Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2011 01:23 - Сетивност ли са чувствата?
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 7836 Коментари: 15 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Има свръхзензитивни хора. Не говоря за медиуми и екстрасенси. А за хора, които наричаме прекалено чувствителни.   Всички имаме пет сетива. Развити в различна степен. Интуицията наричаме шесто чувство. Обаче емоционалната ни чувствителност безсензорна ли е?   Между нас има химия – казваме, когато сме влюбени. Дали имаме и химични рецептори, които регистрират химическите промени. В случай, че чувствата са химия де. Магнезия например ни прави по- уравновесени, пък амфетите по-темпераментни. Дали някакъв химикал произведен от организма може да ни подсети да си глътнем виаграта, или преди това трябва да преборим склерозата.   Отклоних се.   Усещането за опасност страх ли е? С какво усещаме опасността? Кога тя предизвиква страх, кога агресия и кога смелост?   Ами усещането за лъжа? Как някои миризми предизвикват определени душевни състояния? Щастието също е подвластно на химията, но моя въпрос е: Като имаме сетива за физически въздействия, с какво усещаме емоционалните и психически такива?   И ако приемем, че принципно въздействията се възприемат чрез някакви сензори, какъв ще е сензора чрез който си поставяме логически предизвикателства от рода парното ли да платим или тока?   Щото ако всяко действие оказва въздействие, как се сещаме да демонстрираме безразличие? И като го демонстрираме – то истинско безразличие ли е?   Абе странно нещо е човека? Закопал се е в съзнанието си, без да знае, че в екстремна ситуация пак има съзнание, но няма съзнание, че го има.   Та питам:   Ако усещаме топло и студено, сладко и горчиво, тъмно и светло, тишина и шум, мирис, усещаме ли и с кой орган – любов и омраза, лъжа и истина, можене и неможене, минало и бъдеще? И ако последните са мисловен продукт, защо усещанията през познатите рецептори също да не са единствено мисловен продукт?   Имаме чувства. По какъв начин /с какво/ усещаме чувствата си, когато ги регистрираме /ставаме на ясно с тях/?


Тагове:   тъг,


Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - Евразол,
12.10.2011 02:05
мисленето е еволюционна грешка!
Ние сме устойчива мутация, с която природата скоро ще се справи!:)
Нямам усет, какво ще стане после, а като стане няма да имам ни рецептори, ни мозък да го отразя. Предполагам - и другите също!:))

Плати си тока - не можеш да си включиш компютъра в парното!:))
цитирай
2. valsodar - С две думи - Как е направен човекъ...
12.10.2011 02:06
С две думи - Как е направен човекът?
Сложен въпрос, ако ще търсим отговорите в областта на физиката и химията, и донякъде прост, ако ще следваме интуицията си.
За да мислим ползваме думи. Мисълта ни се простира точно до там, до където стигат понятията ни в които я обличаме. А извън понятията? Май там само ни остава чистото възприемане, след което можем само да кажем - А бе, как да ти го обясня...?

:)
цитирай
3. sever - Отговори
12.10.2011 02:30
Седмо чувство.
Емпатия.
Душата.
Усещането за опастност е интуиция, а не страх.
Менталността е междинно тяло.
Духовност, духовност, Дух.
Любовта ли? Тя е абсолютно духовна по своята същност. Значи пак - душата.
Хм, май отговорих на всички въпроси съвсем изчерпателно.

цитирай
4. анонимен - Най-напред си плати тока, защото ...
12.10.2011 06:59
Най-напред си плати тока, защото токаджиите са много чевръсти и бързо ще ти го спрат, а парнаджиите можеш да ги разиграваш с години. Колкото до психо-философските въпроси...сега е криза и не е време да се занимаваме с такива второстепенни неща.
цитирай
5. kass - Малко съм несъгласна с Радо, че за да ...
12.10.2011 09:47
Малко съм несъгласна с Радо, че за да мислим ползваме думи, по-точно обличаме мислите си с думи за да можем да ги изразим.
По какъв начин усещаме чувства си? Знам ли, не ми се вярва да е някакъв биологичен механизъм, който да можем да изключим и да нямаме чувства. Струва ми се, че са резултат от сложна комбинация на съзнание и подсъзнание.
цитирай
6. vmir - Повечето хора ме изпълват с подозрението, че мисленето е измислено като оправдание за немисленето.
12.10.2011 15:18
Стана май тъпо, ама карай. Забелязал съм, че мисленето става под въздействието на емоции, а най-добре се възстановяват спомени с търсене на причините за емоциите, които май се забравят само, когато се забрави поводът за тях. Излица, че емоциите са първични, а мисленето - вторично (ако го има изобщо). На един мой съсед, който си е забранил емоции, му се наложи да плати 80 лв на енергото за включване на ел. захранването, след като го изключиха за неплатена сметка от лев и някакви стотинки. Май си плати за пропуснатите емоции, но това е недоказуемо.
цитирай
7. haralanov - Здравей,Евгени!
12.10.2011 21:06
Както винаги си способен да ме накараш да се замислям върху разни работи.Ето например,постоянно се цитира онзи случай при,който великият Гьоте често отварял чекмеджето си,където имало развалени ябълки.От мириса на тези ябълки той се вдъхновявал...Спомените от детството нахлували в главата му и...Не всеки обаче е Гьоте и не всеки има способността да се изрази,като него.Не знам дали съм прекалено чувствителен или гьонсурат.Нескромно е но имам развит усет за лъжа.Тук не става дума за мимики и жестове.Самите те могат да бъдат отработени.Като видя обаче Гоце Парламанов първото нещо за което си мисля е Лъжата.При него тя не просто е изразена!При него тя направо крещи.И се чудя другите хора не усещат ли това?Не го ли виждат?Извинявай!И аз се отклоних.Лека вечер!
цитирай
8. tera - Виж това
12.10.2011 23:20
http://tera.blog.bg/zabavlenie/2011/07/03/materializira-li-se-misylta.775944

Не е същото, но е подобно...
цитирай
9. magicktarot - Привет, Евразол! :)
13.10.2011 12:51
==Усещането за опасност страх ли е? С какво усещаме опасността? Кога тя предизвиква страх, кога агресия и кога смелост?==

Разбирам, че имаш и друго предвид, но в случая опасността се усеща с надбъбречните жлези (и хипофизата, която командва глобално всички) - и в съответствие - ако те произведат повече адреналин - чувстваме страх и бягаме; ако норадреналинът е в повече - нападаме, или чувстваме смелост, или и двете (зависи от количеството)... Това, разбира се, е твърде опростено описание на тези сложни процеси, в които участват множество системи, вещества-медиатори и пр. и пр.

А Кой казва какво да направи хипофизата?

Това е въпросът за Съзнанието... Доста знаещи и мислещи хора напоследък изказват мнение, че всъщност "това нещо", което възприема, осмисля и ръководи е Съзнание, което обаче не е на всеки един човек (или същество) поотделно, а е общо. И ние само си мислим, че е наше си, лично... Склонна съм да възприема този модел на обяснение...
Поздрави!:)
цитирай
10. evrazol - А не може ли да е точно наопаки
13.10.2011 18:24
с "нещо" усещаме опасността. Тогава съзнанието дава команда - адреналин! - и определя дозата. За бягане, за нападение, за пълен блокаж. Както при физическите усещания - нещощо наречено око поглежда към слънцето и съзнанието праща импулс за свиване на зеницата.
Нещото казва - успех... и съзнанието дава команда за производство на блясък в очите.
Нещото казва - провал и съзнанието спира производството на инсулин, примерно.
Какво обаче е "нещото"?
Ако е въпрос на ценностна система ще се наложи извода, це съзнанието се самапрограмира. Защо животните, които никога не са срещали хора, не се страхуват от тях? Или защо децата се страхуват от тъмното, макар и със здрави надбъбречни жлези. Как "усещаме" настроението на шефа та да си регулираме адреналина:))) И как се влюбваме в хора на които сме безразлични?
Та в този смисъл, дали е заболяване шизофренията, след като се доказа че педерастията не е?
цитирай
11. wonder - Нещото всъщност е бялото вещество ...
14.10.2011 13:55
Нещото всъщност е бялото вещество на мозъка, което е непознато все още на медицината и хипотетично е Божественият софтуер заложен в теб.
Нещото е най-важното ти можене, проектирано през интуицията, инстинктите, безусловните рефлекси, емпатията, седмото чувство, синхроничността и пр.
Нещото е най-важната ни проекция като дух, задълбочен експириънс, отвъдна Митафизика на ценностите, паралелно съществуваща псюхе, невидима за ограничителната ни петсетивност, но налична през цялото ни земно съществуване тук и сега.
Пази си Нещото, защото рано или късно то ставайки най-свещеното ти Нищо и те отличава от целия останал свят, защото никой освен теб не може да го притежава, имейки Свое Си.
цитирай
12. magicktarot - Аз затова написах Съзнание с главна буква... То, в моите виждания е равно на "нещото", за което говоря и аз...
15.10.2011 14:31
evrazol написа:
с "нещо" усещаме опасността. Тогава съзнанието дава команда - адреналин! - и определя дозата. За бягане, за нападение, за пълен блокаж. Както при физическите усещания - нещощо наречено око поглежда към слънцето и съзнанието праща импулс за свиване на зеницата.
Нещото казва - успех... и съзнанието дава команда за производство на блясък в очите.
Нещото казва - провал и съзнанието спира производството на инсулин, примерно.
Какво обаче е "нещото"?
Ако е въпрос на ценностна система ще се наложи извода, це съзнанието се самапрограмира. Защо животните, които никога не са срещали хора, не се страхуват от тях? Или защо децата се страхуват от тъмното, макар и със здрави надбъбречни жлези. Как "усещаме" настроението на шефа та да си регулираме адреналина:))) И как се влюбваме в хора на които сме безразлични?
Та в този смисъл, дали е заболяване шизофренията, след като се доказа че педерастията не е?

Впрочем - надбъбречните жлези трябва да са здрави, за да можем да изпитаме страх... Ако има някакви нарушения - може нищо да не успеем да изпитваме - нито страх, нито смелост... Но това е между другото...
За педерастията - ако представителите на СЗО, които класифицират болестите, са шизофреници (както са били хомосексуалисти), то със сигурност шизофрениите ще излязат от международния класификатор и ще се обявят за нормално състояние...:))))) И ще има паради на шизофреници и т.н. :)))) (в никакъв случай не се подигравам на болните хора, макар така да звучи! )

По принцип всички усещания, за които питаш - всяко едно си има съответен рецептор в мозъка - ако шефът ти е в лошо настроение, ти, макар да не усещаш миризмата на веществата, които той изпуска, твоите рецептори я усещат и казват на твоите жлези какво да произведат, което директно се отразява на твоя съзнателен (вече) отговор.... По същия начин се влюбваме (къде в подп.ходящи, къде - не) - рецепторите ни усещат веществата, изпускани от обекта, и с които "пасне ключът с ключалката", с тези стават
цитирай
13. magicktarot - П.П. Или не стават работите...
15.10.2011 14:35
Но това е физиология... А "нещото" е извън физиологията. То е това, което прави Света, което прави Вселените и ги кара да "функционират", вибрират и резонират в единна, немислима, прекрасна, ужасна и божествена Симфония. Затова Христос казва - обичай ближния като себе си - защото това всъщност си ти... Пак повтарям - склонна съм да вярвам, че "нещото" е общо за всички, че аз съм едно с планината, прашинката, неутронната звезда и пр. Но моето лично "нещо" не ми дава засега да го почувствам пряко това Единство и да стана единство... Трябва да извървя още мноооого път, явно...
Поздрави! :)
цитирай
14. evrazol - Е-е-е
15.10.2011 23:17
Защо още не сме произвели пулверизатор, който смърди на любов към ближния.
Прекалено лесно е някак си. И изключва напълно ролята на личността и интелекта.

В страни от шегата, ако всяко усещане си има съответен рецептор в мозъка, ние умеем ли да разпознаваме усещанията си или просто машинално им се подчиняваме? Тук не става въпрос за подтискане на емоцията, а за разпознаването и.
Иначе казано, когато сме радостни знаем ли, че сме радостни и когато сме тъжни - знаем ли това, или просто жлезите /или рецепторите/ работят, а съзнанието просто търси комфорта. Импулсивни, или осъзнати и преднамерени са реакциите ни. И къде отива продукта от жлезите при осъзнатото поведение? Съзнателно ли натрупваме гняв с времето, или пък разочарование и до кога съзнанието успява да ги контролира?
цитирай
15. magicktarot - Според мен - умеем да разпознаваме усещанията си...:) Нали заради това твърдим, че сме съзнателни...
16.10.2011 00:23
Друг е въпросът, че повечето хора в ежедневието си "карат на сляпо" и не усещат дали са щастливи или нещастни - а чакат например по-бързо да мине работния ден...:))))))
Не знам отговорите на нещата, които питаш, но това с продукта от жлезите, условно наречен така, е интересно... Защото се предполага, че именно свръхпродукцията на някои вещества води например до шизофрения - т.е. съзнанието изпуска контрола... По същия начин липсата на продукция на вещества пък води до депресии - пак съзнанието е изпуснало контрола...
Но истина е и че посредством съзнанието могат да се контролират продукциите - т.е. да се постигне баланс и дори излекуване (при възникнало заболяване или нарушение в продукцията)... Май ще стигнем до яйцето и кокошката... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969070
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031