Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01 14:55 - Врагове
Автор: evrazol Категория: Политика   
Прочетен: 663 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Клекнал съм до потока.
Враговете ми изчезнаха някъде. Не, не, че ми липсват враговете. И битките не ми липсват. Стана ми скучно. Приятелите се забавляват, но това продължава доста дълго време. Писна ми от забавления и ми стана скучно.
Клекнал съм до потока. Казват, че носел нова порция трупове. Ако клечиш достатъчно дълго на брега на потока, казват - ще го видиш да носи труповете на твоите врагове. За това клеча. Да ги изпратя с почест, един вид. Някои от тях все пак бяха достойни хора.
Ето я там честността ми. Така се е надула и подпухнала, че не може да потъне. Още докато беше жива започна да се помпа с показност, да се друса със сямочувствие и да се гримира пред огледалото. Сякаш социалната и роля не беше да си стои в къщи, да гледа децата и да търпи домашно насилие, ами взе да хойка по форуми. Свали си бурката, запретна шалварите и хората я убиха с камъни.
Я, това там, дребничкото, хилавичкото, май е онова недоносче - смирението. Злобно същество. Дребно и злобно. Още като дете го прегазих с колелото, да не ми се вре в краката.
Истината - тая мръсница, колко вреди ми е причинила-а-а. Дишаше ми във врата, висеше ми като безполезна раница по баирите на успеха, крадеше ми залъка от устата, докато я опитомих. Един ден и сложих колелца, впрегнах я в истинските си приятели - страстите, метнах отгоре ѝ онова лепкаво нещо - справедливостта и я пуснах офроуд по нанадолнището. Не знам какво е станало после, но страстите се върнаха един ден запъхтени, скъсали дизгините. Ей я сега - овъртолена в потока и все така завита в онова лепкаво нещо.
Смърди тоя поток. Между труповете на чуждите врагове, едва откривам тези, на своите.
Чакам един много специален труп - на културата. Ще ми се да видя за последно как червеите са прояли етиката и, как са се разкривили интелектуалните и емоционалните и черти, как се разлагат ценностните и системи ... и си тръгвам.
Отивам да се обичам. Себе си. Да се превърна в най-добрата своя версия. В Робокоп да се превърна. Да се пъхна в 3D принтера и да се изтипосам, като за пред общество. Като за Прайд да се издокарам, с главно П. Отивам да побеждавам. Ако ме победят, ще отида да протестирам, да провокирам, да просперирам, да популяризирам, да промотирам промискуитет. Да ми бъде куул, да ми бъде Дзен, Да се влея в потока на свободните хора, на мислещите, успяващите, щастливите... Да ме понесе тоя поток към безоблачното синьо море...

И в този миг виждам на брега на същия този поток да клечат двамата ми най-гадни врагове – Съвестта и Смисъла.




Тагове:   тъг,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1599474
Постинги: 368
Коментари: 65535
Гласове: 19335
Календар
«  Май, 2019  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031