И като си джиткам пред блока виждам от двете страни на улицата двете страни на Българската нация. От едната страна местните аборигени, от другата опълченците. Аборигените оцеляват, а опълченците се опълчват. В механата. На бирата и пулетиката. И докато по медиите се лее европеизация, оцеляващите и опълченците битуват БГ битуване: Цените, пулетиката, заплатата ... Цените, пулетиката, заплатата ... Цените, пулетиката, заплатата ... Ако на сред този бит някой бъде набит рефренът се променя: Цените, пулетиката, заплатата , правата, свободите, кризата, гражданското общество ... Цените, пулетиката, заплатата , правата, свободите, кризата, гражданското общество ... Имало смисъл от боя! От време на време някой се просълзява по комунизъма, на пук на комунистическите лидери, които избягват да се просълзяват по срамното минало. Други се вяростяват по дУмокрацията, на пук на дУмократите, които избягват да се просълзяват по срамното бъдеще. Трети се вманиачават по настоящето и единствени намират що годе аргументи във финансовите блянове на финансовия министър, та забляват в тон с него. Скучно ми е. Чакам да изгрее месечината, щото не е прието да се вие срещу слънцето и ще се включа и аз в хора: Е-е-е-е-й, даите да прайм нещо бре е-е-е-е-й. Тука основното и мистичното, и актуалното и вездесъщото е думата „НЕЩО”. То е необяснимо, мечтано, полезно, красиво, справедливо и мъдро. То е всичко което ни липсва. Това е неизпятата песен на българина, която той може само да вие срещу месечината на вековете. Вой от дъното на панкреаса, през сърцето и разума. Истинска вълнА! Като блог вълна!   Благодатна земя и виещи хора. Ин и Ян в единение към про..., про..., про..., ба ли го ква е думата, ама почва с про.   Вълните на мечтите се разбиват в скалите на Българската държавност. Шумът на прибоя е ту силен , ту лек, но нито скалите помръдват, нито вълните утихват.   Власт имащите, излегнати на плажа, слушат шума на прибоя. Ослушват се, дървят величие, ... а наоколо пясък, слънце и прибой. / Прибоя вече го описах/. Ни скалите, ни вълните зависят от тях, но за тях е шумът на прибоя. В далечината на идилията „хей тамо лодка с пътник незнаен”. В близостта на идилията – дупка в бюджета през която чрез дифузия и осмоза НАП изсмуква като макарон българския абориген и опълченец, та да го пренесе през друга дупка в една нова реалност.   Политики, планове, сметки, стратегии, тактики... Мъдрост, опит, въображение... Всичката тая мускулатура е впрегната в контракция за неистовия вой към месечината. Народа вие когато пие. Когато не пие не вие. Тогава е зает да пати от своите добродетели и да се радва на достиженията на своите недостатъци.   Защото този народ цени онова, което влиза в устата му, а не онова, което излиза от нея. Защото той се вглежда в онова, което излиза от обратната  и страна ,и нехае за онова, което влиза там.   А портрета от стената ...   Има ли портрет на стената, защо ми е портрет на стената, защо не ми е там портрета, са въпроси които си задава всеки патриарх на патриархално семейство. Отговорите са ... причини и недоволства и яд. Като форма на ад.   http://777.blog.bg/technology/2009/06/24/balkanski-pigmei.353293   Добре че е полът, да тушира прибоя. Нали всяка поза премахва тормоза – та всекакви паради, пародии и паранои се изливат чрез пола и така целия и всичкия ни позитивизъм е ХИВ, та и полът стана неконтролируем.   Всичко тече ... Рано или късно протича ... Ако не протича – прокапва, но всички по един или друг начин ставаме жертва на теченията. Бялото не го помня, червеното го живях, а сега какво е не знам... Но вътрешно ми е лайняно.   Описах тъпия цинизъм в който ме навряха пряко волята ми. Вече няма и смисъл и нужда да съм честен и смел, позитивен и креативен, темпераментен и чувствителен. Няма смисъл да съм никакъв друг освен ХИВ позитивен.  - Да скачам в прибоя и да се боря с вълните на „НЕЩО-то”. То е необяснимо, мечтано, полезно, красиво, справедливо и мъдро. То е всичко което ни липсва. Това е неизпятата песен на българина, която той може само да вие срещу месечината на вековете. Вой от дъното на панкреаса, през сърцето и разума. Истинска вълнА! Като блог вълна! И да внимавам тези вълни да не ме изхвърлят върху скалите на държавността. Защо трябва да плувам срещу вълните ли?...   Ами трябва да хвърля бутилка.   Такава с писмо.   Дето морските течения ще отнесат на непознати брегове и случаят ще я дотъркаля до онзи човек, който ще поиска да ме върне в цивилизацията. Мен.   Дъ-ъ-ъ-лго мислих текста на посланието. Съкращавах хленченията. Съкращавах глупостите, илюзиите, помпозностите, тривиалностите, битовизмите, несгодите, илюзиите и ... /Абе, как е множественото число на думата вой?/   И накрая остана само телефонния ми номер – 0899 92 26 60 – Робинзон Крузо.

:)

дълбок, чудесен, честен и смел, позитивен и креативен, темпераментен и чувствителен... вероятно думата с "про-" е Промисъл - Божият Промисъл?

Мн. ч. на вой сигурно е воища. А и аз се замислям над пигмеизма и пигмеизмите напоследък, но не много, че ме свива панкреаса, мозъка и сърцето.

http://777.blog.bg/technology/2009/06/24/quot-jiteiska-ravnosmetka-quot.353197

провидение, проблясък, промискуитет, протуберанс, промоция, ПРОблем, пробация, прокламация, пробуждане, пробождане, просъществуване, прогрес, протест, или ПРОсто ПРОба на ПРОстотата , ПРОстатата и пРОстотията

или... ПРОстор на протеста за професурата на простака, който провокира в прозорците на прозрението ни противните си пророчества и прошки, прогонващи просто проявата му на провалило се протеже, чийто пропуск на проповедник ни продънва ушите и пространстното до безтегловност и пропастно проливане на прогистерон и профилирани профанизми в проскубаното просо на гладната проститутка с противогаз от провалени просветни профили в протогея на войстващата простащина.
за ПРОтоКола: ПРОтестирАм!

ПРОпусна само ПРОгресива в цялата ситуация. :))))

http://www.youtube.com/watch?v=Pn1bCbmNjD4

Ей това е тамошният ПРОгресив. Тукашният - ПРОституира. ПРОсти му, ще те заПРОся....ПРОсти ми за спама, пиян съм. :)))

Подобен сякаш неизбежен сблъсък тормози и мен.От ,,цените,политиката,заплатата,, до,,вълните на мечтите се разбиват в скалите на Българската държавност,,.И честна дума,взирам се по-често във второто.Няма ли мечти,няма ли хоризонт,няма ли небе-пиши я умряла!Мечтатели не останаха тука!ИзбЕгаха и се разпръснаха по света.Всеобщи не само български мечти са за пълен хладилник и плазмичка.Умряла работа...

Много образно, метафорично и истинно....

Абе направо жестоко!

Кефиш ме!

Поздрави!

почти като "во яве": онова, което не може да бъде потискано и скрито...

Атомизираха ни, атомизирахме се, сега ще ни и атомноцентрализират (чрез Беляне, ей че символ!). Така че може да се каже, че сме нация от робинзоновци с тук-таме някой отказал се от инстинктите си канибал за приятел...

Бутилка с писмо... за върщане в цивилизацията ?! Отново изход по единично... за "мен" :) Направих го: писмото го извезах с с воя по български. Като получа "отговора", ще ти го препратя :)))))))
Поздрави!

Поздравления!