Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2012 23:11 - Моето общество и вяра
Автор: evrazol Категория: Политика   
Прочетен: 2862 Коментари: 6 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ако махнем от която и да е религия упованието и надеждата, ще получим относително добър наръчник за справедливо човешко съществуване.

Ако махнем от която и да е икономическа идеология упованието и надеждата, ще получим относително добър наръчник за използване на ближния с комерсиална цел.

Упование и надежда!

В Бога, в Боса, в късмета, в собствените „достойнства“, чуждата „глупост“ ... да го наречем „по-висшата сила“.

Упованието не е хазартно залагане на мистичен ритуал за късмет. Нито тайнствен мистичен ритуал.

Упованието е вяра в справедливостта на следваните принципи. Или в тяхната ефективност / за онези, за които „справедливост“ е празна дума/. Упованието е убеждение, непроверено в практиката.

Надеждата не е очакване на чудо. Надеждата е вяра в избрания път!

Така че „упование и надежда“ за мен означават справедливост и път.

Щото съм балък.

Следва една средно голяма скоба:

[ Някои мои читатели лесно се плъзгат по повърхността и ще приемат горенаписаното като „червено на клечка“ както казваше баба на близалката. Други леко ще се замислят и веднага ще намерят къде ми куца теорията, а ако не намерят ще я подминат. Трети  –  по-интелигентните, ще отминат със снизхожение. И аз ще си остана балък.]

Не е лошо, че съм балък. Лошо е че така ми харесва и ще си остана такъв.

По-важна за мен е балъшката ми теория, отколкото това – какъв съм. Моята теория си ми е моето упование и надежда, така че е нормално тя да е по-важна.

Упованието и надеждата са моркова, използван от религиите и идеологиите. А страха и възмездието – тоягата. И двете мотивират магарето да се напъва да носи самара.

Аз съм осъзнато магаре и прекрасно съзнавам своите „морков и тояга“, демек упование и надежда. Правя разни неща под натиск или съблазън, ама гледам да се върна на релсите на възприетите принципи и задължения.

 Уповавам се на инерцията и модата, които отнемат акъла на хората, уповавам се на нуждите им от внимание и значителност. На тяхното самомнение, страх и безличие. На алчността им и липсата на далновидност. На дизайна на тяхното Его. Аз съм съвършен лицемер, за който е въпрос на чест, клиентите на неговото лицемерие да не останат с чувството, че са излъгани. Те реално са излъгани, но нямат такова чувство!

Вярвам, че основния проблем на обществата, нациите и глобализацията е техния „материализъм“. Че стремежът си към удобства и удоволствия те наричат „стремеж към развитие“ и „реализация“. Техните демони са алчност, егоизъм и егоцентризъм – евтини и лесно задоволими демони. Те раждат корупцията, зависимостта и самозабравата.

Красьо „Черния“ постигна „върхове“ със същите тези вяра и упование,  без никакво усилие и образование. За разлика от мен, той не е магаре, а най-добрия в дисциплината „ползвател на европейските ценности“.

Но да се върна на темата. Упование и надежда! – глупости на търкалета.

Ако ги махнем от теориите, ще останат принципи и зависимости на взаимообвързаност на НЕЩАТА.

И ако влизаме в нова ера, и ако влизаме в нова криза /което на китайски било „време за вземане на решение/, то моята мечта е обществото управлявано на следния принцип:

От всеки – според способността да разбере, на всеки – според способността да възприеме!!!




Тагове:   тъг,


Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evrazol - Вярата е път
03.01.2012 23:27
А упованието и надеждата са патериците с които следваме пътя

Пък алкохолиците са ония отчаяни хора, на които не им стиска да зашлевят шамар на света
цитирай
2. evrazol - Религиите и идеологиите заложиха на масите
03.01.2012 23:37
Вместо на посветените. За това и загубиха в 2012. Количествените натрупвания водят до качествена деградация.
цитирай
3. kass - evrazol
04.01.2012 00:53
Вярата е сила, надеждата и любовта са сестри на вярата... няма любов без вяра, нито надежда без вяра... Надеждата е вяра в добрия развой, дори в чудото... Упованието е по-силна вяра, когато разчиташ на някой или нещо извън теб, на който залагаш своите надежди...
стремежът към "удобства и удоволствия" и „стремежът към развитие“ и „реализация“ не са едно и също нещо. Човек може да се стреми към "удобства и удоволствия" без да се стреми към "развитие и реализация" ... Ако се стреми към удобствата без да се стреми към развитие, както удобствата - така и удоволствията ще бъдат твърде повърхностни... Ако се стреми към развитие и реализация, удобствата и удоволствията са резултат от неговото развитие...

П.С. В крайна сметка, каква е точно теорията???
цитирай
4. wonder - Религията и вярата са две напълно ...
04.01.2012 02:47
Религията и вярата са две напълно различни неща. Ако вярата е увереност в нещата, на които се надяваш, то религията е мрежата на църковния апарат, противостоящ на личното упование като разпоредителна власт над всички земни и неземни блага. Същото като в икономикса когато нямаме отворени вход и изход в свободния бизнес и вместо да формираме парични потоци търсим друготояче на потъващите фондове.
Чудно си изразил комерса с ближния. Един традиционалист може да излази вярата си с една запалена свещ. Често в ниското, поради априорна умрялост на идеите, които не са човекоугодни снише. Пък Бог далеко...
Богоугодните дела напоследък витаят само из древните писания. И не е сигурно, че не са притчи. Най-много атеисти имало сред печелившите религии, казват. И това май си е право-пропорционално на вярата в Златния телец. Религия на меркантилността дали има вече като официОз? ;)))
Ако виждаме Бог само в ролята на съдник и очакваме единствен той да въздаде Справедливост, има си кретаме кретенски още хиляда години в безволие. През това време Боса ще смени Бога в разпределението на благата.
Нали помниш вица дето две мутри си разпределяли пари и единият, който раздавал банкнотите викал: „една на тебе, една на мене, на тебе-на мене, на мене-на мене, на мене, на мене..., а другия рекъл: „а на тебе?”
Описанието ти за магарето, самара, моркова и тоягата си е направо самсара, но в стил Алмодовар и „кожата, в която живея”.
Нали сме си разправяли и друг път, че думите са магарета – носят с каквото ги натовариш.
Относно обществото /еле пък Европейското такова/ - отдавна имам желязна невяра в социалния му статус като универсалия, способна на каквото и да било. Само манипулация може да накара принизената индивидуалност да се слее в общ кюп, без оглед, че в калабалъка действа безотказно Принципът на осмозата.
Като раздаваш вяра, неминуемо раздаваш и упованието си в нея, та било то и под давлението на съблазън или натиск, на ценностна система или религиозна заблуда – то всичко е знайно от Евангелието на Матея:”..защото един е вашият учител, а вие всички сте братя”.
цитирай
5. vania23 - Лошото е,
04.01.2012 09:11
че пътя за тези, които се съмняват, е винаги затулен от гъста мъгла. Съмняваме се в неговата правилност. Ако не се съмнявахме, нямаше да има нужда нито от упование, нито от надежда, защото Той щеше да е и Пътя, и Истината и... там както го бяха казали. Животните не се съмняват в своя път и живеят щастливо само в конкретния миг. Прекрасно е да не се съмняваш, но е невъзможно, поне според мен. Да, патерици са наистина упованието и надеждата, като аз като по-страхлив индивид давам приоритет на упованието. Надеждата я разлюбих, пък и кухо ми и звучала и преди да я разлюбя.
А твоето мечтано общество е интелектуален комунизъм :) А нима то не е факт?! Само дето разбирането, подобно на нашето е малко нещо дефицитно и това създава впечатление за несбъднатост.
цитирай
6. dedenze - Да поддържам разбирането, че вярата и религията са различни неща, но общото е, че са духовни и могат да принадлежат само на развит, мислещ разум !
04.01.2012 19:15
Ето малко за религиите от моята камбанария:
http://dedenze.blog.bg/politika/2012/01/04/religiite.877070
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969434
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031