2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Докато гилотината все още сти на склад в главите на санкюлотите, смокингите ще управляват кризите. Санкюлотите не управляват. Те побеждават. Кризите.
Само на санкюлот може да хрумне, че целокупния капитал доста се е повдигнал към горната /официалната/ част от човечеството и картинката става все по-гротескна. Изисканата официалност се концентрира в цилиндъра и папионката и остави останалата /долна/ част по организъм. Така понятието санкюлот придобива един по-нов смисъл.
Докато имаше студена война, страхът от измръзване явно караше правителствата да внимават, да не им изстинат краката. Със затоплянето на отношенията между народите, дрехите, като че ли започнаха да пречат, а официалностите да стават все по-излишни. Човечеството се санкюлотизира.
И за да не ме обвинят в Марксизъм, трябва да кажа, че не виждам този процес на санкюлотизация, като следствие на някакво ограбване, експлоатация, или друго силово въздействие. Беше си доброволен акт, носещ удоволствие на всички. За несхваналите аналогията между човешкия и обществения организъм да поясня – Докато горните слоеве ставаха все по-лъскави, долните все повече се забавляваха с бельото си и неговото съдържание. Наричахме го растеж. Правехме го с кеф. И до едно време беше забавно.
5% от хората държат 95% от капиталите. Схващаме ги като „горните“ 5%. Папионката на народите. „Долните“ 95% оставаха по гащи и им беше забавно, понеже отношенията бяха топли и студената война бе останала в миналото.
Само на санкюлот може да хрумне, че целокупния капитал доста се е повдигнал към горната /официалната/ част от човечеството и картинката става все по-гротескна.
Широките маси – основа на пирамидата оголяват, за сметка на тесните маси – нейния връх. А на върха, рано или късно ще остане само един.
Гледайки надолу към срамните си части, цивилизационните ни върхове изглежда усетиха есенен полъх около кълките си. Седнали около кръглата маса, лидерите знаеха, че седят на санкюлотите си и трепереха, някой да не го изрече на глас. И взеха да се вглеждат в очите, тъй като усещат някакво притеснение да се гледат по-надолу.Над масата виждаха папионките си, а под нея притеснено потриваха босите си петички.
Никой не смее да зададе въпроса – Как просперипета ни стигна до тук? Къде са ни гащите и какво да правим с папионките?
В това време санкюлотите по света /арабски, гръцки, англииски и американски/ откриха прашасалата гилотина в главите си и взеха да я лъскат.
Така проблема наречен криза се сдоби с официален и неофициален смисъл.
На масата се дискутира официалния – Как хем да затегнем коланите, хем да си обуем гащите, без да ни паднат папионките?
Под масата набира скорост неофициалния въпрос – Какво да правим със санкюлотите?
Докторите на обществото ясно виждат признаците на дизинтерия, но отказват да я диагностицират. Франция я бе преживяла веднъж под формата на известната революция, Германия и Русия я преболедуваха съвместно, а останалите изпълняваха санитарни функции. Всички имат представа за какво иде реч и са примрели в тихата безнадеждност диагнозата да ги отмине.
Аристокрацията – забравила, че има долни гащи и занемарила хигиената си, се прави на невинна, мъчейки се да прехвърли тежестта на санкюлотите.
Те пък – забравили, че са долни гащи, търсят представителност, която да ги легитимира. Биха затегнали колана, както винаги, ако имаха гащи. Онези гащи, кито не помнят къде са захвърлили в чалгата след студената война. Ако онези с папионките решат да им обуят по един войнишки клин, с радост ще го приемат.
Смокингите управляват кризите, санкюлотите ги побеждават. Цивилизацията си сменя гардероба.
На човечеството му предстои да разбере, че ресурса е капитал, но капитала не е безкраен ресурс. Докато санкюлотите са използвани като ресурс, цивилизацията ще стои по папионка. Когато станат капитал, цивилизацията ще си обуе гащите и ще се хване на работа.
Само на санкюлот може да хрумне, че целокупния капитал доста се е повдигнал към горната /официалната/ част от човечеството и картинката става все по-гротескна. Когато банките фалират икономиките ще рестартират.
И дискусионен е само начина по който ще стане това.
Мнение не ще изкажа /щот се припокрива с твоето ти/, само някой и друг Бендеризъм да споделя: "Ако устроят конкурс за лъжци, победител ще бъде този, който казва истината."
Много се смях и от сърце. И добре, че не ми се яви Гоголевият градоначалник да ме пита: “На какво се смеете?” и да си отговори: “И вие не знаете”.
Не мога да дам и заем
Но и да можех - няма.
Но бих съучаствал на собствен риск, във всяка добра идея.
Къде тука е мястото на банката?
Ако издържа две години така, ще подарявам гащи на санкюлотите.
Защото гащите дават сила и достойнство.
Достойните хващат мотиката, недостойните - пушката, силните хващат идеята,
а нищите - е, те си остават журналисти по призвание.
10.01.2012 16:42
последния ти коментар-това си е самата истина!!
Мога само да предполагам, че това което си написал е много умно, щом не го разбирам :)
Мога само да предполагам, че това което си написал е много умно, щом не го разбирам :)
Имам предвид блога. Когато ги чета, понякога ми се случва да разбера себе си. Писах го докато си мислех следното:
Ако основния стремеж е печалбата, то тя се явява движеща сила, енергия, която би трябвало да се запазва съгласно закона за запазване на енергията. И ако е вярно, че пари при пари отиват, би следвало в един момент някъде да се концентрират всички печалби. Което предполага, че някъде те ще излипсат тотално. При така нарушеното равновесие е възможно "нещата" да се обърнат.
Къде е равновесието и как точно ще се обърнат нещата? Приличат ли паричните ни войни на "великото преселение на народите"? Какво ще се случи, когато "всички пари на света" се съберат в един джоб? За какво ще живее собственика на този джоб и как ще живеят останалите хора? ...
Ей такива работи.
Та-а, ако аз се разбирах, щеше и ти да ме разбереш.
И това е често срещано тук. Пишеш неща, които не разбираш, някой вземе, че ги разбере и ти ги изясни и на тебе:)) Или пък без да ги разбира, така те подложи на критика, че разбирайки него, започваш да разбираш и себе си.
Иначе казано - подлагайки се доброволно на критики, мислим и израстваме. Или пък се озлобяваме и изпадаме от класациите.
Такива ми ти работи:))
Аз не се отказвам от разбирането - преди час някъде разпечатах това, което си написал и го прочетох един път. Ама при тебе един прочит е напълно недостатъчен, обикновено чак на четвъртия започвам нещо да загрявам.
То да не прозвучи като при пиянките, но "аз тебе много те уважавам" :))
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis