Под мазната му шапка е мъгливо През погледа му - чак мъгла струи - Смирение безволево и диво - Незнам с какво го бих оприличил   Във чуждите отпадъци, в боклука Са малките му радости – уви Каквато да го сполети сполука Едва ли с някой би я споделил   Какъв е бил, какви мечти е имал Каква съдба, какъв живот и път? С какви надежди вечер е въздишал? Какви ли черни мисми го гнетят?   Понякога завиждам на клошаря Надскочил земна алчност и злина Той носи с гордостта на самурая Наместо сабя – скъсана торба   Той носи със смирение – прокоба Живот, и грях, и самота, и кръст И само хорската ни тъпа злоба Го подминава сякаш е Исус   Той, като древен жрец на тротоара Гадае по боклука бъднини Презира ли ни в себе си клошаря? Вменява ли ни своите вини?   Или отдавна тоя свят напуснал На хорската ни глупост се диви Безстрастен начумерен и отсъстващ На всички всичко сякаш опростил.

Народа онемя. А ти си доста по-добър от един булюк поети тук. )

Нали всички сме демократи, равноправни и равнопоставени:))). А знака за равенство е с двупосочна валидност. Интересно какво ще остане от напомпаното ни самочувствие, ако някакво събитие превърне клошарите в болшинство.

” Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички,също тъй слънцето не свети ли еднакво за всички...” - Константин Кирил Философ