Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2012 12:32 - Следсмъртно писмо
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 2051 Коментари: 3 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сега, когато вече съм недосегаем, мога да си кажа всичко.

Доколкото Ви познавам, заглавието ще привлече вниманието Ви, понеже си падате по сензации. И аз си падах, не се корете. Аз много внимавам, да не правя намеци, които ще Ви накарат да се корите, понеже знам, че това е последното нещо което ще направите. А първото? – Първото ще бъде да укорите мен.

Пука ми.

Признавам, че съм виновен за всичко. От възродителния процес до глобалното затопляне.

Аз съм сурогатната майка на това дередже, дето никой не харесва, но всички, макар и мрънкащи търпят. Срещу шанса да просъществувам няколко десетилетия, се съгласих да ми инплантират генно модифицираната яйцеклетка на оцеляващото общество. Родих детето-ГМО, кръстих го Дередже и го предадох за отглеждане на яловата майка.

Такъв оксиморон като ялова майка не само съществува, ами е и повсеместно явление. Както и оксиморона сурогатна майка. Двете имат кръвна връзка и живеят в симбиоза. Отпадъка от едната е жизнена потребност на другата.

Нейсе!

Имплантираха ми дереджето и аз го родих. Повече нямаше какво да направя за вас.

В същност имаше. Можех да родя собственото си продължение, но не исках да го обричам на Вашата милост. Достатъчно ,е че аз живях с нея.

Сега, когато вече съм недосегаем, мога да си кажа всичко.

Всяка минута от моето оцеляване беше едно напъване, една контракция, за да се появи Вашето дередже. Вземете си го и си го ползвайте. Нали сурогатите служат за ползване, за просъществуване и продължение на донора. Аз също съм продукт на сурогатно майчинство и знам.

Неспособното да ме зачене и износи общество ме инплантира в майка България и след като тя ме роди, ме взе за отглеждане. И ме отгледа. Като подарък, като придатък, като храненик, като нещото, което му бе нужно за неясните на него самото цели.

Всичкото казано по-горе е цинизъм. Но нали съм сурогатно роден, кво ми пука. И цинизма ми есурогат. Той е кърмен от силиконов бюст, отгледан в мезонет и възпитаван от обществения морал. Това са всичките ни биографични данни – моите и на цинизма.

Нямаше как да не си задам въпроса – Като съществува сурогатно майчинство, има ли и сурогатна смърт?

Има!

Сурогатно родените деца, като мен, сурогатно живеят и сурогатно умират. Сурогатен е синовния им дълг, шизофренен е манталитета им и вечно нерешен е въпроса с родовата им памет. Така стана възможно и следсмъртното ми писмо, написано след сурогатната ми смърт.

От тук, където съм, виждам голяма нелогичност в изживяното си бите.

Смесвах родолюбие с битииност. Гражданство с политика. Бизнес с успех. Родителство с отглеждане. Приятелство с изгода. Желаното с възможното, живеенето с оцеляването. Правосъдието със справедливостта, дълга със задължението, толерантността с безхарактерност, човеколюбието с  всеопрощение, убеждението с предразсъдък, свободата със свободия и вината със самообвинение.

Всичкото това беше една кална каша, един подвижен пясък, от който няма измъкване. Защото майката-донор ме притежаваше, докато майката инкубатор ме задължаваше. А правилата и нармите станаха толкова много, че е невъзможно да дишаш, без да нарушиш някои от тях.

Което  ме лиши от бъдеще. Обезсмисли настоящето и изкриви миналото. Трябваше сурогатно да умра.

Сега съм свободен.

От мненията и оценките Ви. От бюджетния и моралния дефицит. Толкова съм щастлив, че никой не се интересува от мене, защото това ми позволява да се обърна към себе си. Нямам нужда от собственост и сигурност. Нито от одобрение и признание, нито от слава или съжаление. Нямам нужда да съдя и протестирам, да се възмущавам, отмъщавам и воювам за каузи. Да си купувам удоволствия и удобства. Нито от други методи за оцеляване.

Вече съм цял




Тагове:   тъг,


Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. beckslover - От всичкото написано,
08.01.2012 13:57
разбрах, че на Дереджето му е писано, да е сираче...;)
цитирай
2. wonder - С този сурогат-сянка, ти разката ...
08.01.2012 14:07
С този сурогат-сянка, ти разката фамилията на националната карма, на илюзиите в родово-патриархалната памет, на личностното пясъчно щраусоглавие и ме светна как да си облека свободата в свободията на самопозовавено до дъно, след оглед отгоре, отвътре и отстрани, т.е. от всички точки-зрение.
И видях пак, и отново, и ъгейн... 15-я камък на Риоанджи!
Совата на Минерва изобщо не излита вече - нито на здрачаване, нито като й просветне. Съзерцава, окаменяла от свободията си да не прави абсолютно нищо. Нищо! Нито едно излишно движение, освен ако не е свързано с грандиозен кефф за душата и другите й измерения на недосегаемост.
Както вика Лао Дзъ /любимият ми от Дегустаторите на оцет/: "Начинът да живееш е да не правиш нищо, действайки, а да правиш всичко, бидейки."
цитирай
3. vania23 - Честно казано...
08.01.2012 17:14
изобщо не знам какво да ти кажа, но е хубаво, че то няма и смисъл :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969295
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031