2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Вече две хиляди години от как ги беше отхвърлил на изток, а те продължаваха да ядат от дървото на познанието. И познанието им стана бог и бог им бе познанието. Спряха да мислят и се мъчеха да познаят /отгатнат, улучат/ . И познавайки пожелаваха. А пожелавайки – се пристрастяваха. И който се пристрасти, умря за останалата извън страстта му част от живота.
Истина е, истина ви казвам, който трупа познание, трупа желание, а желанието е страст, а страстта убива любовта.
Страстта ви кара да търсите и ви пречи да намирате, а любовта ви кара да намирате без да сте търсили.
Така и познанието ви кара да търсите, но ви пречи да намирате, докато мъдростта ви дава да намирате без да сте търсили.
- - Как да сме мъдри, без познание, Господи?
- - Като не се питате: Как е?, а Защо е?
- - Спелувай ни с притча, Господи. Ние само от притчи разбираме.
- - Не разбирате, а интерпретирате. Търсите как съм устроил света, а не защо съм го устроил така.
- - А защо си го устроил така, Господи!
- - За да сте взаимно зависими, та да търсите взаимност.
- - На нас не ни трябва взаимност, Господи. Трябва ни свобода и независимост!
- - Друго нещо не щете ли?
- - Не щем, Господи.
- - Дал съм ви свобода и независимост.
- - Къде са, Господи?
- - Абе малка ли ви е пустинята. Тук сте изцяло свободни и съвсем независими.
- - Ама много ни е трудно да живеем в пустиня, Господи.
- - Не е трудно от пустинята. Трудно е от свободата и независимостта които ви дадох. Извън пустинята има много зависимости и малко свобода.
- - Защо е така, Господи?
- - А! Ето за това ви говорех в началото. Да питате не как е, а защо е?
- - Защо е, Господи.
- - Защото извън пустинята е свят, а светът се управлява от зависимости.
- - А няма ли свят без зависимости, Господи?
- - Има! Наричат го виртуална реалност.
- - Какво има в него, Господи?
- - Там всеки човек е дърво. На познанието. И ядат един друг плодовете си.
- - И за какво са им познанията, Господи?
- - За да си ги мерят. Нали ви казах, че познанието е страст, а тя убива любовта.
- - А как да се обичаме, Господи!
- - Пита се не как, а защо.
- - Е защо да се обичаме?
- - Понеже сте зависими, така е по-лесно.
- - Но на нас не ни е лесно да се обичаме, Господи!
- - Защото ядете от дървото на познанието. То причинява разстройство. Колкото повече разбирате, толкова повече се у*ирате. Как ще се обичате така? Скоро ще превърнете хубавата ми пустиня в оазис.
- - Ами, споделяме чувства, Господи.
- - Това не е любов.
- - Научи ни тогава какво е любов, Господи!
- - Моята работа беше да ви създам, не да ви уча.
- - Кажи ни все пак.
- - Споделяйте не чувствата си, а живота си.
- - То пък един живот …!
- - То пък едни чувства …!
впечатлена съм!
Поздрави!
02.02.2013 18:32
- - За да сте взаимно зависими, та да търсите взаимност.
- - На нас не ни трябва взаимност, Господи. Трябва ни свобода и независимост!
- - Друго нещо не щете ли?
- - Не щем, Господи.
- - Дал съм ви свобода и независимост.
- - Къде са, Господи?
- - Абе малка ли ви е пустинята. Тук сте изцяло свободни и съвсем независими.
- - Ама много ни е трудно да живеем в пустиня, Господи.
..."
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis