Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
13.10.2010 22:30 -
Рицарско деменциално дежа ву на осмия рицар
Тя е вече стара
Не че има кой знае какво значение, ама е стара. Проскубана някак си. С един е-е-й такъв ханш и отпуснати неща и бръчки. Остава само синкава да направи косата си и с това ярко червило направо ще си е истинска кикимора. А беше най-красивото момиче. Поне в моите очи. Добре, че си останахме далечни, та не мога да констатирам и вътрешните и старчески изменения. Надявам се да няма остеопороза. Но и без остеопороза пак е обула оня клин с кривите крачоли.
Говори ми за внуците си с имената им. Все едно че и аз ги познавам отдавна. Все едно че съм бил на прощъпулника им, пък то дори децата и не познавам.
Брей що въздишки съм извъздишал по нея, колко несмелост ми е внушавала всяка среща. Да беше ми казал някой че ще я срещна такава сега, сигурно щях да му плюя в окото. Ама ха, де. Да имах трето око тогава и малко повече епифиза вместо тестостерон, нямаше да правя въздиш тридесет години тайно от жена си. Нямаше да се страхувам, че може да прочете мислите ми и да се червя като ученик, пък тя да си мисли, че ми е вродено това изчервяване.
Мамка му и бабе! Да не беше ме спряла, нямаше и да я позная.
Докато я слушах, и без да съм доктор, забелязах, че е отлитнала в собственото си доволство и химери. Че светът се е замотал около пъпа и внуците и, а очилата и служат само за подчертаване на пердето на ококорените очи. Да знаеше само как ясно се виждат бръчките и през тези очила и помътнелите ириси, щеше да ги смени с тъмни.
В казармата тридесетина писма ми написа, но после се загуби някъде и повече не я чух, не я видях. Ама до вчера я помнех. Докато ме позна.
Как ли щеше да се стече животът ми ако не се бяхме разминали. Дали щях да живея в нейния паралелен на сегашния мой свят. Дали щеше ... или пък ... а може би ... Ба си! Започнал съм да се заглеждам по бабички.
Детинско ми е някак. И толкова весело пропускам да се попитам дали не и изглеждах по същия начин, че едно необяснимо злорадство взе да ми топли. Чак днес се сещам че бях забравил да си сложа ченето и сигурно съм фъфлел. Чак днес си спомням че малко преди срещата простатата ме алармира и може обувките ми да са били понапръскани. И други работи чак днес се сещам щото тая сутрин не си забравих гинкобилобата, ама карай. Ако не забравяше човек как щеше да се чувства щастлив и доволен.
Ритам есенната шума и си търся амплоа за прибиране в къщи. Дали да си избера амплоа на достолепен и мъдър? Или пък на „разчупено старче” с намерения? Или пък на мърморещ и уморен нравоучител? Нещо ми се изгуби библиотеката с амплоатата. И спомените ми взеха да се преливат с реалността, от което потъмняват ирисите. Без амплоа ще се прибирам явно тази сутрин. А от главата ми не излиза един текст на Първан Стефанов:
"Подарявам ти този кестен , тази улица , този град
тези устни , тази песен - и бъди като крал богат!"...
Аз повярвах и яхнах коня
щедър рицар със щит и щат...
Но по пътя успях да догоня
друг, досущ като мен богат.
И разбрах ,че седмина още
си зарадвала като мен
с оня кестен и оня нощен
град , от твоите очи озвезден!
И вървим на всенощно бдение
като стражи край твоя трон
осем рицари с мнимо владение
и един преотстъпван кон...
Чак в асансьора се сетих, че в същност жена ми ме изпрати за някакви неща до магазина, но вече съм забравил какви. Влизам и я виждам че си говори с котката. Пита ме къде са ми нещата ... Нали до магазина бях тръгнал. Зарежи, казвам, това е стара работа. Трябва да приберем прането от балкона, докато не е минал хеликоптера на НАП-а.
тези устни , тази песен - и бъди като крал богат!"...
Аз повярвах и яхнах коня
щедър рицар със щит и щат...
Но по пътя успях да догоня
друг, досущ като мен богат.
И разбрах ,че седмина още
си зарадвала като мен
с оня кестен и оня нощен
град , от твоите очи озвезден!
И вървим на всенощно бдение
като стражи край твоя трон
осем рицари с мнимо владение
и един преотстъпван кон...
Чак в асансьора се сетих, че в същност жена ми ме изпрати за някакви неща до магазина, но вече съм забравил какви. Влизам и я виждам че си говори с котката. Пита ме къде са ми нещата ... Нали до магазина бях тръгнал. Зарежи, казвам, това е стара работа. Трябва да приберем прането от балкона, докато не е минал хеликоптера на НАП-а.
Отървал си кожата навремето!
Имаш си ангел пазител.:):):):):)
Ако трябва да съм сериозна - и на мен ми се е случвало. Да се шашна от това колко някой се е променил и остарял. Случва се така защото ние самите усещаме себе си едни и същи - като на 20 или малко повече. Не забелязваме,че времто променя и нашата външност. Представата ни за нас , е като за по-млади. Подобни срещи ни отрезвяват и си даваме сметка за изминалото веме и действителното ни състояние.
Малко жалко е...ама да не ти пука...:):):):)
цитирайИмаш си ангел пазител.:):):):):)
Ако трябва да съм сериозна - и на мен ми се е случвало. Да се шашна от това колко някой се е променил и остарял. Случва се така защото ние самите усещаме себе си едни и същи - като на 20 или малко повече. Не забелязваме,че времто променя и нашата външност. Представата ни за нас , е като за по-млади. Подобни срещи ни отрезвяват и си даваме сметка за изминалото веме и действителното ни състояние.
Малко жалко е...ама да не ти пука...:):):):)
Еййй, това чака всички ни :) Или поне повечето от нас. Мърдане няма...
цитирайМалко накриво се усмихнах...
цитирайЧетете заглавието. Това трябва да се случи след двадесетина години. Просто онова грозде още си е кисело, но избистрянето на нещата е неизбежно като ...:))
В крайна сметка времето е в нас и ние сме във времето. В даден момент изобщо няма значение кой от осемте рицари си. Важно остава само "всенощното бдение".
цитирайВ крайна сметка времето е в нас и ние сме във времето. В даден момент изобщо няма значение кой от осемте рицари си. Важно остава само "всенощното бдение".
Има баби-туристки, които остаряват в стил Шон Конъри - като катедрали! ;)))
Ще ти чета разказа след 20 години отново и ще видя, че си я отнесъл с теб фор евъ... ;)))
Един рицар никога не вижда Дамата на сърцето си с други очи освен най-влюбените, а тя се превръща в камеа, закачена за сърцето му.! /И не ми викай "романичка"/
цитирайЩе ти чета разказа след 20 години отново и ще видя, че си я отнесъл с теб фор евъ... ;)))
Един рицар никога не вижда Дамата на сърцето си с други очи освен най-влюбените, а тя се превръща в камеа, закачена за сърцето му.! /И не ми викай "романичка"/
Приказно...
(Не разбрах докъде се проточи сагата с площада?)
цитирай(Не разбрах докъде се проточи сагата с площада?)
Смях се от сърце!
:)))
цитирай:)))
Търсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis