Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2011 22:30 - Нема никаква нужда
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 1234 Коментари: 3 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От деликатност нема нужда. От моята деликатност, по точно. Особено пък тука ъф тва пространство.

Човек е много самотен и сам, като се ражда. И самотен и сам умира. Между тия два момента на самотност и самота е просто срамотен.

Това е срамота!!! – казваше баба, с три удивителни, когато не одобряваше някоя моя постъпка. Разгеле баба умря и отнесе детските ми срамотии, без да ги направи публично достояние.

Сега ги помня само Аз. С голя-а-а-амо А и ЕГО. Що слагам егото тука ли? Ми щото страда. От срамотията. Моето его е стародавно и страда от срамотията. Не е от тези, съвременните „ега“ дето срама нямат и не знаят какво е срам. Та с баба умряха някои мои срамове.

Наша тайна остана защо увехна чимшира на двора. Петнадесет годишен чимшир. Отиде си мърцина заради моя мързел и само баба разбра, че в мен е причината. Може и други да са разбрали, но само тя ми каза:

Това, мале, е срамота! – с три удивителни.

 

 

Сега, след четиридесет години, разбрах, че само баба ме е обичала истински, щото е забелязала, осмислила и намерила начин, с цялата си любов да ми каже:

Това, мале, е срамота! – с три удивителни.

 

И сега само аз знам защо умря чимшира. Някои тайни човек си ги носи в гроба и е щастли, че не са станали обществено достояние. /Като младеж живях с надеждата да си ида без такъв багаж/

Какво е срамотА сега? А?

Що е срам и има ли то почва у нас? – Естествените, победителите, позитивистите, религиозните. Помним ли срамовете си, или всичко сме си простили, за да вървим напред. Човешка ли е задачата на опрощението, та ще забравяме срамотиите, за да спим спокойно и до къде води това?

Аз помня моите срамотии – някои от тях четиридесет годишни. И това ме правеше деликатен /поне в трезво състояние/ до сега.

Ама ще е харно, да оставя веч

Таз ограда тиха, от света далеч

И да кажа тайно две, три думи нови

На онез що влачат на съвестта оковите

Баба умря, а нямахме чимшир за погребението и, та трябвае да вземем от съседите – голям срам.

Аз ще го преглътна и нагло ще забравя за него. И вече няма да бъда толерантен и деликатен.

Човек се ражда и умира сам и в самота. През останалото време е срамотен.

Като се нафиркам /както сега/ хич не ми се ще оная проклета бабичка да се надигне, да ме посочи с пръст, или да гледа през мене, сякаш съм прозрачен и да ми казва, все едно говори на друг:

Това, мале, е срамота! – с три удивителни.

Айде нема нужда!



Тагове:   тъг,


Гласувай:
17
0



1. tit - Няма!:)
20.11.2011 22:40
цитирай
2. boristodorov56 - "Човешка ли е задачата на опрощението...?"
20.11.2011 23:00

Всеки е изсАбил по некой чемшир!

Некои препикаха цял народец без бабите им да ги укоряват, но тъй като не са христиени - не изпитват нужда от опрощение! А не бива `и да им се дава, въпреки свещите, които панически палят га лицемерно се правят.
цитирай
3. evrazol - Ама срама, нали не е апендикс?
20.11.2011 23:08
boristodorov56 написа:

Всеки е изсАбил по некой чемшир!

Некои препикаха цял народец без бабите им да ги укоряват, но тъй като не са христиени - не изпитват нужда от опрощение! А не бива `и да им се дава, въпреки свещите, които панически палят га лицемерно се правят.


да го резнеш и да не си сакат? Щото без бъбрек и жлъчка, човек си е сакат. А според мен, срамът, който помним ни прави толерантни към другите.

С него ставаме по-добри за себе си и по-ценни за другите. Без него сме по-ценни за себе си и по-добри за другите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1491974
Постинги: 362
Коментари: 65535
Гласове: 19291
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031