2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Сега, когато вече съм недосегаем, мога да си кажа всичко.
Доколкото Ви познавам, заглавието ще привлече вниманието Ви, понеже си падате по сензации. И аз си падах, не се корете. Аз много внимавам, да не правя намеци, които ще Ви накарат да се корите, понеже знам, че това е последното нещо което ще направите. А първото? – Първото ще бъде да укорите мен.
Пука ми.
Признавам, че съм виновен за всичко. От възродителния процес до глобалното затопляне.
Аз съм сурогатната майка на това дередже, дето никой не харесва, но всички, макар и мрънкащи търпят. Срещу шанса да просъществувам няколко десетилетия, се съгласих да ми инплантират генно модифицираната яйцеклетка на оцеляващото общество. Родих детето-ГМО, кръстих го Дередже и го предадох за отглеждане на яловата майка.
Такъв оксиморон като ялова майка не само съществува, ами е и повсеместно явление. Както и оксиморона сурогатна майка. Двете имат кръвна връзка и живеят в симбиоза. Отпадъка от едната е жизнена потребност на другата.
Нейсе!
Имплантираха ми дереджето и аз го родих. Повече нямаше какво да направя за вас.
В същност имаше. Можех да родя собственото си продължение, но не исках да го обричам на Вашата милост. Достатъчно ,е че аз живях с нея.
Сега, когато вече съм недосегаем, мога да си кажа всичко.
Всяка минута от моето оцеляване беше едно напъване, една контракция, за да се появи Вашето дередже. Вземете си го и си го ползвайте. Нали сурогатите служат за ползване, за просъществуване и продължение на донора. Аз също съм продукт на сурогатно майчинство и знам.
Неспособното да ме зачене и износи общество ме инплантира в майка България и след като тя ме роди, ме взе за отглеждане. И ме отгледа. Като подарък, като придатък, като храненик, като нещото, което му бе нужно за неясните на него самото цели.
Всичкото казано по-горе е цинизъм. Но нали съм сурогатно роден, кво ми пука. И цинизма ми есурогат. Той е кърмен от силиконов бюст, отгледан в мезонет и възпитаван от обществения морал. Това са всичките ни биографични данни – моите и на цинизма.
Нямаше как да не си задам въпроса – Като съществува сурогатно майчинство, има ли и сурогатна смърт?
Има!
Сурогатно родените деца, като мен, сурогатно живеят и сурогатно умират. Сурогатен е синовния им дълг, шизофренен е манталитета им и вечно нерешен е въпроса с родовата им памет. Така стана възможно и следсмъртното ми писмо, написано след сурогатната ми смърт.
От тук, където съм, виждам голяма нелогичност в изживяното си бите.
Смесвах родолюбие с битииност. Гражданство с политика. Бизнес с успех. Родителство с отглеждане. Приятелство с изгода. Желаното с възможното, живеенето с оцеляването. Правосъдието със справедливостта, дълга със задължението, толерантността с безхарактерност, човеколюбието с всеопрощение, убеждението с предразсъдък, свободата със свободия и вината със самообвинение.
Всичкото това беше една кална каша, един подвижен пясък, от който няма измъкване. Защото майката-донор ме притежаваше, докато майката инкубатор ме задължаваше. А правилата и нармите станаха толкова много, че е невъзможно да дишаш, без да нарушиш някои от тях.
Което ме лиши от бъдеще. Обезсмисли настоящето и изкриви миналото. Трябваше сурогатно да умра.
Сега съм свободен.
От мненията и оценките Ви. От бюджетния и моралния дефицит. Толкова съм щастлив, че никой не се интересува от мене, защото това ми позволява да се обърна към себе си. Нямам нужда от собственост и сигурност. Нито от одобрение и признание, нито от слава или съжаление. Нямам нужда да съдя и протестирам, да се възмущавам, отмъщавам и воювам за каузи. Да си купувам удоволствия и удобства. Нито от други методи за оцеляване.
Вече съм цял
И видях пак, и отново, и ъгейн... 15-я камък на Риоанджи!
Совата на Минерва изобщо не излита вече - нито на здрачаване, нито като й просветне. Съзерцава, окаменяла от свободията си да не прави абсолютно нищо. Нищо! Нито едно излишно движение, освен ако не е свързано с грандиозен кефф за душата и другите й измерения на недосегаемост.
Както вика Лао Дзъ /любимият ми от Дегустаторите на оцет/: "Начинът да живееш е да не правиш нищо, действайки, а да правиш всичко, бидейки."
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis