Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2012 21:12 - Научен трактат
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 2178 Коментари: 6 Гласове:
19

Последна промяна: 11.10.2012 02:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Зощо този трактат е научен, на какво се е научил, кой го научи на такива неща, като го е научил - помни ли го и изобщо, може ли един трактат да научи каквото и да било за когото и да е?

С горното изречение исках само да демонстрирам несъвършенството на езика и възможността един обикновен израз да бъде преситен с три-четирисмислици.

Моят трактат има задача да свърже в единно цяло дядовата ми мъдрост, здравословното хранене, технологичния прогрес, тимбилдинга, бодибилдинга и въобще целия хомобилдинг. Т"ва "хомобилдинг" звучи перверзно:)

Дядо беше здрав, мъдър, любознателен, справедлив и аполитичен. Имал 5 /пет/ деца, три от които живи. Е имал единадесет братя и сестри, но чак толкова назад няма да се връщаме.

Той нямаше чувство за хумор. При него всичко стоеше много сериозно.

Сега да вържем фабулата: Той беше здрав, а се хранеше нередовно и нездравословно, беше здрав, без да тренира, беше силен и строен, без хранителни добавки, специален фитнес и прочее. Беше добър изпълнител, приятел, родител и мениджър на двете си крави и трите си деца, без да има съответната квалификация, и вдъхваше уважение без много приказки.

Освен това беше прост. С трето отделение. Което не му пречеше сам да поправя ламповото си радио, да подкове кон, да наклепе коса, че и лекция за вредата от тютюнопушенето да изнесе. Животът му беше труден, въпреки че той не смяташе така.

Сега прочетете отново зеления текст, за да схванете връзката между дядо и останалата терминираща и детерминираща детето в мен терминология.

Дядо уважаваше себе си. Уважаваше се с онази самокритичност, самовзискателност и желание за самоусъвършенстване , съпоставима единствено с уважението, което изпитва към достойните хора и чуждото достойнство един достоен човек.

Дядо уважаваше себе си. За това с нищо не мереше ръст, не се състезаваше, не побеждаваше, не се страхуваше, а просто се уважаваше. Нищо друго.

Не е редно един научен трактат да се ограничи с идеализираните спомени за някакъв дядо. Да започнем с науката.

Не е нужно да се храниш здравословно и да ползваш диетите на др. Емилова, ако ядеш само когато си наистина гладен. Ако почиваш, само когато си наистина уморен и ако имаш за кого да се грижиш. Не е нужно да работиш специално върху себеусъвършенстването си, ако искрено се стремиш сам да решаваш проблемите си. Трайно.

Това някак те държи буден и те води по естествения ти път. Помага ти да разбираш къде е ключа от бараката, да помниш доброто и да забравяш лошото.

Представяйки се такива, каквито не сме, на първо време лъжем хората. Същевременно се страхуваме да не ни разобличат и усъвършенстваме заблудата. Не предполагаме, че опасността не е в това, че може да ни разкрият, а в това - да ни повярват.  И вярвайки ни да ни потърсят за помощ, или съвет. Колко полезни ще бъдем тогава, когато с перфектните мускули направени във фитнеса се наложи да сечем цял ден дърва в гората. Да идем пеш през дебелия сняг от хижата до най-близсото село, или да качим новия диван по стълбите. Как ли ще ни приемат онези, до кито се събуждаме сутрин рошави и без грим, и които сме впечатлили вечерта с напудрената си външност? На какво ли се дължи желанието ни да се държим като пластмасов оранжериен домат и защо не уважаваме ментетата, които сами си купуваме?

Докато се преструваме на търговци и продаваме впечатления, можем ли да усетим, че създаваме собствената си марка. И тя прилича, ама много наподобява Адибас и Павасоник?

Разликата в интелектуалния потенциал между хората не е толкова голяма, че никой да не забележи имитацията ни. И въпреки това сме превърнали имитацията в спорт, бизнес и любов дори. След което прекарваме живота си в рекламации. Рекламираме собствения си избор да се представим за онова, което не сме и овациите за това представление.

Кой би пожелал да живее с човек сменил пола си, освен някой, който също е сменил своя пол? Бил той политически, поведенчески, или професионален.

Дори съвременните банкови механизми, ми приличат точно на това.

Маскарадът започнал с дворцовия етикет, е доведен до абсурд в площадната публичност, а очакваме появата на лидери, осъждаме липсата на почтеност и грижа за хората - народец, търсим смисъл, справедливост и други "библейски" ценности. Че и Божественото у себе си:))

Лесно изглеждаме, каквито искаме да бъдем, но трудно ставаме такива, каквито на пръв поглед изглеждаме.

Само да имаше как истинските хора да си основат община ... младежите ни нямаше да емигрират повече.Струва ми се, че те не бягат толкова от мизерията, колкото от фалша.



Тагове:   тъг,


Гласувай:
19
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Прилича
10.10.2012 21:27
на моя дядо... Да, естественият път е най-добър...
цитирай
2. анонимен - Много си язвителен...
10.10.2012 21:38
но имаш право,че всеки човек е уникален,и трябва да върви по своя си
път,който му е предопределен,без да подражава,защото може да се удари
в мантинелата образно казано,или още по-лошо да изхвърчи от пътя на някой
завой.
цитирай
3. boristodorov56 - Казано е:
10.10.2012 22:15
Евразол не трябва да се коментира,
а да се цитира!!!

Достави ми удоволствие!

цитирай
4. djani - Отличен трактат за фалша.
13.10.2012 16:28
Продължавай да разораваш каменистата българска нива на достойния си дядо! Може и да плододава?
цитирай
5. анонимен - Така ще бъде, сокато го позволяват реалните условия.
16.10.2012 06:35
Ако гонката беше истинска, пазарна, икономическа, нямаше да има толкова преструващи се хора. Не е случайно, че толкова много народ се разпищоли в сферата на изкуството, търсейки там слава и препитание. Няма бюджет в света, който би могъл да издържа тази армия от пишещи, рисуващи, свирещи, танцуващи, пеещи и прочие; тук лъжата е най-голяма. И да се плаче, че държавата не полагала грижи за изкуството. Каква самоизмама.
цитирай
6. tera - Мдам, изкелифенчени времена настанаха ...
16.10.2012 14:28
Преди доста време писах пост за нещо не съвсем подобно, даже хич, но се сетих за това като ти четох поста.
http://tera.blog.bg/drugi/2007/09/03/dushite-da-go-duhat-telata-da-se-radvat.106580

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1496075
Постинги: 362
Коментари: 65535
Гласове: 19291
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031