Борбата срещу робството е на практика приемане съществуването на робството. Свободния човек, от друга страна, не ограничава своя избор и поради това изборът му е непредсказуем. Борбата за свобода не е борба срещу робството(както повечето хора мислят), а неприемане на правилата.   Иначе казано неприемайки правилата, оставяме въображението си да намира невероятни пътища за достигане на заробващите ни цели и състояния, елиминирайки заробващия фактор.   Ако сравняваме Уста Кольо Фичето и Петър Берон с Ботев и Левски – кой от тях е бил роб и кой - свободен човек? Роба естествено се бори с робството. Свободния притежава извънредно добре определена цел,която не може да бъде повлияна от разсейващи желания.   Свободния човек е в състояние да формира непреклонни намерения и да ги реализира с помощта на информацията която структурира конструкциите му. И слава богу, че свободата и злобата са математически изключващи се категории.   Но колко от нас са свободни ???

Не много са свободните. Почти колкото необикновените. ;)))
Това ми се заби някъде из паметта фор евъ... "Свободния човек е в състояние да формира непреклонни намерения и да ги реализира с помощта на информацията която структурира конструкциите му."

Иначе всеки има информацията която структурира конструкциите му. Т.е. потенциала да бъде свободен в някакъв смисъл. Рано или късно това ще стане мода, увлечение, последователност и светът ще се напълни със свобода.Ти ще напишеш стих, аз ще измисля псувня и свободата ще плъпне навсякъде.:))) Този път оценена:))

Тя псувнята си е вид поетична мантра!
А Свободата си е достояние на Духа.
Дай да ти спомня един Шандор Петьофи:

"Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов."

Като малък ми четяха басните на Езоп, и когато разбрах, че е бил роб, никак не можах да си го представя.