Човек е много самотен и сам, като се ражда. И самотен и сам умира. Между тия два момента на самотност и самота е просто срамотен.

Това е срамота!!! – казваше баба, с три удивителни, когато не одобряваше някоя моя постъпка. Разгеле баба умря и отнесе детските ми срамотии, без да ги направи публично достояние.

Сега ги помня само Аз. С голя-а-а-амо А и ЕГО. Що слагам егото тука ли? Ми щото страда. От срамотията. Моето его е стародавно и страда от срамотията. Не е от тези, съвременните „ега“ дето срама нямат и не знаят какво е срам. Та с баба умряха някои мои срамове.

Наша тайна остана защо увехна чимшира на двора. Петнадесет годишен чимшир. Отиде си мърцина заради моя мързел и само баба разбра, че в мен е причината. Може и други да са разбрали, но само тя ми каза:

Сега, след четиридесет години, разбрах, че само баба ме е обичала истински, щото е забелязала, осмислила и намерила начин, с цялата си любов да ми каже:

И сега само аз знам защо умря чимшира. Някои тайни човек си ги носи в гроба и е щастли, че не са станали обществено достояние. /Като младеж живях с надеждата да си ида без такъв багаж/

Що е срам и има ли то почва у нас? – Естествените, победителите, позитивистите, религиозните. Помним ли срамовете си, или всичко сме си простили, за да вървим напред. Човешка ли е задачата на опрощението, та ще забравяме срамотиите, за да спим спокойно и до къде води това?

Аз помня моите срамотии – някои от тях четиридесет годишни. И това ме правеше деликатен /поне в трезво състояние/ до сега.

Ама ще е харно, да оставя веч

Таз ограда тиха, от света далеч

И да кажа тайно две, три думи нови

На онез що влачат на съвестта оковите

Баба умря, а нямахме чимшир за погребението и, та трябвае да вземем от съседите – голям срам.

Аз ще го преглътна и нагло ще забравя за него. И вече няма да бъда толерантен и деликатен.

Човек се ражда и умира сам и в самота. През останалото време е срамотен.

Като се нафиркам /както сега/ хич не ми се ще оная проклета бабичка да се надигне, да ме посочи с пръст, или да гледа през мене, сякаш съм прозрачен и да ми казва, все едно говори на друг:

Това, мале, е срамота! – с три удивителни.

Айде нема нужда!