2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
От деликатност нема нужда. От моята деликатност, по точно. Особено пък тука ъф тва пространство.
Човек е много самотен и сам, като се ражда. И самотен и сам умира. Между тия два момента на самотност и самота е просто срамотен.
Това е срамота!!! – казваше баба, с три удивителни, когато не одобряваше някоя моя постъпка. Разгеле баба умря и отнесе детските ми срамотии, без да ги направи публично достояние.
Сега ги помня само Аз. С голя-а-а-амо А и ЕГО. Що слагам егото тука ли? Ми щото страда. От срамотията. Моето его е стародавно и страда от срамотията. Не е от тези, съвременните „ега“ дето срама нямат и не знаят какво е срам. Та с баба умряха някои мои срамове.
Наша тайна остана защо увехна чимшира на двора. Петнадесет годишен чимшир. Отиде си мърцина заради моя мързел и само баба разбра, че в мен е причината. Може и други да са разбрали, но само тя ми каза:
Това, мале, е срамота! – с три удивителни.
Сега, след четиридесет години, разбрах, че само баба ме е обичала истински, щото е забелязала, осмислила и намерила начин, с цялата си любов да ми каже:
Това, мале, е срамота! – с три удивителни.
И сега само аз знам защо умря чимшира. Някои тайни човек си ги носи в гроба и е щастли, че не са станали обществено достояние. /Като младеж живях с надеждата да си ида без такъв багаж/
Какво е срамотА сега? А?
Що е срам и има ли то почва у нас? – Естествените, победителите, позитивистите, религиозните. Помним ли срамовете си, или всичко сме си простили, за да вървим напред. Човешка ли е задачата на опрощението, та ще забравяме срамотиите, за да спим спокойно и до къде води това?
Аз помня моите срамотии – някои от тях четиридесет годишни. И това ме правеше деликатен /поне в трезво състояние/ до сега.
Ама ще е харно, да оставя веч
Таз ограда тиха, от света далеч
И да кажа тайно две, три думи нови
На онез що влачат на съвестта оковите
Баба умря, а нямахме чимшир за погребението и, та трябвае да вземем от съседите – голям срам.
Аз ще го преглътна и нагло ще забравя за него. И вече няма да бъда толерантен и деликатен.
Човек се ражда и умира сам и в самота. През останалото време е срамотен.
Като се нафиркам /както сега/ хич не ми се ще оная проклета бабичка да се надигне, да ме посочи с пръст, или да гледа през мене, сякаш съм прозрачен и да ми казва, все едно говори на друг:
Това, мале, е срамота! – с три удивителни.
Айде нема нужда!
Всеки е изсАбил по некой чемшир!
Некои препикаха цял народец без бабите им да ги укоряват, но тъй като не са христиени - не изпитват нужда от опрощение! А не бива `и да им се дава, въпреки свещите, които панически палят га лицемерно се правят.
Всеки е изсАбил по некой чемшир!
Некои препикаха цял народец без бабите им да ги укоряват, но тъй като не са христиени - не изпитват нужда от опрощение! А не бива `и да им се дава, въпреки свещите, които панически палят га лицемерно се правят.
да го резнеш и да не си сакат? Щото без бъбрек и жлъчка, човек си е сакат. А според мен, срамът, който помним ни прави толерантни към другите.
С него ставаме по-добри за себе си и по-ценни за другите. Без него сме по-ценни за себе си и по-добри за другите.
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis