Отпускам ключа, Че след пицикатото За малко да издам последен звук Обличам си клишетата Познатите И делника посрещам с махмурлук   От делника ли, Или от живота, Боже, Пак се изваждам, като от калъф. И мисля си, че блогът ми Ще може Да каже – истина ли съм такъв   Навивам ключа, Че от тривиалното За малко да издам последен звук Събличам си клишетата ... Да знаете ...
Че стриптиза е някому напук

Авторе, сериозно поемаш стръмен път! Но си почти на върха!

Интересно!?

Но отгде знаеш, че оголен не си по-хубав? Със сигурност си най-истински.
От един стар цигулски бард: http://vbox7.com/play:9b782ef9

Аз пък обичам вертикалната реторика! Щот знам, че Пиронът, който стърчи над останалите получава повече удари. :)))