2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Неделя е. Какво да прави в неделя сутринта надежден кандидат пенсионер, който си е надвил на масрафа, освен да клечи във Фейсбук и да разнищва световните съдбини?! М?
За салата е прекалено рано, а за дългосрочни, дълбоко перспективни планове - прекалено късно.
Да се радва на хората и природата? - Ми това вече си е станало рефлекс за надеждния кандидат пенсионер. И той го прави по инстинкт. Без дори да го мисли.
Сутрешните блокове /пък и всички други/ по телевизията са занимания за безнадеждни кандидат пенсионери.
Битовите неотложности са отлагани като приоритет толкова дълго, че един ден повече, или по-малко, не би ги направил, нито по-малко битови, нито по-малко неотложности. Особeно пък в неделя.
Прането е проснато, младите си почиват, старите се излежават, адреналина, тестостерона, оскитоцина така са се заковали в нормалните средно статистически граници, че никакъв земен катаклизъм не може да ги помръдне. Кръвното е перфектно, ставите скърцат възторжено, а това гарантира на 100% и наличието на пулс.
Какво да прави в неделя сутринта надежден кандидат пенсионер, който си е надвил на масрафа?
Гравитацията около земните грижи отдавна е престанала да действа и той левитира във време-пространството. Тревогите са безсмислени, скуката невъзможна, страсти и неволи отдавна са омотани в булото на срам и грях и складирани в "оная раница". Надеждният кандидат пенсионер постепенно се материализира в катедрала, започвайки от върха на кубетата. Когато му одобрят кандидатурата, вече ще се е материализирал до основите. - Мълчалив, достолепен и излишен.
Животът клокочи около глезените му, времето се стича по крачолите, мечти и разочарования рикошират от кубето му, а разкопчания цип на панталона му предизвиква неудобство у другите, не и у него. Тезите му са калцирали като коленете, въображението му страда от плексит, а съветите му направо са си завети.
Всичко е пасторално и пастьоризирано. Четвърт от собствените му гени щъкат наоколо като внуци. Само една четвърт. У пра внуците ще е останала една шеснайста.
Прелитам като Батман по стените на приятели. Не, не като Батман. Като един Доктор Хаус минавам на сутрешна визитация.
Един се е оакал още снощи. Значи органите му функционират на подсъзнателно ниво. Значи, че е вечерял, умее да се отпуска, нищо човешко не му е чуждо и лоши работи в себе си не държи.
Друг се е напрегнал. Възмущава се. Има воля за живот. Ще го бъде.
Трети се е усмихнал рано, рано. Трудно е до тука да го докара човек. По-нататък е лесно.
Този, тъжният, е непоправим оптимист. Очаква хората да споделят тъгата му. Иначе, нямаше и да разберем, че е тъжен.
Има и няколко тъпи. Толкова са уверени, че им липсват здравословните два процента съмнение в собствената правота. Определено са тъпи. Такива издържат на всичко.
От страниците на политиците разбирам кои са непреходните истини за днес.
От страниците на привържениците им разбирам, че наистина това са непреходните истини. За днес.
Неделя е. През зеления цвят на мълчанието прелита гларус:
“Живейте с чест и достойнство и ще бъдете свободни“
И още един:
"Несвободните хора няма какво да оставят на света."
Ми да!
Допълват се тези двамата. Несвободните си нямат чест и достойнство. А всичко, което някога е оставено на света, практически е израз на нечии чест и достоинство. И да е оставил нещо на света някой без чест и достойнство, света го е захвърлил в килера. Зафичкал го е в дебрите на безотпадните си технологии, нехаейки за таланта на твореца.
Честта и достойнството задължават. Да оставиш след себе си свободни хора. За да оставят те нещо на света. Т.е. да оставиш хора с чест и достойнство. Само че вече си се вкатедрил. Животът клокочи около глезените ти, времето се стича по крачолите, мечти и разочарования рикошират от кубето ти, а разкопчания цип на панталона ти предизвиква неудобство у другите, не и у тебе. Тезите ти са калцирали като коленете, въображението ти страда от плексит, а съветите ти направо са си завети.
Всичко е пасторално и пастьоризирано. Четвърт от собствените ти гени щъкат наоколо като внуци. Само една четвърт. У пра внуците ще е останала една шеснайста. Това си оставил на света. Твоят израз на чест и достоинство. И ако си успял, светът няма да ги зафичка в дебрите на безотпадните си технологии.
Ако изобщо ти пука. Понеже е неделя. Понеже си надежден кандидат пенсионер. И понеже вече нищо не можеш да промениш. Нищо!
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis