Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
09.03.2011 09:59 -
Фонов шум по Ван Гог и Пикасо
По жицата се движат само думи. И само думи мога да изпращам. Сигурно това е началото. Нали в началото е словото. Като във фантастичен филм, насред разрухата /не я ли спяха ония/ думите от всякъде жужат. И са изгубили значение. Вече няма значение какво съм чул. Нито какво съм казал. Само увеличавам фоновия шум, излъчвайки и приемайки думи и образи.
Няма значение.
В гъсто обговореното пространство освен кесонна болест да хванеш – друго просто няма какво да се случи.
Вали.
Обговорен патриотизъм. Наговорена любов. Изприказвани ценности. Шум.
Като че ли главите, които разбират, че не останаха разбираеми неща, изчерпаха своята роля.
Ръцете увисват в обезсмислянето на всякакви начинания. Трескаво вкопчени в клавиатурите тракат думи. Ваят образи. Правят шум. Забравили са не само да кОпат с кирката. Забравили са да се кръстят, да ръкопляскат ..., знаят само да „тракат“ и да сочат с пръст.
Мониторни зомбита.
По-лесно е да откажеш цигарите, отколкото думите. Словото „ да бъде светлина“ сАмо сгъстява какафонията. Прави микрофония и толкоз.
Законите са само думи. Държавите, съюзите, богатството, а вече и духовността останаха фонов шум от думи.
Спомените, миналото, самосъзнанието ми, останаха само думи. Неща за интерпретация. И за употреба „на думи“.
Пиша това, щото не знам какво друго да правя. Вече не се и отвращавам от фоновия шум – игнорирам го. И се спъвам в развалините на смисъла.
Аз съм в смислова криза. Гадно е да си загубиш смисъла. Да си простил на приятелите си, да си разбрал, ако не заобичал враговете си, да си загубил каузите си – значи вече си се преселил в един по-добър свят, в който няма нищо. Можеш само да си одереш краката по тръните, ако ти е нужно да знаеш че си жив. Или да пърхаш над тръните без да знаеш жив ли си. Отдавна спрелите минути не болят.
Ако това е ефекта на дрогата, значи и за наркоман не ставам.
Не знам дали да го публикувам това. Човек всичко може да си помисли, ако не го вземе за фонов шум, но исках да кажа: Ръцете не са дадени за чаткане по клавиатурата. И за кирка не са дадени. Нито за четката на художника, нито за пианото. Ръцете са дадени за да държат ръце. Да ги търсят опипом и да ги намират. А толкова често се хващат за ...
Краката не са дадени, за да се дерат по камънака, нито за да се превръщат в рога. Дадени са за да стигаме до другите. Не са сърцата за това – краката са. Сърцата са за друго – да ги слушаме, да ги разбираме, понеже не говорят с думи. А главите трябва да служат за тишина.
Сега отивам да си отрежа ухото :))))
най-лошото е, че те разбирам, а си харесвам ушите
на тъмно мирисът шуми с подробности (или на тъмно мислите шумят с подробности),а белият шум е болест
цитирайна тъмно мирисът шуми с подробности (или на тъмно мислите шумят с подробности),а белият шум е болест
"Ръцете не са дадени за чаткане по клавиатурата. И за кирка не са дадени. Нито за четката на художника, нито за пианото. Ръцете са дадени за да държат ръце. Да ги търсят опипом и да ги намират. А толкова често се хващат за ... Краката не са дадени, за да се дерат по камънака, нито за да се превръщат в рога. Дадени са за да стигаме до другите. Не са сърцата за това – краката са. Сърцата са за друго – да ги слушаме, да ги разбираме, понеже не говорят с думи. А главите трябва да служат за тишина. Сега отивам да си отрежа ухото :))))"
С другото малко си пресолил манджата, щото визираш една твърде ограничена (все още) обшност. И може би защото си мислиш за "българите".... Но светът е много по-шарен и в него има от всичко, включително и от горе-цитираните два абзаца :)
Не си режи ухото :) Ще ти трябва, за да "подслушваш" Блогорията :)))
Лек ден, мъчениче! Явно датата ти влияе подсъзнателно :)
цитирайС другото малко си пресолил манджата, щото визираш една твърде ограничена (все още) обшност. И може би защото си мислиш за "българите".... Но светът е много по-шарен и в него има от всичко, включително и от горе-цитираните два абзаца :)
Не си режи ухото :) Ще ти трябва, за да "подслушваш" Блогорията :)))
Лек ден, мъчениче! Явно датата ти влияе подсъзнателно :)
3.
boristodorov56 -
Бавно се превръщаме във фонов шум, когото никой не чува. И ние сме глухи!
09.03.2011 10:14
09.03.2011 10:14
Достави ми невероятно удоволствие да го прочета!
цитирайИ двете уши да си отрежете, фоновият шум ще си остане.:))
Но ... "светът е голям и спасение отвсякъде дебне".
Чудесен текст! Привлече ме заглавието, а съдържанието не ме разочарова.
Поздрав!
цитирайНо ... "светът е голям и спасение отвсякъде дебне".
Чудесен текст! Привлече ме заглавието, а съдържанието не ме разочарова.
Поздрав!
Едва ли, ако последваш примера на художника, ще излезеш от кризата ... :)))
Понякога подобни на твоите мисли са ми минавали през главата (не за ухото, де), но все някак отново съм успявал да открия някакъв мой си изход. Взех да се уморявам от тоя сполетяващ ме оптимизъм... дори се усещам, че взе да ми пречи.
цитирайПонякога подобни на твоите мисли са ми минавали през главата (не за ухото, де), но все някак отново съм успявал да открия някакъв мой си изход. Взех да се уморявам от тоя сполетяващ ме оптимизъм... дори се усещам, че взе да ми пречи.
Здрасти! Ти си един от малкото, които не пишат с пръчка по водата.
Изследвай естетическите и нравствени проблеми, както е правил Монтен.
Защото можеш, не за друго. Интересна занимавка :)))
Майната му на всичко.
Извън семейството, де.
Нета събира хората , но наистина виртуално - пък ги разделя съвсем отчетливо и реално.
Знаеш ли каква асоциация имам по начина ни на общуване? Е, не знаеш, но не си и длъжен. Сега ще я споделя.
Приличаме на пандизчии на строг режим в одиночки, които общуват с бележки, без да се виждат....Ненормално, непродуктивно, нечовешко.
Най-лошото всъщност е , че и срещата на живо на пишещи има същия резултат. Писаната реч дава време да осъзнаеш повече неща и да си по смислен, но в живия диалог нещата изпъкват като кокалите на Анджелина Джоли напоследък. И виждаш как си прикачил несъществуващо обаяние или интелект, ерудиция или бог знае какво...
Е , блогореята ни има различни цели.
Засега моите са непостижими . Май не само засега, а и за в бъдеще.
цитирайИзследвай естетическите и нравствени проблеми, както е правил Монтен.
Защото можеш, не за друго. Интересна занимавка :)))
Майната му на всичко.
Извън семейството, де.
Нета събира хората , но наистина виртуално - пък ги разделя съвсем отчетливо и реално.
Знаеш ли каква асоциация имам по начина ни на общуване? Е, не знаеш, но не си и длъжен. Сега ще я споделя.
Приличаме на пандизчии на строг режим в одиночки, които общуват с бележки, без да се виждат....Ненормално, непродуктивно, нечовешко.
Най-лошото всъщност е , че и срещата на живо на пишещи има същия резултат. Писаната реч дава време да осъзнаеш повече неща и да си по смислен, но в живия диалог нещата изпъкват като кокалите на Анджелина Джоли напоследък. И виждаш как си прикачил несъществуващо обаяние или интелект, ерудиция или бог знае какво...
Е , блогореята ни има различни цели.
Засега моите са непостижими . Май не само засега, а и за в бъдеще.
Вкарват в килията нов затворник. В един момент той вади нож и всички се ошашавят.
Новия си отрязва едното ухо и го изхвърля през прозореца. След малко повтаря същото с другото си ухо. Когато прави същото и с носа си, тартора на килията казва:
- Приятел, не знам какво си намислил, но ми харесва как се изнасяш от тук:))
На живо хората потдържат амплоа и стереотип, както и тук впрочем. Само че по друг /блогорейски/ начин. Зад тях крием смисловите си кризи. Понякога и от себе си. А който най-успешно ги е скрил ... излиза на първа:)))
цитирайНовия си отрязва едното ухо и го изхвърля през прозореца. След малко повтаря същото с другото си ухо. Когато прави същото и с носа си, тартора на килията казва:
- Приятел, не знам какво си намислил, но ми харесва как се изнасяш от тук:))
На живо хората потдържат амплоа и стереотип, както и тук впрочем. Само че по друг /блогорейски/ начин. Зад тях крием смисловите си кризи. Понякога и от себе си. А който най-успешно ги е скрил ... излиза на първа:)))
сега ще потазмишлявам. Но съм си индивидуалист по природа. Очакванията често се разминават с реалностите. Всъщност - почти винаги. Хората искат да говорят главно за себе си и обичат да се слушат...
цитирай
9.
ran -
непрекъснато
09.03.2011 22:10
09.03.2011 22:10
"се спъвам в развалините на смисъла"
(за момент се замислих как да поклатя изумено глава клавиатурно :))
и само раните по краката ме държат прав - може пък зад завоя да има магистрала?
цитирай(за момент се замислих как да поклатя изумено глава клавиатурно :))
и само раните по краката ме държат прав - може пък зад завоя да има магистрала?
Понякога в реалното пространство най-хубавите мигове на едно приятелство са онези, в които сме мълчали един до друг, но сме усещали споделеност и хармония помежду си. Тук няма как да помълчим заедно... Но някак си се намираме въпреки шума. Случва се само един звук да е достатъчен за да трепне сърцето! Така че не си режи ухото! Истинският смисъл, дори да се губи от време на време, ще намери пътя си :)) Поздрави!
цитирай
11.
wonder -
Няколко пъти щях да направя шум от думи и накрая се спрях на три мисли без шум.
10.03.2011 00:02
10.03.2011 00:02
Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отверка и ако искаш шумотевичен минимум в думите, ще ти трябва хигиенен максимум на душата.
Там някъде го казваш... за празнотата. В Онази нирванната празнота, в която има всичко, няма шум от думите, а само от крилата им.
Даам... тихостите са си есенцията на мъдростта.
цитирайТам някъде го казваш... за празнотата. В Онази нирванната празнота, в която има всичко, няма шум от думите, а само от крилата им.
Даам... тихостите са си есенцията на мъдростта.
Преди време стигнах до заключението, че ако днес трябва да формулирам моята духовна ситуация по начин, който да напомня за мъдростта на Сократ, вместо "АЗ ЗНАМ, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ", бих написал така: "АЗ РАЗБИРАМ, ЧЕ НИЩО НЕ РАЗБИРАМ".
Чест имам!
цитирайЧест имам!
13.
анонимен -
Умен човек. Мисли и умее да се изр...
18.03.2011 20:17
18.03.2011 20:17
Умен човек. Мисли и умее да се изразява живописно. На мен ми харесваш.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis