Да го захванем по средата.

Много високо /прекалено/ мнение имаме за Нашата Социалистическа Партия. Като чета за прехода оставам с впечатлението, че някакъв мозъчен тръст е програмирал бъдещето, предвидил и провидял двадесет години напред и изпедепцал Българския преход, етническия модел и псевдодемокрацията НИ на назе си.

НЕМА ТАКОВА НЕЩО. Нема конспирация. Нема куфарчета. Има генетична обремененост, довела до социална дефлорация.

Да речем, че вии сте обикновен български гражданин и селски хитрец, който десетилетия е владял... Нещо си: – бащино огнище, областен център, или дял от икономиката и някой вземе та ви каже, че ще трябва от утре вече да не сте /нещо си/. За кое първо ще помислите? Да не би за народа? Или пък за имота? Или дори за пАлтото на закачалката? – Не-е-е. Първо за парите. За далаверата и за бъдещето.

И ако парите ви са в нещото пред очите и във властта ви – какво-о-о? - Ще крадете-е-е. Като за последно-о-о.

Вземате значи едни куфарчета и търсите бойни другари с компроматна зависимост. Управляеми мулета. Пакетирате парите в презерватив и им ги хаквате отзад. Пускате сърбеж по идеалистичната струна на безхаберната пасмина, внедрявате свои хора в протестите и готово.

Объркания геном /чип, матриял/ довършва останалото. Всички скачат като невиждАли. Кой каквото не е виждАл – рипа да го види, да го пипне и да го ползва.

Другите – дето са имали потенциал и мироглед, се хващат за голия патриотизъм и като шарани кълват на бастун. /По това време пристанищните кранове бяха риболовни устройства/

Трети – дето за нищо не ставаха, станаха опозиционни лидери.

Все едно на гладна тълпа / всеки гладува за нещо си/ да и метнеш шепа стотинки. Ще скандира ли тълпата, ще протестира ли, или ще се наведе? А?

Бедничкия народец ! - /няма такова нещо – селските хитреци/ се размечта и си изфантазира някакви мъглявини, зарови нос в тинята и зарея поглед в звездите, а голия му задник се трансформира в социален сензор. Прехода навлезе в прохода. На егоцентризма. И понеже всяко индивидуално его е прашинка на фона на световната паплач, вятъра на промяната наве в преспи всичко що няма плътност и собствено тегло.

Никаква конспирация не е имало. Това МОЖАХМЕ – това постигнахме. Какво и кой ни бил пречил – вече няма значение. Ние това си можем.

Кой дава на мижитурка бре?

Цялата конспирация беше в това, че сме мижитурки. Имаха власт хората, куфарчета имаха - използваха ги. Докато те ги ползваха, ние какво правехме? А?

Знаем, че не сме народ, ама какво СМЕ – не знаем.

Пи-и-ишат тука колегите какво не сме. А някой да е казал какво сме? Има ли общо мнение по този въпрос? – Тцъ. Като не знаем какво сме, как да станем друго нещо? Все ни е крив някой, че не ни оправил. Все оправяч си избираме и неоправени чешем сърбежа, че ни наскачали буби.

Рекламират ни боклуци, пускат ни примоции /кисело мляко за 5ст./ и ние се юрваме. Пък после имаме претенции към институции и държава!!! Че не пускат примоции... наострили илюзиите си за задоволена лакомия.

Никаква конспирация нямаше. Такива си бяхме тогава, каквито сме си и сега. За това всичко е същото.

Безидейни индивиди, безидеен живот живуркат. За това, като се пръкне някой с идея, всички се юрват след него, като мангал след далавера. Пък после псуват.

Колко пирамиди се сринаха само-о-о. Финансови, строителни, РМД-та, ТКЗС-та. На всичко скачахме като на примоция. После псувахме.

Вижте сега, народа е като един организъм. Развива се бавно и необратимо. Преживява ренесанс, надживява го, запъртъчва се, па пак го избие на ренесанс. Ама ренесанс не се прави с лифтинг. И с пудра не се прави, и с египетска къна. И с червени куфарчета няма да стане, и с мърморене.

Където съществува сговор, няма нужда от държава

В редките случай, когато общественото мнение се консолидира, държавата остава безсилен наблюдател.

Мненията ни, обаче, се формират безпринципно от интереси. А взаимно противоречащите си интереси, се уравновесяват. Държавата може само леко да отмести равновесната точка.

Само не ме убеждавайте, че „лошите политици“ 65 години дерибействат, тероризират и ограбват „клетия народец“, а той се вълнува, бунтува, протестира и се бори за потъпканите си права и свободи. /Тук включвам и отрудените и онеправдани членове на ДПС/

Вземаха ни и ни даваха всичко, каквото им вършеше работа, на имагинерните „те“.

А имагинерните ние?

Все по-ясно ще става, че ние за нищо не ставаме. Ние сме цигани, чиито убеждения са щенията.

Кичим се с личности, които не следваме, с добродетели, които уважаваме само у другите. Оплешивяваме от клатене на феса на интереса.

Естествено е тогава да се обезверяваме /че то каква вяра у неверник, та чак пък се обезверявал? Що не сбърка та да се обездзевери?/. Естествено е да сме обезнадеждени и да живеем в криза. И да си представяме /като пияни комплексари/, че имаме потенциал и ЗАСЛУЖАВАМЕ по-добър живот.

Всеки ден храним змея на безхаберието с някое от децата си. Политиката тип „Петльов ден“ е единствената ни национална кауза.

Сърдим се, че ромите клечат на „социални грижи“, а НЕ ЩЕМ да видим как всички правим същото.Чакаме оправяч да ни даде възможност. Възможностите се отвоюват, уважаеми! Къде ни е битката???

Къде са ни идеите и каузите? – На масата? В портфейла? На голия тумбак?

Един сал Дянков остана
И Бойковата дружина.

Останаха ли ви приятели /Не тези от фейсбука/, които биха се лишили от сгода, за да ви помогнат? Останаха ли ви приятели, заради спасението на които бихте оставили децата си гладни за една вечер?

Че кой ни е крив тогава? Какво ни пречат олигарсите, комунистите, мафията и политиците. Те дават, или вземат възможности, но душите сами си ги жертваме.

Стадо сме били!!! Да бе, да!

Ние сме овце единаци. Всеки ден сме на кастинг в шоуто фермер търси овца. И единствения ни страх е - да не секне някак си содомията. Потентността на фермера е основната ни грижа.

Толкова често казваме „Аз“. И не забелязваме, че това „аз“ само претендира, но не прави, иска, но не дава, мрънка, но не може.