Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2009 23:29 - Покаянието
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 1143 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 12.09.2009 23:29


Земното ни „чистилище”. На покаяние са способни единствено достойните хора. Достойните само могат да бъдат съдници не себе си. Чувството им за справедливост не е изкористено от интереса, който клати феса. Те / достойните / единствено могат да уважават чуждото достойнство. Онова, за което всички претендираме. Щото напоследък срещам хора с такива претенции, които са отъждествили достойнството си със своята гордост. Гордостта е порок и нея няма да коментирам сега. Достойните хора често изглеждат глупави, отнасяйки се към себе си със същата отговорност, каквато търсят у другите. Все пак и те са хора. Човешко е да се греши – казват. Човешко е да се поправят грешките – не казват. Достойният човек, не само поправя грешките си. Той доброволно поема отговорността за тях. Лесно е да се оправдаем с човешката си природа и слабости, но най-често срещаното оправдание напоследък е, че всички са такива. Или: Кои са пък тези, че да ме съдят? Те с какво са повече от мене?

А защо съдещия те, непременно трябва да е повече от тебе. Неговия ранг ли е важен в случая, или същността на постъпката ти. А в същност той наистина е повече. Не е направил твоята глупост. Може да е направил други глупости, но не твоята. Ти можеш да го съдиш за неговите, само ако признаеш правото му да съди за твоите.
Покаянието е морален акт. Моралът не започва от утре, както е известно, поради което само човек с морал е способен на покаяние. Какво в същност е то. То е собствената равносметка и самооценка. Ние се хвалим с постиженията си доста охотно, но трудно признаваме грешките си. Къде ти пък да се упрекваме за тях. Че винаги намираме оправдания е ясно. Понякога, макар и рядко поднасяме извинения и това се смята за някаква добродетел, въпреки че си е чиста разменна монета и авариен изход от ситуацията. Две пари не струва извинението без покаяние. На каещият се човек, не му се налага два пъти да се извинява за едно и също нещо. Той не се интересува от прошката, както се интересува извиняващия се. На него собственото чувство за справедливост и достойнство му налагат да премине през земното чистилище. Това е негов собствен избор и друг човек не може да помогне на искрено каещия се. Той доброволно е поел този, на пръв поглед самоунизителен, но в същност достоен път. Защото достойния човек се грижи за хигиената на собствената си съвест. Ако се разкайва, той го прави от хигиенни нужди, а не от желание за показ, прошка, или компромис. Каещия се човек е мислещ. И чувстващ ,  същевременно. Той никога няма да прочете инструкции за успех, понеже неговите успехи са с други измерения. Той се съревновава със себе си, разрешавайки на другите да правят неговите грешки. Способния да се покае е способен и да прости. Материалния ни свят притъпява нуждата от такива отдавна утвърдени ценности. Материализма и егоизма са еднояйчни близнаци. Дори скачени съдове. Загрижените за човешката си същност, понасят материалните катаклизми с по-голям стойцизъм и реализъм, но живеят трудно в бездуховността на „победителите”. В същност способния на покаяние човек гледа сеира на материалистичния свят. Знае колко малко ни трябва, за да бъдем щастливи, или нещастни  и е доволен,  че неговите ценности не се нуждаят от охранителни системи.  Достойния човек гледа през очите на историята гладиаторските воини  на „преуспяващите”, борещите се за просперитет, за пенсия, за помощи, за власт, за влияние и пие вино със своите приятели. Когато гладиаторите паднат в боя, или се приберат в смрадливия си лукс, тои се занимава с изкуства или преживява своите любови.Към ближния, към децата, съпругата, родината... Освен ако няма работа, която счита за важна. Няма как да познаем достойния и способен на покаяние човек. Нищо не пише на челото му. Но ако понякога се чувстваме неудобно, трябва да знаем, че той е между ония,  които високомерно ни гледат сеира. Високомерно,  в смисъл всеопрощаващо.  Това е онзи човек, когото сме оставили в детството,  или когото не подозираме, че още носим в себе си. Погребан под делничните амбиции.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apollon - добра логика
12.09.2009 23:35
добра логика
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1967983
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031