Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2010 12:35 - Аз и другите /на кръст/
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 1740 Коментари: 2 Гласове:
4



За „Аз” е ясно. Самоорганизираща се материя. Проблемът е с другите самоорганизиращи се материи. Няколко милиарда Брутен Планетарен Продукт.   Самоорганизацията предполага известно наличие на познания, смисъл, воля, намерение. Целта на самоорганизацията е постигането на индивидуални щения.   Внимавай какво си пожелеваш! Веднъж пожелал, започваш да събираш познания, да придаваш смисъл, да мобилизираш воля, да развиваш умения, да превъщаш пожеланото в намерение. Т.е. в целенасочен ресурс. Намерението ти интерпретира природата и хората около тебе като ресурс за своята реализация. Природата като материална основа и хората, като интелектуален капацитет. Машината работи и желанията започват да се осъществяват. Дори без помощта на космическото съзнание, представи си.   Изглежда просто. И щеше да е, ако не бяха „другите” самоорганизиращи се материи. Проблемът е, че те имат други щения. Които се стремят да реализират със същите средства: Сходни познания, но друг смисъл, различна воля и противни /в повечето случаи/ намерения.   Проблемът са другите. Препятствия по пътя на намерението, но и основна негова необходимост. Налага се да воюваш с тях, или да ги обичаш, или да ги манипулираш. Налага се да им признаваш правото, да им ограничанаш правата, да сервилничиш, да бъдеш двуличен, да молиш за помощ. Или всичкото това едновременно. Да се превръщаш от самоорганизираща се в общоорганизираща структура. Трудно удържима позиция, ако не воюваш всеки ден за териториите, които си завладял вчера. Което обезсмисля напълно фразата „МИР ВАМ”   Много вожд, малко индианец. Еволюция. Трябва да се приеме. Във върховата и фаза на развитие ще остане стане само  много вожд. Значи вожд се превръща в масов индианец. На вожд опадат пера, на вожд страда задник. Който не може още стане вожд, става пе****ст.   Докато религията била харта за правата на човека и всичко било в ръцете на Гръмовержеца, била възможна и демокрацията. Тогава хората вярвали в НЕЩО, обединявали се за НЕЩО и воювали в името на НЕЩО. Правата и правилата били за спазване, А НЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ. Хората я превърнали на знаме и от тогава вярват в НЯКОГО, обединяват се за НЯКОГО и воюват в името на НЯКОИ.   И все още я почитаме /религията/ заради нейната мистика, вместо за нейната МЪДРОСТ. Лесно е да завладееш и управляваш посредствения ум с мистика. По-лесно отколкото с меч.   Мистика - за индианец, мъдрост - за вожд. Тогава вожд става все по мъдър, а у индианец мистика започва клони към мъдрост. Щом допуснем мистика у вожд, мъдрост веднага отива при индианец.   За това църквата и държавните служители и институции не правят открития. Те ползват.   Искай и ще ти се даде. Даваш си го сам. Посвещаваш се на щението и целия ти човешки ресурс се мобилизира в тази посока. Колкото повече мускули, интелект и воля му посветиш, толкова по-бърз и ефективен резултат. Голямо желание – голя успех. И то не заради космическото съзнание, заради твоето /което е същото, де/. Ако желание е на палзу роду помага мистичен ангел. Ако е за лична употреба, помага мистичен дявол. В същност мъдростта в цялата мистика класифицира делата според това, до колко са полезни за другите. Доброто на другите може да се направи само с любов. Хитлер и подобните нему са пробвали другия начин. За това Бог е Любов. Вярно на сила хубост не става. Наистина търпението е добродетел. Не мистичното волско  търпение. А търпението да съградиш. Който нож вади от нож умира. Е така де. Нож никой не вади в операта. Има си места за вадене на ножове. И там от това се умира естествено. Не пожелавай жената на ближния. Защото ще ти даде. Пардон, защото ще ти се даде. Пък после става голям проблем какво ще правиш с пожеланото и дадено. И това е правило, не мистика. /За избягване на последствията мъжете са се изхитрили да докарват работата до там – тя да ги пожелае/ Бог не наказва когото мрази. И народите също. Мразим оня, който ни отнема. Не го наказваме, забравяме го, отричаме го, игнорираме го. Понеже впрегнатия в отмъщение ресурс е в същност отнетия ресурс да следваме пътя си. Загуба на посоката. Ние наказваме доброто точно по същата причина. Наказваме го с пренебрежение, неблагодарност, предателство. За да го направим добро, заради самото себе си. Да го обожествим. Понеже то не трябва да чака отплата, а получи ли я, ще се превърне в търговия. Вече няма да е ПРОСТО ДОБРО.   Аз съм самоорганизираща се материя. Греша, поправям се. Вибрирам в съзвучия. Страдам от зле, или добре подбраните си желания. Воювам срещу себе си собственото си смирение. С идеята страстите и мераците ми да кристализират в добър спомен. Добър за лична и обща употреба.   Иначе е ясно. Докато имам възможност да греша ще съм жив. Поне физически. Дано Бог пази чисти намеренията ми.


Тагове:   кръст,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Необходимо е нещо повече от чернозем
06.04.2010 12:32
1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
20 А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.
23 А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
цитирай
2. анонимен - ..А аз си мисля,
17.04.2010 18:55
..че съм самопреживяващ се чрез Материята,Дух....
..и самоорганизиращата се материя е само част от средата,в която става това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969050
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031