Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
12.12.2009 20:40 -
Стига с тоя страх
Страхът и робската психология на българина са мит. Българинът е нагаждач. И то не в името на оцеляването, а в името на собствения си селски тарикатлък. Под негово давление той може да бъде хрисим и нагъл, войнствен и кротък, демагог и демократ, марионетка, кръшкач, натегач, доносник и каквото се сетиш.
Когато много тарикати живеят дълго на едно и също място заедно, те с времето взаимно научават номерата си, че и свикват с тях. Губят интерес към състезанието за публична слава и се ориентират към сивия сектор на отношенията. Страхът е само оправдание за привидното му безучастие. Той е винаги втори, понеже тарикатлъците вървят зад нечии гръб. За това при кризи и безредици на преден план излизат, или наивници, или лумпени, но никога „кадърни хора”. Не че няма кадърни, просто те са още по големи тарикати, или са убедени че другите са тарикати. За това българинът има две мнения – публично и лично. Два живота – публичен и личен. И естествено - двоен стандарт.
Всичко друго, но не и страх. Не го е страх да се опитва, да се преструва на крайно нуждаещ се, да укрива данъци, да лъже, да преминава на червено. Страх го е да протестира и да отстоява. Щото има по рентабилни в личен план начини, докато лумпените и наивниците ...
Българинът с униформа е по-различен от редовия. Българинът с пост – също. Както и този с пари. За това всеки е някой за себе си и никой не е някой за другите. Ние ползваме правилата за да търсим права, а не за да имаме ред. А мечтаем за ред, та заобикаляйки го, да се домогнем до привилегии.
Българинът е мачкаем, понеже е надуваем. Той е управляваем заради своята обтекаемост. Тя позволява да го заливат с всичко. Стадото му е нужно за да се тика, или в челото в добри дни, или в средата при риск. Сам ли е – винаги е нагъзен. В стадото винаги е недоволен и гръмогласен. Той е изкривен. Знам го по себе си. Аз съм изкривен, понеже изправянето ме усамотява и се чувствам глупаво. Особено когато чистите ми намерения се ползват от користни интереси.
Няма как да бъда отборен играч, докато селекционера продава мачове. Няма начин да се появи селекционер, който създава отбор, че го и тренира, за да печели мачове. Понеже такъв човек няма да търпи тарикати. И тарикатите няма да го изберат. А ако бъде избран ще го саботират.
Собствената ми контактна мрежа ми дава всичко: Правна, здравна, икономическа и социална сигурност. Тя е опъната през различни политически, социални и икономически стълбове. Тя се грижи за дребните си възли /такива като мен/ през които протича част от трафика. Всякакъв трафик. Тя е метастаза, с основно предназначение да разпространява метастази. И понеже основния организъм отдавна бере душа, и от него е останала само метастазопреносната мрежа на моята метастаза не и остава нищо друго, освен да се бори със себеподобни.
И нека не си говорим за страх. Жив българин няма да оплюе никога Красьо с ланците. Ще плюе по системата, но ще се съобразява, завижда и възхищава на Красьо – анонимния Доганоподобен Баш комита - Ганьо.
Значи аз не съм типичен българин...Макар,че същото биха написали мнозина...
цитирайОписаното по същество.. пак си е страх. Може би малко по-друг вид страх.
Тая липса на последвателност, която с хитра усмивка наричаме адаптивност, и вечното озъртане дали сме избързали/забавили твърде много спрямо другите, то си е страх. Полу-осъзнато чуство за малоценност. Полу-оправдано, разбира се.
Интригуващ постинг!
цитирайТая липса на последвателност, която с хитра усмивка наричаме адаптивност, и вечното озъртане дали сме избързали/забавили твърде много спрямо другите, то си е страх. Полу-осъзнато чуство за малоценност. Полу-оправдано, разбира се.
Интригуващ постинг!
Да, не става дума за страх, съвършено си прав! А относно другото - въпрос на гледна точка и концептуална нагласа...
цитирай!!!!
цитирайПоздравления
цитирайТърсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis