Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2015 21:18 - Животът бавно ни съблича срупулите
Автор: evrazol Категория: Политика   
Прочетен: 2836 Коментари: 3 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не точно животът, но като не зная кой го прави, така го наричам. Нали като изчерпим всички оправдания, всички извинения и се изправим лице в лице със себе си, това е последното, което си казваме: „Такъв е животът“, или „Такъв беше животът тогава“
Мамка му и живот – той е виновен за всичко. Така си протича край нас, залива ни с късмет и неблагополучия, според странните си хрумки, а ние стоим отстрани и страдаме. Или пък се радваме. Или пък просто наблюдаваме, ако не ни засяга пряко. Животът се случва, а ние не участваме. Освен ако не се борим с това имагинерно и странно, независещо от нас явление – живота, и то без успех.
Четем. Четем класиците, философите, модернистите, а животът си тече. Цитираме ги, а не успяваме да приложим цитираното. Споделяме мислите им, но не и убежденията им, превръщаме ги от учители в разказвачи на приказки за забавление. Животът си тече ли, тече. На самотек.
И като не успяваме да облечем, пустия му живот в смисъл, събличаме скруполите си. Показваме му с презрение, или подлагаме с нежелание задните си части. На него. На животът. Правим каквото трябва, пък той да прави каквото си ще.
И продължаваме напред. Продължаваме напред.
Скелетът ни е станал гъвкав, възгледите – удобни, ценностите – относителни, личностите – хлъзгави, а зъбите - пластмасови. Оставяме след себе си слуз. Привеждаме се, снишаваме се и призоваваме. Намерихме дървото на безхаберието и ядохме. С надеждата да се завърнем в рая.
Да станат сега Ботев и Левски, Караджата и Бенковски и да вземат да го оправят този живот. И ние да почваме да го живеем най-после. А? Ако не беше жалко, щеше да е смешно.
- Айде мале, айде, знам, че си уморен, ама още малко остана – викаше ми мама докато теглехме заедно количката с въглища по баира към къщи. Както Боне Крайненеца говори на Сивушка. Сигурно за това съм могъл да видя нещо повече от молба в думите на Крайненеца.
- Не плачи! – казваше дядо, като си ожулех коляното. – Напикай го и ще ти мине. Мъжете не плачат. Плачат ча-а-ак когато се предадат. А мама му пригласяше – Юнак без рана не може. Хубав белег ще ти остане. Да се хвалиш на децата си.
Представях си тези деца, на които съм щял да се хваля, като някакви съюзници, последователи, на които съм главатар и трябва да давам пример и кураж с белезите си. И не плачех.
- Не псувай! – казваше тате – това е подло. Никои човек не заслужава толкова дълбоко да засегнеш сърцето му. За всеки майката е свята.
- А какво да правя, когато мене ме псуват?
- Две неща. Първо – никога не давай повод. И второ – бии се.
Второто беше лесно. Първото, първото-о-о!!!
Одъртях.
Такъв е бил животът тогава, така са мислели хората, които, нито можеха да цитират авторитети, нито бяха чували за Фройд, нито разчитаха на социални помощи, щото беше срамота. И пари на заем да искаш беше срамота, а пък да не ги върнеш беше падение.
Одъртях и взех да подозирам, че като изчезна падението, с него изчезна и възхода. Като изчезна срамът, поевтиня гордостта, като си съблякохме скруполите поевтиняха костюмите, джипките, постовете, примерите, премиерите, авторитетите и класиците. Телата поевтиняха, та се налага да ги кичим с ботокс, силикон и татуировки. Душите поевтиняха, та ги кичим с оплаквания и „реализации“. Децата ни поевтиняха ...
Такъв е животът. И той поевтиня, докато аз одъртявах. Вече струва един адвокатски хонорар. Един подкуп струва. Една условна присъда. 25 лева, или една доза.
Скелетът ми е станал гъвкав, възгледите – удобни, ценностите – относителни, а личността – хлъзгава. Оставям след себе си слуз. Привеждам се, снишавам се, призовавам, оцелявам.
И страдам!
Заслужавам си го! Напълно!



Тагове:   ъхъм,


Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tomich - "Първото, първото-о-о!!!"
21.06.2015 15:30
Ами като одъртяхме, сега не можем дори да се бием, и "първото" стана невъзможно, мамка му...Животът ни остави само една алтернатива: да го псуваме до гроб и да му цитираме авторитети...
Представа си нямаш колко си прав!
цитирай
2. batogo - !!!:))) Поздрав!
31.08.2015 13:07
По-точно трудно може да се изрази нашенската житейска истина. Шапка ти свалям, братче!
цитирай
3. vania23 - Страхотно.
19.09.2015 17:40
Респект.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1404036
Постинги: 361
Коментари: 65535
Гласове: 19271
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930