2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Целесъобразно е да си жив. Веднага след това – да си жизнеспособен. Да си жизнеспособен е първата точка на раздвояване. Някой са жизнеспособни, понеже ядат каквото им падне, а други – понеже знаят още колко време могат да стоят гладни. От тук тръгват две безкрайно отдалечаващи се криви на целесъобразността. Едната – да съществуваш, другата - да бъдеш. У всеки човек се развиват и двата стремежа, само приоритетите са различни. За едни е приоритет да съществуват, а за други да бъдат. Материалното и духовното. Те се раздалечават докато човека направи шпагат, а после започват да се сближават. Едните живеят за да ядат, а другите ядат за да живеят. Толкоз!
Някакви науки ще им ровят в психиката. Други науки ще се грижат за битието им. Хармонията е предоставена на окултното. То събира двете начала за да не се разчекнем, или не ги събира, за да скачаме на един крак, докато другият крак ни пречи.
Съзнанието се лута, а човека крачи. Залита наляво, подпира се с левия крак, залита надясно – подпира се с десния. И забелязва, че ходи. За това много му помага Джони Уокър.
Когато десния крак спре да крачи, левия става по-енергичен, десния се явява ос на въртене и човека завива на дясно. Ако левият спре – завива на ляво. Политиката точно това и прави – слага му букаи на краката и му регулира нагласите.
Средната класа равномерно крачи през своята независимост към своята свобода, докато останалите класи остро се нуждаят от свобода, за до постигнат независимост. Икономическите противоречия баш до това се свеждат. До приземяване в средната класа. Демек богатите да станат по-бедни, докато бедните стават по-богати. В този смисъл всеки си протестира според чергата си, но какво от това. Махалото винаги ще се стреми към равновесната си точка, от която ще се раждат противоречията водещи до първоначалния взрив, от който се разлюлява махалото. Управляващата посредственост ще се грижи за оцеляващата посредственост, защото благодарение на нея само ще може да управлява в условията на демокрация, или социализъм. Просто посредствеността винаги ще бъде повече и по-значителна от всичко наоколо. Тя трябва да наторява култивираните явления, а също така и да ги задушава, докато те я облагородяват, та последния хибрид от това дълговечно опрашване да се доближи до представите на Господ.
Сега да ви кажа за представите на Господ и Големия взрив.
Ние накъсваме дъгата на окръжността за да я докараме до едни безкрайно малки сегменти, които можем да оприличим в представите си на права линия и като направим компромис с основните геометрични постулати, изчислявайки площите на едни малки триъгълници, да изведем формулата за квадратурата на кръга. Забравяме, че всеки условно приет за прав сегмент носи в себе си тенденцията на дъга. Физиката и математиката много обичат тези прости безкрайно малки стойности с които обясняват безкрайно големи неща. Физиката и математиката обаче, не щат да допуснат, че спрямо вселенските мащаби Големият взрив може изобщо за не е завършил и че в астрономичните мащаби, може би се намираме в един безкрайно малък сегмент от неговия процес.
Защо го казвам ли? За да илюстрирам как интерпретираме фактите, така че да съответстват на тенденциите ни.
Животът ни е подвластен на тренда.
ТОЙ рекъл – да бъде светрина и било светлина. И аз съм част от светлината, или от мига на Големия взрив, дето още не е завършил, а и когато се опипвам оставам с впечатлението че ме има, без да ми пука как интерпретира Фройд това!!! С ония две основни линии очертаващи двойната спирала на ДНК – съществуването и бъденето. Останалото са залитания. По-горе казах как човек залита крачейки и обратното – крачи залитайки.
Лявото и дясното, социализма и демокрацията, както също вече казах по-горе, са нашите крачки и залитания, когато някой от краката не работи. В края на крайщата докоцукваме на едно и също място. Социализма и капитализма се срещат и съвокупляват в името на властта над средната класа. Левите и десните могат да водят, да ентусиазират и управляват, да жертват, или експлоатират своите съставки и последователи. Но целта е да властват над средната класа, защото над нея няма власт. Тя е свободната воля, предприемаческия дух, отговорността и стабилността. Тя е алтернативата.
Дали Господ ще вземе от бедния Лазар, за да даде на богатия, или капиталиста ще изстиска принадената стойност от труда на работника, или диктатурата на пролетариата ще ми отнеме възможностите в името на нечии потребности – за мен, средния човек не е от особено значение. Аз съм орисан да нося недоразуменията на гърба си, понеже нося и равновесието.
Сега, другари, вие се борите за доверието на началника, или за част от социалните придобивки, които създавам аз. Това са политическите ви различия. И понеже са на мой гръб, за мен това са политическите ви еднаквости. Секиджам аннанъ.
Всичкия ви патриотизъв, екстремизъм, социализъм, капитализъм и глобализъм са най-обикновен онанизъм с представи за собствена значимост. За живот тук и сега, за съществуване.
Множете се, плодете се, друга набота си немате!!!
16.03.2015 14:57
Според мен не е възможно ликвидиране на противоречията. Проблемите трябва да се решават чрез търсене и намиране на оптимални съотношения и баланс между тях...
Добър постинг, харесва ми!
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis