Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Постинг
14.09.2009 18:51 -
Разочарованието
Онова, което изостря бръчките в ъглите на устата. Започва от: Тате ще ми купи колело, ама друг път и завършва с поредната „изцепака” на отдавна провалилото се дете. То, ако нямаше надежда, нямаше да има и разочарование, но смятам че все пак е възможно животът да мине и без него, при добро желание.Не е присъщо само на амбициозните хора. Някои преодоляват лъжата и предателството, концентрирайки се в собствения си път. Други са изобщо неспособни да го изпитат, понеже са си самодостатъчни. И вероятно няма човек който да не му се е потдал поне веднъж в живота си. Уравновесени обаче остават хората, които не си позволяват да се натрупва разочарование. Разочарованието е кристализиралата обида. Неудовлетворено очакване. Провалена идея. Натрупвайки се, то разяжда личността като ръждата - желязото и превръща човека в дрипа.
От времето, от децата си, от обществото и от себе си можем да се разочароваме. Не бива да забравяме обаче, че успеха и реализацията не са нито гарантирани, нито задължителни. Нито пък някой прави застраховка срещу тях. И ако искаме да постигаме целите си е по-добре да не спираме да търсим пътя, вместо да търсим оправдание за провалите си. Защото провалите си имат причини, а те обикновено са в нас самите. Ако бяхме по-мъдри, по-знаещи, по ... , може би щяхме да успеем там където сме се провалили. Нужно е да се стремим да бъдем такива, вместо да се разочароваме.Разочарования човек не е полезен, нито за близките си, нито за себе си. Разочарованието е непробиваем щит срещу късмета.
:)
много добро попадение!
цитираймного добро попадение!
Кап.....кап....кап...- капка по капка - вир става ! Става , ама не навсякъде. Условията, онова тънко стечение на обстоятелства, в които едни виждат Майката природа, а други Божествената благодат, благоприятстват дали ще се събере вирче, в което да се зароди живот. Или пък капката ще пробие след хиляди години дупка в камъка, формиран в далечни епохи.
Така ерозира и нашата защитна черупка срещу стичащите се отвсякъде и капещи върху ни житейски разочарованния , отмива благородните наслагвания и оголва зловещия скелет на злобата, които сме трупали в руслото на живота. Пласт след пласт капчицата на разочарованието оголва тези добродетели, изграждани от извечния български бит и остават като последна защита срещу безверието и безвремието, стърчащите кости на това, което наричаме бъдеще.
Но същата наглед капка вода може не да отнема, а да сътвори например сталактитите , или още по благородно образувание - пещерната перла. Разликата , която прави дали водната сфера ще е агресивна или съзидателна , не се вижда с просто око - но тя е там - дали това е дух или калциев карбонат, като и да му казваме, то твори, и му трябват хиляди години ,за да се зароди неорганичното. И милиарди , за органичното - ако вярваш в Дарвин. Основното е съдържащата се субстанция.
А каква духовна субстанция остана в битието ни, за да можем да градим надстройката на живота - интелекта?
цитирайТака ерозира и нашата защитна черупка срещу стичащите се отвсякъде и капещи върху ни житейски разочарованния , отмива благородните наслагвания и оголва зловещия скелет на злобата, които сме трупали в руслото на живота. Пласт след пласт капчицата на разочарованието оголва тези добродетели, изграждани от извечния български бит и остават като последна защита срещу безверието и безвремието, стърчащите кости на това, което наричаме бъдеще.
Но същата наглед капка вода може не да отнема, а да сътвори например сталактитите , или още по благородно образувание - пещерната перла. Разликата , която прави дали водната сфера ще е агресивна или съзидателна , не се вижда с просто око - но тя е там - дали това е дух или калциев карбонат, като и да му казваме, то твори, и му трябват хиляди години ,за да се зароди неорганичното. И милиарди , за органичното - ако вярваш в Дарвин. Основното е съдържащата се субстанция.
А каква духовна субстанция остана в битието ни, за да можем да градим надстройката на живота - интелекта?
Търсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis