Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2009 10:30 - Неискащия получава повече
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 3346 Коментари: 19 Гласове:
9



Искаме от правителството, от мама, от съпруга/та, от децата, от бог, от обществото, искаме. А те пък защо са длъжни да дават? Искаме ред, законност,  справедливост, сигурност. От кого? А той защо е длъжен да отговори на това искане? Заплати също искаме. Любов. Разбиране. Признателност. Искаме. Ама на какво основание го правим. Защо някой е длъжен да ни даде тези неща? Щото сме готини, понеже заслужаваме, просто понеже ни има? Да не би да искаме в отплата на онова което сме дали? А като давахме, питахме ли,  дали ни щат даденото? Никъде не е регламентирано, че даващия трябва да получи точно онова, което „заслужава”. Всичко, което даваме, в същност подаряваме по свое желание и не можем да предвидим резултата. Неожем и да го договорим. И  Бог не ни е предложил договор. Не можем да искаме неща, неописани изрично в договора. С правителството, с  мама, със съпруга/та, с  децата, с бог, с обществото. Защото те не искат от нас недоговорени неща. Или поне нямат основание да го правят. Всеки дава каквото сам намира за уместно и получава каквото му дадат. Така и трябва да бъде!!! Единствената възможност, която имаме е да преценяваме кога, какво и колко да дадем. Но без гаранции за това какво ще получим. Понеже сме създадени по Негов образ и подобие. Искането в същност е офертата на искащия. Тя може да бъде приета, или отхвърлена. Затова неискащия получава повече.



Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evrazol - Искай и ще ти се даде
23.11.2009 15:06
има съвсем друг смисъл. /Чела си по диагонала./ Ще ти се даде ли, няма ли - БожА работа. Моят въпросе Защо /поради коя причина/ трябва изобщо да ти се даде? Просто защото си поискал ? ... От къде произтича правото ти да искш?
цитирай
2. wonder - Искането...
23.11.2009 15:44
... изключва свободата на моженето!
цитирай
3. pomiqrat - Не вдигай към небето ръце, Господ ...
23.11.2009 17:00
Не вдигай към небето ръце, Господ никога, нищо не ще ти даде
цитирай
4. evrazol - Свобода
23.11.2009 19:10
"Искаме от правителството, от мама, от съпруга/та, от децата, от бог, от обществото, искаме.А те пък защо са длъжни да дават?"

Мислех, че това е прост въпрос. Може да се формулира и така - с какво право искаш? Не какво искаш, защо и от кого, а на какво основание? Ако имаш отговор - дай го. Но отговор, който разпръсква мъглата, а не я сгъстява.:)
Това с приемствеността го забрави. Тя не се постига с искания и давания, а с личен пример. Тихичко.
цитирай
5. evrazol - Всички те са "длъжни", защото аз ясно съм си заявила исканията и го правя откакто съм се родила.
23.11.2009 19:40
Да, ама не! Те въобще не са длъжни, колкото и ясни и постоянни да са исканията ти.
Те могат да бъдат принудени, купени, подведени, убедени, но не са длъжни.
цитирай
6. maymi - Суета на суетите и всичко е суета!
23.11.2009 21:10
"Искаме от правителството, от мама, от съпруга/та, от децата, от бог, от обществото, искаме.А те пък защо са длъжни да дават?"
Дават, защото и те искат. И ние даваме по същата причина (около 5 годишна възраст разбираме, че за да получиш - трябва да дадеш). Човещиния, рано схващаш житейските правила.
И понеже някой духовно по-богат от мен може да подскочи и да се усети лично засегнат да уточня предварително... Получаването е широко понятие с много персонални и субективни заряди. Удоволствието от "ах, колко добрини направих днес" също е получаване. Т.е. - този, на който си дал...от него си и получил всъщност.
Та пак - дават ни, защото само това е измислената форма да получават - собствено удоволствие, върнато внимание, глас на избори, тщеславие....
цитирай
7. lubopitstvo - Аз пък
24.11.2009 11:03
нямам нужните знания, за да взема отношение по поста.
Но допускам, че ако сме скромни, ще получим повече.
Не е важно да правим нещата, за да получаваме, а заради това, че искаме да ги правим.
В края на краищата, търговията във всичко и собено в духовния ни живот, е пошла.
Постъпвай по съвест, защото не можеш по друг начин, а не защото очакваш нещо в замяна, например-благодарност.
цитирай
8. evrazol - Аз пък
24.11.2009 12:30
Щях да бъда щастлив, ако хората със знания разсъждаваха като тебе.

"Постъпвай по съвест, защото не можеш по друг начин, а не защото очакваш нещо в замяна, например-благодарност."

Никой не може да те задължи, ако ти не се задължиш сам. Да бъдеш гражданин, природозащитник, син, родител и т.н., си е твой собствен избор. А последствията са за твоя собствена сметка.

"Дават, защото и те искат. И ние даваме по същата причина (около 5 годишна възраст разбираме, че за да получиш - трябва да дадеш). Човещиния, рано схващаш житейските правила."

С поста исках да намекна, че факта че си дал изобщо не ти дава правото да искаш, както много хора си въобразяват.

Дал си на децата си понеже си бил задължен? Не не си бил! Ти си пожелал да дадеш. Това не ти дава правото да искаш, понеже не си и питал, когато си давал. Сигурно силно ще скандализирам Свобода, но бих предпочел да съм подритнато циганско дете, необременено с дълг към тати и родина, вместо дете на високоучен и високовластен тати, който затрупвайки ме със своите и на родината "блага" ме е напъхал в калъпа, смятан от него за уместен.

Накрая винаги идва кръчмаря и се оказва че сметките направени без него са невалидни.
цитирай
9. evrazol - А, maymi,
24.11.2009 12:54
"този, на който си дал...от него си и получил всъщност." е доказано невярно твърдение. Вярното е - даденото от теб на нуждаещия се, обикновено ти го връща друг. :)))
цитирай
10. evrazol - Грешиш много, Свобода
24.11.2009 13:11
От пет години работя с цигани. Моите впечатления са преки.
Колкото за калъпа - да всеки си има, но си го прави сам. А не го взема от някой, принуден от чувството за дълг. Абсурдно е понятието "натрапено задължение". Можеш да натрапиш дълг на децата си и да ги осакатиш по този начин. Но на никой друг не можеш, ако той сам не го пожелае. Което значи че не е натрапен, а пожелан. Никой не е длъжен априори.
цитирай
11. lubopitstvo - Не от вчера следя
24.11.2009 14:50
разбирането на evrazol за вземането, даването, искането, моженето и в крайна сметка - неговата философия за доброто при човека.
Тя е близо до религиозната представа за доброто, а и освен това ми допада най-силно, защото се доближава до това, което аз съм усетила в себе си и другите, които съм наблюдавала.
Доброто е добро, само ако го направиш от сърце, без да чакаш и дори да мислиш за отплата. Другото е търговия.
цитирай
12. evrazol - Явно, много са противоположни мненията ни.
24.11.2009 17:53
Написах поста със задната мисъл, че единствения човек от когото можеш с право да искаш си самият ти.

Можеш да искаш всичко от всички, но дали ще получиш исканото е въпрос на техен избор, те принципно не са ти длъжни. Ти имаш някаква представа за дълг, която струва ми се ти е вменена отвън. Тя не е твоя. Мисля така, понеже и за миг не допускаш КОЩУНСТВОТО "НЕ". От друга страна явно търговията не те кефи нещо.
Има място за всичко под слънцето - и за дълг, и за търговия. Хайде по-напред за търговията. Продаваме знанията и уменията които сме купили. Ние сме избрали какво да купим и продаваме каквото имаме /сме купили/. Нашите клиенти обаче са свободни да предпочетат друга сергия. Дори когато клиентите са собствените ни деца. Соц. приемствеността от рода на: Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз. - е отдавна опровергана от времето. Тук за дълг въобще няма място. /Западна, източна, гара разпределителна/ Твоята уникалност те освобождава от всякакви ангажименти към другите. Но освобождава и другите от ангажимент към тебе. Това дава свобода на избора. Избор на цел, място, стремежи и дълг. Дълг, който нито подлежи на съд, нито на контрол, нито на калъп. Сам си го избираш и го носиш. Сам го захвълпяш и правиш с него каквото поискаш, като си носиш и отговорностите.
Дългът аз го разбирам така: Длъжен съм да имам мнение и да дам отговор на всяко предизвикателство. Моето мнение и моят отговор. Може да са грешни, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да са искрени. И задължително мои. Край на дълга!!! Нито аз мога на другите да вменя в дълг нещо, нито те на мен. Ако не броим Националната Агенция по Приходите, но това е борч, а не дълг / поне до сега в БГ. Десетте божи заповеди в същност са правила, които свободно можеш да не спазваш. Знаеш цената и решаваш. Винаги можеш да се върнеш в стадото и това ще ти донесе опрощение. Но не си длъжен да го правиш.
цитирай
13. lubopitstvo - svoboda64
24.11.2009 19:42
svoboda64 написа:
Когато бях съвсем млада и бях ухажвана от "функционер", който ми обясняваше, че всичко е "търговия", включително в област, която смятах, че не подлежи на такова (отношение) - науката, го отрязах - въднеж и завинаги (беше ходил при мама за "податайстване" :))) Сега обаче Животът ми показва, че наистина става въпрос за "Търговия" (поставям я в главни букви, защото повечето "висши" души, дори тези които се мотат из политическото пространство, са наясно, че трябва "да продаваш" своето знание - придобито къртовски (често с "кървав" труд) и това не е недосткойно. така че, въпреки целият ми идеалистически уклон (либарелния), смятам, че всеки индивид (дори не го окачествявам като "човек", защото последното за мен звучи "гордо" и означава къртовски труд по самооформянето му:) трябва да си "плати" (даде) преди да иска и да очаква да му бъде "дадено" :))))))) На учениците си давам повече (от спарственото от родителтие левче), защото така смятам, че трябва! Азд съм "можещата" (знаещата), а пък децата ми (момечтата), са научени сами да си изкарват прехраната и не чакат на мен :) Много цинично звучи, но... за разлика от повечето родители, аз съм " западна". Спрямо родителите си - аз съм "източна": и ще ги гледам и дондуркам дори повече, отколкото децата които съм родила:)))


Дали ще видим или не търговия, зависи от нас самите. Да, ако сме на нож със света и чувстваме, че вечно, за да получим, трябва да дадем, то ще е търговия и още как. Но ако се издигнем, доколкото можем, със съзнанието си вкарано от детството ни в клишето или матрицата, няма да видим търговия, а простичко следване на път, който ни удовлетворява, независимо дали получаваме добро за доброто си.
Трудно е, ежедневието непрекъснато ни връща в матрицата най вече с това, че всички я следват, а ние следва да сме част от общото.
Но все пак, можеш да си добър като твое собствено желание, а не като отговор на друго добро. Това добро ще бъде много по-ценно и ще те направи много по-щастлив и свободен от доброто, направено съзнателно или не, като дълг към някого и нещо.
Аз се уча, трудно ми е често, защото е началото, но мисля, че не е невъзможно.
Объркано излезе сигурно. И аз не съм много подредена в мислите си. Нещо усетих, нещо повярвах, а времето ще покаже - правилно ли е било то...
цитирай
14. sever - защо не те разбират?
24.11.2009 23:21
човек може да притежава единствено себе си и в тази връзка да изисква само от себе си!!
просто и ясно. точка.

цитирай
15. compassion - В Живота няма точка
25.11.2009 15:55
Той е вечен. Преминава само от една в друга форма на енергията. Движещата сила е любовта. Следователно, да живееш означава да изразяваш любов. Даването е естествен акт на живеенето, на любовта. Даваш, защото иначе би значело да не живееш, да убиеш живота в себе си. Например, цветето дава аромата си и красотата си и не иска нищо в замяна. То дава, защото това е неговия живот и иначе не може. Кравата дава млякото си и за нея това е живота, дървото дава плодовете си и това за него е естествено и т.н. Природата е нашия най-голям учител. Какво се чудите? Огледайте се.
Човек притежава себе си? Не го вярвам. Ние сме получили живота си, телата си, заложбите си като дар (не сме се произвели сами, нали?) А собствеността има три степени: владение, ползване, разпореждане. Ние се разпореждаме със себе си като със собственост, а би трябвало да следваме природните закони и да се усетим като дар и да благодарим. Защо? Защо ни е даден живот? Това е първия въпрос. Ако си отговорим на него, въпроса за искането и даването ще отпадне, защото да даваш означава да живееш.
цитирай
16. evrazol - Вечен, вечен, колко да е вечен?
25.11.2009 18:27
В края на крайщата, може да си е вечен, ама тая консистенция в която съм в момента съвсем не е трайна. Има си амортизационни отчисления и неизбежен край. Останалото - споделям.
Бих погледнал на въпроса така. Като се "нафиркам" реалностите ми малко се изкривяват. Е, тогава се усещам като дар и установявам че господ ме е дарил на човечеството и на мене си та всички да бъдем щастливи. Разбирам колко съм силен и красив и умен и ... скромен.:)))
На другия ден пак се изкривяват. Мисля си, че се налага да се разпоредя със себе си и да се извиня тук там, да посвърша едни забатачени работи и да пробвам да се поприземя. Някъде след обяд вече ми идва в ума, че липсва критерии по който самосъзнанието да се самоконтролира и самокорегира. Тогава започвам да се съмнявам дали този път не съм се нафиркал със самообвинения. Както снощи се нафирках с ракийкичка и самолюбие:))

И сега сериозно. Самопроизвеждаме се сами. Подтискаме слабостите си, тренираме "силностите" си, търсим пътя си, оформяме бръчки и мироглед. Всичко това правим по някакъв собствен тертип и в зависимост от желанието, и амбициите си, и кривината на представите си. Но се разпореждаме и трябва да го правим за усъвършенстване на "консистенцията".
Разпореждайки се със себе си обаче, започваме да се опитваме да се разпореждаме и с другите. Искаме от тях нещата, които искаме от себе си, а понякога и доста повече. Забравяме да отчетем правото им да се разпореждат със себе си според собствената си глупост. И им вменяваме дълг, според нашите критерии. Че даже и изискваме да изпълняват този /от нас измислен/ дълг.
С две думи, за себе си бих приел погиката на sever.
Тя има чисто прагматична страна. Научава те бързо да не търсиш "виновни" за проблемите си, а начин за преодоляването им. Научава те да претендираш само пред себе си, но и да формираш правдоподобна оценка на ситуациите в които изпадаш. Принуждава те да зачиташ чуждата свобода, дори когато не възприемаш чуждото поведение.
Можем да изискваме само от себе си, да сме недоволни само от себе си и да търсим съмишленици за възгледите си.
цитирай
17. compassion - Само така си мислим
29.11.2009 13:03
„Самопроизвеждаме се сами. Подтискаме слабостите си, тренираме "силностите" си, търсим пътя си, оформяме бръчки и мироглед.“
Истината е, че ние сме създадени перфекти души, уникални, точно такива, каквите трябва да бъдем, но не се познаваме. Така, че ние само трябва да се вгледаме навътре и самоопознавайки се да стигнем до просветленото съзнание и безусловната любов, заложени в нас. Тогава ще осъзнаем своето духовно единство и няма да има мой и твой живот в материалния свят, а след смъртта ни като физически тела ще има наше духовно блаженство в съществуванието.
Ние сме сега като капките дъжд. Всеки се мисли за сам и изолиран, но в кръговрата ще се върнем, станали едно пак в океана, от където сме произлезли.
Не отговори на въпроса ми: „Защо ни е даден живот? Това е първия въпрос. Ако си отговорим на него, въпроса за искането и даването ще отпадне, защото да даваш означава да живееш.“
Моя отговор е: Живота ни е даден, защото това е естествено, иначе би означавало да се убива кълна на живота. Както семето, посято в земята ражда нови семена, така съществуванието във вселената ражда нови души. Живота продължава, защото иначе не може. Движещата енергия е любовта, а нея не можеш да я спреш. На нас са ни дадени тези физически тела с нагона, за да се осъществи планът за вселяването на душите. Младите души се прераждат в няколко различни тела, докато достигнат себеусещането на „капката като част от океана“. Тогава е готова за творчеството на духа като „божествено занимание“. Това е процеса на експанзията. Той ще бъде последван от процеса на свиването (както при дишането), защото живота, за да продължава трябва да се изчиства и обновява.
Извини ме, ако ти досаждам с моите тълкувания. Просто искам да ти дам, това което имам, защото иначе не мога :))
цитирай
18. evrazol - себеусещането на „капката като част от океана“.
30.11.2009 18:28
Да-а-а, част от океана. А в океана плават еди работи, едни неща-а-а които са също част от него и му разкапчват капките. Та, всичко има в океана. Всякакви капки със собствен тертип.

Колкото до полигона за сблъсъци, именно за него е изведен принципа в заглавието на поста. Не искащия получава енергия от сблъсъка с искащия.:)
цитирай
19. анонимен - който не иска нищо е непобедим
01.12.2009 10:15
японците имат две различни думи/понятия за дълг
едната се отнася за дългът към родината,семейството,фирмата
а другата за дългът към себе си
и когато единият дълг влезе във противоречие с другия
много често се стига до харакири
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1512032
Постинги: 363
Коментари: 65535
Гласове: 19293
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031