Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2010 13:00 - На пУетити, пУетесити и техните лири-ки
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 2838 Коментари: 12 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Балада за неизвестния поет

Донякъде пророк, но повече пройдоха,
презиращ суетата и всяка кариера,
той нощем разговаря с цялата епоха.
А сутринта на входа го хока портиера.

Облечен е небрежно,обядвал е отдавна.
Какво че непознат е? Или познат на двама ...
За него всяка битка е винаги неравна.
За него всяка обич е винаги голяма.

Животът му се движи в пожарна суматоха.
И никой не разбира неговото "его" ...
Родител или рожба на своята епоха?
Това е още тайна. И за самия него.




Балада за известния поет

Той всичко си е казал със своята епоха.
Покланя му се ниско на входа портиера.
Съвсем не е пророк. Но не е и пройдоха.
И бележити хора го канят на вечеря.

Товара непосилен на славата понесъл,
той тихо преминава в пазарната гълчава ...
Защо ли днес е мрачен? Защо ли днес е весел?
Какво ли ще ни каже? Какво ли премълчава?

Безсънната му мисъл къде лети - не знаем.
Тя даже в стиховете трудно се побира.
Но той е между нас ... Голям. Неразгадаем.
И всичко ни прощава. И бавно пие бира.

Г. Константинов



Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. 777 - Приветско, братче! )
03.12.2010 17:10
Нъл знаеш, че ми е сред любимците.
Кофти, че се е осъзнавал през соца.
Наизустил съм си едно негово стихо против уроки.

Упрекван

в недостатъчна сърдечност,

сега си правя тъжна равносметка -

щях да обичам

цялото човечество,

ако не бяха

няколко човека...


Г. Константинов
цитирай
2. evrazol - Аз пък да ти кажа
03.12.2010 20:19
Сигурно щях да мразя цялото човечество, ако не бяха няколко човека.

Иначе имам едно любимо, което все едно мене е гледал, докато го е писал.
Сега не мога да го намеря. И заглавието не му знам. Но ще цитирам по памет:

Напих се
и им казах много истини.
Юмрук размахвах, плаках безпричинно,
а те седяха чинно и замислено
И ми наливаха от свойто вино.

Така се раждат глупавите подвизи
Безмислен беше късния спектакъл,
защото нищо те не ми оспориха,
а после аз на тях облегнах лакът.

И чак когато се събудих в утрото,
за да закуся с два три аналгина,
във огледалото си зърнах мутрата
и се разплаках,
вече със причина.

Всеки път става така, въпреки , че го знам и внимавам. Уж! На последък се усещам, че и след надрусване с настроения, аналгина помага. Но чак на другия ден. Абе, ефукта е същия. Благодаря че се отби.
цитирай
3. wonder - А моето любимо е това:
03.12.2010 21:50
МИГ КАТО ВЕЧНОСТ
Георги Константинов

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
цитирай
4. evrazol - Вагонът „България”
03.12.2010 22:23
Близо до някаква гара,
сбутан до тъмния склон,
чака безпътен вагон
с гордия надпис „България”.
Дърпан дотук и забравен
в троскот и цъфнал бодил.
Кой ли хитрец е решил
с него пари да направи?
Нещо, подобно на кръчма.
Нещо, подобно на хан.
Влизаш във него смълчан,
а пък попадаш на глъчка.

Глъчка от весели маси.
Даже бръмчи рокендрол.
Дъх на фалшив алкохол
иде от мътните чаши.
Врява…Кой пие? Кой плаща?
С мъка присядаш и ти.
Сякаш вагонът лети
в здрача…Дори се поклаща.
Носи към призрачни гари
песни и буйни слова.
Ала дори колела
няма вагонът „България”.

Ама че хора…Станете, все пак!
Някъде свири
последният влак!

Георги
Константинов
цитирай
5. wonder - Съдба
05.12.2010 14:33
Моя родина е тази планета.
Мраморни хребети, сини морета,
хълми зелени и жълти пустини -
всички са мои най-близки роднини.
С камъни, мравки, животни и птици
имаме родствени общи частици,
звуци и багри, от черно до бяло,
облаци, мълнии - сме едно цяло.
Всяко далечно и близко трептене
бързо минава по моите вени.
Литва дъхът ми, горещ от умора
и ме сродява с безброя от хора.
Аз съм небе и гора разлюляна.
Тича сълзата ми към океана.
Мойта усмивка звъни в градовете.
Мойта тревога в прозорците свети.
Земния вятър отвред ме настига.
Земното слънце в очите ми мига...
Ако се втурна към други вселени,
дълго земята ще гледа след мене -
докато сам изведнъж проумея,
че търся вредом
единствено нея.

Г.Константинов
цитирай
6. анонимен - Древноримски гадател
05.12.2010 15:22

Жертвените гълъби разрязвах
и се взирах в житени зърна...
Всичко много точно ви предсказвах-
морски бури, суши и война.

Вашите провали в боевете,
вашите победи в любовта,
пътят на небесните комети,
чашата с отрова и кръвта...

Само сладката лъжа ме слисва
От кога живеете така?
Ако някой някого здрависва
ножа мести в другата ръка.


Сутрешни тресавища нагазвах,
страсти змийски ровех отегчен,
всичко много точно ви предсказвах,
вас намразвах ,а вие мен...

Уморих се вече - имам хрема,
и съзирам варвари отвъд.
Утре храмът няма да приема
заради внезапната ми смърт.

цитирай
7. evrazol - Това не го помня добре, но и в позабравения вариант си струва:)))
05.12.2010 22:23
Приижда сивота,
живея
безгрижно и половинчато
под синьото небе
сивея
мечтая за курорнто лято
Заменям пътищата стръмни
с маршрути в градската градина,
говоря думи полу тъмни
и влюбен съм наполовина
Причината?
Край мен се крият
една тълпа полу причини.
И не крещя от радост, кратко
от несполуките съм болен.
Сега ме виждате по-рядко
усмихнат, или недоволен,
ако ме виждате изобщо ...
цитирай
8. zelenika - П(У)етеса
06.12.2010 09:37
Не и се пише в рими,
Но те навсякъде преследват я.
Във сайтове и блогове,
Дори така обиждат я.
Не ползва мерки никакви
Защо да мери думите?
Да се изказва волно иска
И непреднамерено.
След думите и отговори
В дитирамби и тристишия.
За да е в крак със времето
Подрежда си и мислите.
цитирай
9. andromen - ...Поезия....
06.12.2010 15:13
вероятно похвалите към написаното валят, защото има за какво...
Ще кажа само, че има хора, които са родени с ритмиката на поезията - един от тях вероятно си ти! Не се скъпи - напиши всичко, което изкочи от мозъка!
цитирай
10. evrazol - пУетесите
07.12.2010 00:00
Са крилати мравки
Сецнати
От ишиаса
Предполетно
Незнам дали знаете
Но крилата им
Са външни и
Временни
Полови белези
После ...
Крилата падат
А ишиаса
Остава
Тогава
пУетесите
си защитават
яростно интересите
и замечтават
за принц
с космодиск
и за слава.


Но слагат
Листата на лавровия венец
Не в косите си
А в туршиите
И не съществува мъдрец
Способен да докаже поне
Че дафинов лист
В същност никой
Никога не ще да яде
цитирай
11. wonder - На Евгени Марков!
09.12.2010 13:33
Поетесите
Дела Раи

Има ги всякакви - мравки, орлици...
Има ги нощем и денем. Дори
в мислите вплитат ти разни трохици
за да узнаеш, че те са стрели.

Целят се право в сърцето ти клето.
После кървиш или влюбваш се в тях.
Може да са малко цвете в полето.
Може да са първородният грях.

Има кадърни, проспани, проклети...
Има от кол и въже, и за цвят...
Може би знаеш, мъжете-поети
бавно отстъпват пред техния свят.

По-важно днес е, че има ги. Точка.
Този свят мъжки чрез тях ще гори.
Всяка жена е поет и отсрочка
в твоята памет за смислени дни.
цитирай
12. svoboda64 - :)
15.12.2010 01:42
И ми беще забавно, и славно
Само донякъде, но не съвсем :)
Не разменям мисли за слама,
шото покривът ми не тече...
Обожавам сламени покриви,
но са твърде скъпи за мен.
Слава Богу, че не живея в Дания
където последните са монумент
и не съм задължена, държавно,
да поддържам фасада и тен :)
Някак си все ми е смешно...
определението за човек.
не, не бягам от констатация,
даже и дефиниция ще ви дам
но кой го е еня, аджеба,
преди, а и след като
се ИЗДАМ :)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1433587
Постинги: 362
Коментари: 65535
Гласове: 19283
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031