Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2010 22:30 - Рицарско деменциално дежа ву на осмия рицар
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 2618 Коментари: 7 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тя е вече стара Не че има кой знае какво значение, ама е стара. Проскубана някак си. С един е-е-й такъв ханш и отпуснати неща и бръчки. Остава само синкава да направи косата си и с това ярко червило направо ще си е истинска кикимора. А беше най-красивото момиче. Поне в моите очи. Добре, че си останахме далечни,  та не мога да констатирам и вътрешните и старчески изменения. Надявам се да няма остеопороза. Но и без остеопороза пак е обула оня клин с кривите крачоли. Говори ми за внуците си с имената им. Все едно че и аз ги познавам отдавна. Все едно че съм бил на прощъпулника им, пък то дори децата и не познавам. Брей що въздишки съм извъздишал по нея, колко несмелост ми е внушавала всяка среща. Да беше ми казал някой че ще я срещна такава сега, сигурно щях да му плюя в окото. Ама ха, де. Да имах трето око тогава и малко повече епифиза вместо тестостерон, нямаше да правя въздиш тридесет години тайно от жена си. Нямаше да се страхувам, че може да прочете мислите ми и да се червя като ученик, пък тя да си мисли, че ми е вродено това изчервяване.   Мамка му и бабе! Да не беше ме спряла, нямаше и да я позная.   Докато я слушах, и без да съм доктор, забелязах, че е отлитнала в собственото си доволство и химери. Че светът се е замотал около пъпа и внуците и, а очилата и служат само за подчертаване на пердето на ококорените очи. Да знаеше само как ясно се виждат бръчките и през тези очила и помътнелите ириси, щеше да ги смени с тъмни.   В казармата тридесетина писма ми написа, но после се загуби някъде и повече не я чух, не я видях. Ама до вчера я помнех. Докато ме позна.   Как ли щеше да се стече животът ми ако не се бяхме разминали. Дали щях да живея в нейния паралелен на сегашния мой свят. Дали щеше ... или пък ... а може би ... Ба си! Започнал съм да се заглеждам по бабички. Детинско ми е някак. И толкова весело пропускам да се попитам дали не и изглеждах по същия начин, че едно необяснимо злорадство взе да ми топли. Чак днес се сещам че бях забравил да си сложа ченето и сигурно съм фъфлел. Чак днес си спомням че малко преди срещата простатата ме алармира и може обувките ми да са били понапръскани. И други работи чак днес се сещам щото тая сутрин не си забравих гинкобилобата, ама карай. Ако не забравяше човек как щеше да се чувства щастлив и доволен.   Ритам есенната шума и си търся амплоа за прибиране в къщи. Дали да си избера амплоа на достолепен и мъдър? Или пък на „разчупено старче” с намерения? Или пък на мърморещ и уморен нравоучител? Нещо ми се изгуби библиотеката с амплоатата. И спомените ми взеха да се преливат с реалността, от което потъмняват ирисите. Без амплоа ще се прибирам явно тази сутрин. А от главата ми не излиза един текст на Първан Стефанов:   "Подарявам ти този кестен , тази улица , този град
тези устни , тази песен - и бъди като крал богат!"...
Аз повярвах и яхнах коня
щедър рицар със щит и щат...
Но по пътя успях да догоня
друг, досущ като мен богат.
И разбрах ,че седмина още
си зарадвала като мен
с оня кестен и оня нощен
град , от твоите очи озвезден!
И вървим на всенощно бдение
като стражи край твоя трон
осем рицари с мнимо владение
и един преотстъпван кон...

  Чак в асансьора се сетих, че в същност жена ми ме изпрати за някакви неща до магазина, но вече съм забравил какви. Влизам и я виждам че си говори с котката. Пита ме къде са ми нещата ... Нали до магазина бях тръгнал.   Зарежи, казвам, това е стара работа. Трябва да приберем прането от балкона, докато не е минал хеликоптера на НАП-а.



Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. joysii - Отървал си кожата навремето! ...
13.10.2010 22:53
Отървал си кожата навремето!
Имаш си ангел пазител.:):):):):)
Ако трябва да съм сериозна - и на мен ми се е случвало. Да се шашна от това колко някой се е променил и остарял. Случва се така защото ние самите усещаме себе си едни и същи - като на 20 или малко повече. Не забелязваме,че времто променя и нашата външност. Представата ни за нас , е като за по-млади. Подобни срещи ни отрезвяват и си даваме сметка за изминалото веме и действителното ни състояние.
Малко жалко е...ама да не ти пука...:):):):)
цитирай
2. mamkamu - +
14.10.2010 09:24
Еййй, това чака всички ни :) Или поне повечето от нас. Мърдане няма...
цитирай
3. reffina - Малко накриво се усмихнах...
14.10.2010 11:09
Малко накриво се усмихнах...
цитирай
4. evrazol - Стига бе,
14.10.2010 15:39
Четете заглавието. Това трябва да се случи след двадесетина години. Просто онова грозде още си е кисело, но избистрянето на нещата е неизбежно като ...:))
В крайна сметка времето е в нас и ние сме във времето. В даден момент изобщо няма значение кой от осемте рицари си. Важно остава само "всенощното бдение".
цитирай
5. wonder - Хахахаххх... Прекалителен!
14.10.2010 16:58
Има баби-туристки, които остаряват в стил Шон Конъри - като катедрали! ;)))
Ще ти чета разказа след 20 години отново и ще видя, че си я отнесъл с теб фор евъ... ;)))
Един рицар никога не вижда Дамата на сърцето си с други очи освен най-влюбените, а тя се превръща в камеа, закачена за сърцето му.! /И не ми викай "романичка"/
цитирай
6. lado - Приказно. . . (Не разбрах докъде се ...
14.10.2010 17:20
Приказно...
(Не разбрах докъде се проточи сагата с площада?)
цитирай
7. chara - Бил си поет! Чудесно ги редиш историите!
15.10.2010 12:49
Смях се от сърце!
:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1510899
Постинги: 363
Коментари: 65535
Гласове: 19293
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031