"И че трябва твърдост, кураж, постоянство,

Че страхът е подлост, гордостта – пиянство,

Че равни сме всички в големия час ..."
Вазов

 

Ние сме горди наследници на славен и велик народ.

Имаме страхотно историческо и културно наследство. Нали? Няма никакво съмнение в това.

Имаме собственост. Градска и селска. Жилища в които да живеем и земя, която да ни храни.

И обществена собственост имаме. Държавна и общинска, публична и частна.

Подземни и надземни, че и неземни богатства имаме. Ядрена енергетика имаме. Море, планини, база на Антарктида и БАН.

И свобода имаме даже.

И доказано способни умове на световно ниво.

Имаме конституция, Народно събрание и евродепутати.

 

Е, може не всичко да е в пълна мяра и в най-добра кондиция, но кой ли пък има всичко?

 

Защо живеем в постоянно неудовлетворение? Какво ни липсва? Защо емигрират децата ни и застарява населението? Защо сме най-бедната европейска страна? Какво ни пречи да се отлепим от дъното?

 

Политиците?

От двадесет години ние сами си ги избираме. Няма как те да са виновни, че са ни такива политиците.

 

Външна икономическа зависимост?

Не вярвам тя да е чак такава, че да се отрази на общия просперитет на нацията.

 

Прословутия „манталитет“?

Че нали си познаваме манталитета. Щом този манталитет позволява да се формира правителство и да се опази държава, да се реформират икономика и институции, как ще бъде пречка за национален просперитет, каквото и да значи това?

 

Зависимостта от ДС?

Че къде в бившия соц. лагер не е имало ДС?

 

Някак не мога да приема, че общото ни, средностатиктическо състояние, духовно и материално е такова, благодарение на тези и други широко коментирани „причини“.

 

Реституирахме ли си собствеността?

По време на тази реституция имаше ли разлика между комунисти, националисти, демократи и т.н. Нали всички получихме нивите си? Колко от нас знаят реалните им граници, за които едва ли не пунически войни водехме.

Колко от нас знаят къде са приватизационните им бонове?

 

Реституирахме ли си свободата?

Колко от нас знаят къде е тя сега? А правата? А децата ни? Стоят ли децата ни на пътя на страната? Кой, ако не родителите, да ги сложи на този път?

 

Да не би да са там – при реституираните имоти и при боновите книжки? При културното ни наследство, при природните ни ресурси?

 

Къде са НАШИТЕ интелектуалци, къде са НАШИТЕ цигани и най-вече НАШИТЕ цели?

 

Къде са ни новите дрехи? А старите?

Да не би да са при традициите и ценностите и имотите и боновете и всичко онова, което можехме да бъдем, ако не бяхме такива, каквито сме?

 

Били сме огробени и излъгани?

Може и така да е, но не мога да приема че сме били безпомощни.

Не сме били безпомощни.

Бяхме мързеливи и апатични. Бяхме алчни и ентусиазирани безхаберници. Искахме тук и сега да използваме всичко и до край. Да консумираме. Бяхме безодговорни към себе си, наред с всичките си претеции. И поради това няма виновни.

 

Но не това е НАШИЯ манталитет. Ние обичаме децата и страната си. Ние сме жертвоготовни, търпеливи и издръжливи. Ние сме упорити, изобретателни, енергични.

 

Все по-трудно ми е да намеря истинска, обективна, действителна и основна причина за всеобщото ни недоволство и състояние. Ако приема, че в основата на всяка причина стои друга първопричина, връщайки се назад, стигам неизбежно до личната почтеност и достойнство.

 

Без тях никога няма да дойде „големия час“.

Не може да искаш да промениш държавата си, ако не започнеш промяната от теб.
Никой Бог няма да ти помогне, ако ти не направиш опит да си помогнеш сам, ако не направиш първата крачка.
А тук, в нашите условия, тя никога не е правена.
Все е чакано, да я направи някой друг, а ние само да викаме отстрани "Евала" или "У-у-у!"

:)

Главната причина според мен се крие в НЕудовлетвореността!
Което неизбежно и пак ни довежда до изриването на собствените Авгиеви обори. Време е всеки да започне от себе си като забрави словосъчетания като "не мога", "не искам" и всякакви други "не"-та.
Виж блога като статистическа извадка на обществото - огромен % говорят за неща, от които нищо не разбират от позицията корифеи. Други се пънат с копи-пейст, демонстрирайки папагалщината и склонността да им се промива мозъка, мързелувайки с готовите форми и пълната липса на собствено мнение и позиция.
Има едни 50 %, които пък живеят "на-въпреки", защото нямат собствен ареал за Удовлетвореност /не са си го създали/ и замерят останалите с негации, чистейки отвън-навътре /априори сбъркали като посока/ своите си Авгиеви обори /така е по-лесно/.
Винаги съществуват и онези 30 %, които са избрали да са рушители, вместо съзидатели.
Друга Голяма НЕудовлетворена група редуват винаги кисележ и добро настроение и така циклофренията на собствената им неудовлетвореност, започва да прилича на безгрижие.
Та, мисля си, че докато масата е обсебена от собствените си финтове за оцеляване и натрупване, налице се явява правопропорционалната на този СтоЕж - Неудовлетвореност. А от нея насетне има едно заглобване на ценности, от които започва онова "учи, за да не работиш" и "мама меси, тате носи - да живей труда" и пр.
С няколко думи - ние сме нация, родена за Директори /и всички, които не са успели да директорстват по една или друга причина са НЕудовлеТворени/. Крайно време е да ни дадат да управляваме Европа, целия китайски народ, Луната, Марс и всички близки галактики.

но това е един вид "народно лицемерие" - почти всички се справят с живота - много по-добре от "добитъка", наречен европейци. Те хората също не са виновни де, ама не за тях е приказката!

И аз често си мисля за и върху тези неща но смислен отговор не намирам!

които разбират свободата като възможност да създават проблеми на останалите. Такива има навсякъде по света, но у нас тези са особено упорити и непоколебими.
Успешните нации правят обратното - превръщат проблемите във възможности, но това според нашенските мисловни стандарти е или непонятно, или тъпо. Тази манталитетна особеност обрича всяка компетентност, талант и усилие, защото приравнява неграмотността със скъпите компетентности, както и кича с върховете в творчеството.

У нас страданията и недоимъка произтичат пряко от диктатура на агресивното невежество над всеки опит за реализъм и порядъчност.

Личната почтеност и достойнството са основата на всички качества, които си изброил, но и част от тях, и в зависимост от тях, но колко струват ако сме апатични и мързеливи?

Бива ли да се гордеем, че сме почтени и достойни, ако сме хора без морал, вяра в Бог и любов към хората?

Както би казал Сенека - има ли благо без почтеност и достойнство без морал.

Това е причината да не се спазват законите, да няма непримиримост към престъпниците и закононарушителите, щото знайш ли "те иначе са добри момчета, наши хора...".

Това е причината ББ да води онзи прословут разговор за Мишо Бирата и да му се размине без всякакви последици. В някоя цивилизована държава щяха тутакси да му поискат оставката.
Или пък да цари масова какофония като в момента - лично аз не си спомням толкова нагло да са предлагали контрабандни цигари на пъпа на София. Има агитки от по 20 души и само повтарят "Цигари, цигари...", а ченгетата викат, че това не е тяхна работа?!?

"Все по-трудно ми е да намеря истинска, обективна, действителна и основна причина за всеобщото ни недоволство и състояние. Ако приема, че в основата на всяка причина стои друга първопричина, връщайки се назад, стигам неизбежно до личната почтеност и достойнство."

В куплет навремето го изразих така:

"Всеки има представа
за какво служат бузите:
българин не въстава,
защото е гузен".

Безспорно причината се нарича и Съвест. Масовата липса на тази настройка в последно време, води до пълно зазяпване в канчето на другия, без оглед на собствения принос с обратен знак.
Веруюто "Целта оправдава средствата", отдалечава личността от моралния абсолютизъм и я превръща в неуниверсален утилитарист, който намира себе си за център на вселената. Най-правилната линия на поведение може да се види само в ретроспективен план. На този етап всички сме в мъгла. ;)

Огромен брой хора - и мъже, и жени - се сковават от страх да излязат от статуквото, да рискуват и да носят отговорност за последствията. Има още много "страшни сенки" в килерите, а и по-възрастните хора не пропускат да ти стегнат невидимите вериги, "за да те предпазят от грешки". Има неадекватно образование, неприложимо в живота и недостатъчно за успех, има липса на знание как да се самообразоваш и голяма доза нежелание и мързел да го правиш, има и нетърпение да изчакаш "семето да поникне" - търсиш жетвата веднага. Мога донякъде да си го обясня с липсата на модели за поведение и реакция в дългосрочен аспект назад във времето. Толкова пъти е спиран естествения ход на развитието в нашата страна и е унищожавана всяка различност, че трябва всички ние да се въоръжим с дълготърпение, докато новото поколение разбие всички натрупани зидове в мисленето. И ти, и всички коментирали преди мен, сте прави, че трябва всеки да започне от себе си.

В атмосферата. Там е проблема според мен...
В общото състояние на духа...
Човек е щастлив сред щастливи хора, нахъсен сред нахъсени, активен сред активни, жизнен сред жизнени... Заразно е като болест...
Нека видим сега сега защо е такава атмосферата?
Човек е по призумпция виновен в Бг.
Прокрадват се идеи за конспирация срещу него...
Подозират го...
Обвиняват го без доказателства...
Клюкарят го...
Досаждат му...
Унижават го, като принуждават в 21 век да виси по опашки за всяко нещо...
Не зачитат достойнството му...
Ежедневната борба за глътка въздух го изтощава...

Всичко е обстановката...
Кой е виновен ли?
Ами цялата тази все уж "сменяна" система, която сменя закони, чиновници, политици, журналисти... но не сменя основното - философията на която да се базира, а именно ЧОВЕКЪТ...
Поздрави!

a v nasadenia s godini moral koito prevurna natsiata ot trudolubiva v murzeliva i ot natsia sus zdravi moralni ustoi v natsia bez nikakuv moral.otucheni ot nashite tsennosti,kotito se izraziavaha ot starite-ne misli losho a dobro-neka ti se sluchva tova,koeto susedite misliat a ne koeto maika ti /za napuskashtoto doma dete/kaji dobre duma na choveka do teb v momenta razbiram go dai nadejda na otchaiani i napravi dobro delo kak ni ucheha starite roditeli-pomogni na star chovek,pomogni na bolen,pomogni na dete.koi sega uchi taka.nie sled voinata otgledahme dneshnite pokolenia.viarno povecheto kazvaha uchi za da ne rabotish,no tova biaha roditelite sus selski proizhod.te obichaha zemiata si i mileeha za neia i ostanaha v selata pri neia,no kakvo se poluchi.da te peche jejkoto sluntse i da ti plashtat po 50 stotinki na den.obeztseniha i nai istinskia trud.obezveriha obichastia tozi trud i dnes nikoi ne si raboti zemiata,zashtoto ne znae kak ne milee za neia.gleda na neia kato na pari.i pecheliat ot neia tezi v kurortnite raioni zashto im nosi pari ,s koito da se naslajdavat na chalgadjiiskia si jivot bez da se zamisliat che prodavat rodovata si pamet na suvsem chujdi hora ,koito ubivat dete zaradi kuche ili da jiveiat spokoini kato travestiti na bulgarska zemia.niamam otgovor dali niakoi tselenasochino postigna tova,no kato gledam kak se razvivame kato che li e tselenasocheno.ami to veche ne se suzdavat semeistva ne se rajdat detsa.ne samo ot lispa na sredstva a ot obezlichavane chrez mas mediite i pornoproduktsiata.vseki mlad chovek sedi s chasove pred compa a tam bol ot izvrateni neshta,/znaino e ,che vzeki iska da zurne zabranenia plod a kato go ima v izobilie i e svobodno dostupen do vsiaka vuzrast vodi do razlojenie i do... ie i iluzirane na iluziata .viarno ima i hubavi neshta iz internetano te sa za oformilite se veche hora.taka mnogo se strahuvam za dneshnite detsa.suznatelno rodenite shte izrastnat egoisti ot pazene, a nesuznatelnio rodenite shte sa muchenitsi