем, че това е субективно, в личен план :)

На по-голямата сцена, социалната, "нормалността" не само е илюзорна категория. Тя е предразсъдък. И подтик да се включваш в едни армии, които вероятно знаят за какво се бият, но още по-вероятно е да не знаят какво ще правят, ако спечелят битката...

Затова обичам България. Тук няма как да не прозреш определени неща, да ги наречем от "по-висш" порядък :) Действието е толкова забързано, че повечето пропускат да го осъзнаят, някак си им минава като 25-я кадър, и си представят, че "няма действие-няма последствие", т.е. сме в застой. На което нецензурно се изразявам 'no motion & no movement - my ass :)'

В момента в БГ се развенчават всички и всякакви илюзии. Крайно болезнено. Затова пък здравословно, въпреки неразположенията и "болестите" :) Може би си прав: онази натрапчива прозрачност в БГ е нещото, което е повсеместно и не се отнася само за определени "слоеве", засягайки в сърцевината му абсолютно всеки човек.

Така че, аз те разбирам, "приятелю". Абсолютно съм убедена, че все някой ден и ти ще се разбереш. А разбереш ли се, значи да си се овладял поне наполовина :)

П.П. Тук под "ти" разбирам обобщения адресат на външния и вътрешния диалог. От който самата "аз" не правя изключение :)))))
цитирай
12. compassion - Не се отчайвай!
22.09.2011 18:45
С всяка година все по-добре ще разбираш.
Очите ти по-трудно ще виждат и ще гледаш със сърцето си;
Ушите ти все по-малко ще чуват и ще чуваш със сърцето си;
Логично все по-малко ще говориш, а ще говориш със сърцето си.
Тогава ще си станал смирен и мъдър и ще разбираш всеки.
Вече си тръгнал ..... не всеки намира Пътя.
цитирай
13. mt46 - Поздрав!
24.09.2011 07:51
Не, нямам нормален живот, не се преструвам, че живея в нормална държава, не ми допада фалшът...
Чел съм и "Големите надежди", и "Бесове", и "Изгубени илюзии"...
цитирай
14. evrazol - Добре дошъл в клуба
24.09.2011 11:19
mt46 написа:
Не, нямам нормален живот, не се преструвам, че живея в нормална държава, не ми допада фалшът...
Чел съм и "Големите надежди", и "Бесове", и "Изгубени илюзии"...


На мен ми се струва, че животът на преструващите се е обречен. И фалша има точка на пресищане. Само дето обратния ход е болезнено невъзможен. Видях как свестни и разумни хора не са в състояние да отрекат "достиженията на развития социализъм" само защото това означава да зачеркнат целия си живот. Да си признаят че са го пропилели в заблуда. Много трудно е да признаеш такова нещо. Сега ще гледаме втора серия: Твърдо уверените, че живеят в условията на демокрация и в Европейската общност, ще си умрат с илюзиите, понеже иначе ще трябва да плюят на тях и на себе си.
Катарзисно време. За него ще разказвам на внуците под заглавие "Когато лудите лудуваха".
Отново предизборните шошорковци ме примамват с вкисналите трици от миналите избора. Отново съм, и прост, и електорат, и глава от населението.
И отново единствената ми надежда е в малкото почтени приятели, здравата работа и малките очаквания.
Докато лудите се налудуват.
цитирай
15. mt46 - Мислех да пиша за това -
25.09.2011 23:39
че цял живот съм бил лъган... И преди 1989-та, и 22 г. след това... Поне го осъзнавам - докато повечето хора живеят с ограничените си илюзии, заблуди...
цитирай
16. lelya - Не съм фалшива, нямам илюзии, но ...
26.09.2011 14:31
Не съм фалшива, нямам илюзии, но това вместо да ме прави по-силна ме довежда до отчаяние. Нещастна съм, защото съм разбрала какво мога и какво не. Аз съм просто малка и това е всичко. Никой не може да ме излъже и прилъже с каквото и да е и какво от това. Имам семейство, деца, приятели живеещи в заблудата и какво от това - имам ли право да им крещя в лицето за да се погледнат? Не съм фалшива и какво от това. Нощите будувам, нямам покой, хиляди "защо" и хиляди "това не е редно" не ми дават мира и какво от това. Пиша в блога за да изпусна парата като всички, нищо ни искам от никого и с това свършвам "аз". Ако пък ме разбереш - какво от това?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969147
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031