В дървото на живота Аз съм просто гъсеница Гриза листата му, свивам пашкули Гриза от глад От мечти От амбиции Глад за нежност Мечти за слава Амбиции за победа Всеки пашкул е дупка в листото Всеки пашкул Е бременен С пеперуди Всеки пашкул е завит В лично изстрадана мъдрост   Вехне дървото Изгризах му всички листа И посред лятото Моите мъдри пашкули летят към земята Сякаш е есен Толкова неизносена бременност Съм натрупал   Защо не бях птица Да излюпя едно единствено яйце Макар и глупаво ... Пак щях да страдам, когато то полети. Пак щеше да е есен Но щеше да има юг и завръщане Полет и страх и очакване Щеше да има дървета   Отивам ... да храня птиците ...

неродена пеперуда...?:)

Дърветата съхнат, когато останат без корени!
Листата растат отново всяка пролет, като мечтите!:)

така става с хората, които вярват в доброто и го раздават на който трябва и не трябва! Просто обичай себе си, знай каво искаш и дай всичко от себе си да го направиш! Така няма да има в живота ти неизносени бременности и ще излюпиш много яйца...

Отивам ...да храня птиците

Дано не триеш откровенията си!!!!
Гордостта е грях, така че не се гордея с това, че мога да да се чувствам наравно с тебе българин, но съм доволен и благодарен, че мога да чета тези откровения.

Вероятно ...

Струва ми се преди десетина години някой е дал подобен съвет на президента и той го е последвал.

Като нахраниш птиците, мога да те заведа до Арена ди Верона или пък до Сцена на вековете...
Шегувам се, но моите мечтички си ги сбъдвам моменталически, щото не са твъъъърде големи, но пък ми е хубаво. Попътешествам си и ми е гот! :)
Не мога да спася човечеството от глад или да се боря за световен мир, щото не съм на конкурс за Убост. :) Затова го давам по-кротко...
:)))))