Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2013 00:08 - Евангелие от Евразол
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 1713 Коментари: 3 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

И фараоните създадоха пирамиди, чрез които се превърнаха в олигарси. Светът отесня, понеже олигарсите заграбиха всичко и за човека по БДС нямаше вече на къде. И дойдоха гладни години, в които всеки трябваше да сърба онова, дето е дробил в добрите години. За народа остана супата, а тя се оказа гореща.

И взе народа да се щурка насам натам, и да си търси месия, та да го изведе от кризата. Самозваните месии се покриха зад пирамидите си и никой вече не сочеше пътя, а само критикуваха абстрактната безпътица.

И се яви месия с мисия /талант ли, глупак ли, не е ясно/ и рече: „ Аз съм пътят, и истината, и живота!“

И понеже никой друг не казваше това, народът тръгна след него. Кой по неволя и с мрънкане, кой с надежда и еуфория, кой от немай къде, кой просто „тръгна по себе си“.

И понеже фараоните-олигарси бяха окупирали оазисите, месията нямаше на къде да ги води, освен през пустинята. Щял да ги води, докато умре и последния, дето знае, че има и друго освен пустиня.

И богатите не знаеха вече какво да правят с парите си, сиромасите с труда си, момите с оная си работа, и учените с умовете си. И всички знаеха само едно – Как не е! И никой не знаеше Как Е!

Мрънкаха недоволни, но никой не смееше да се отдели от стадото, щото после да се покае и да бъде по-драг, както завърналата се заблудена овца. А и нямаше къде да се завърнат, понеже никой не искаше да бъде онова, което вече е бил, там, където вече е бил и да стане такъв, какъвто вече е бил. Вече нямаха място за завръщане.

Едни правеха, както се е правело винаги, а други – както никога не се е правело, но нищо не даваше резултат желан. И вече не знаеха какво искат. Някои дори нищо не искаха. Нямаше от кого, пък и нищо не им трябваше.

Упрекваха се един друг, подозираха се, призоваваха се и се страхуваха за себе си. Една гадна себичност ги караше да се крият един друг зад гърбовете.

Бяха готови да тръгнат след всеки, но никой не искаше да тръгне пред тях.

Така оставиха делата си в ръцете Божии. А дори Бог не можа да измисли скрижали, дето да са като за ТЯХ. Измисли им едни Европейски Фондове, колкото да са живи, докато разберат, че всеки сам трябва да си намери Идеята. А до тогава - да се тътрузи след месията из пясъците.

Някои си намериха идеята при чуждоземни фараони. Други клекнаха на социалните мрежи. Трети се заровиха в отпадъците на другите, но идея нямаше никой.

И битието им определи съзнанието, и съзнанието им заживя безидейно в личен план. А идеите в обществен план се оказваха ялови, щото общество вече нямаше, а и нямаше как да има при тия хора в тая пустиня.

Те бяха свикнали да чакат някой да ги наеме да му слугуват, търсеха, съревноваваха се, в способностите си на слуги. Но слънцето, спряло, сърдито печеше и ги заслепяваше с отраженията на собствените им CV-та

И старите истини се оказваха обезсмислени, а новите – индивидуални. А информации всякакви се лееха от всякъде като пясъка в пустинята. Информация газеха, а неинформирани ходеха, понеже информацията е дадена да служи на идеята, а не на човека, както смятаха всуе.

И рече Бог:

О, неразумнии юроде,

Поради что се срамиш да страдаш човешки, тихо и достойно, и не потърсиш ближния по страдание, та заедно да ринете пясъка, вместо да мрънкате хором?

И те отговориха:

-         - Нямаме пари, Господи.

-         -  А не сте ли чували притчата за Златния Телец? /от други евангелисти/

-         - Чували сме, но нашата вяра минава през стомаха, Господи. Като любовта ни.

-         - И от къде влизат в стомаха тези вяра и любов?

-         - Няма значение, господи. Важно е да минават вяра и любов през стомаха. От където влязат, от там.

-         - И от къде смятате, че ще дойдат парите ви?

-         - От заслугите ни, Господи.

-         - От заслугите, или от услугите?

-         - Нашите заслуги са услугите, Господи.

-         - Значи сте заслужили да служите?

-         - Вече и това не можем, Господи. Никой не ни ще.

-         - Служете на себе си тогава

-         - О, служим си, служим си, но не си харесваме услугите.

-         - Кой ви е крив, тогава?

-         - Ти, Господи.

-         - Ще ви пратя моя син да Го разпнете!

-         - Това вече го правихме, Господи. Не помага!

-         - Ще ви дам десет заповеди!

-         - Има Харта за правата на човека, Господи. За какво са ни заповеди?

-         - За да пребъдете!

-         - Ние не искаме да пребъдем, искаме да просъществуваме, Господи.

-         - Абе, що не си … Нали и сега съществувате!?

-         - Благодарим ти, Господи!

И пак тръгнаха хората през пустинята, но вече знаеха, че съществуват.




Тагове:   тъг,


Гласувай:
25
0



1. radina123 - :)
19.01.2013 13:16
Ама кой го е писал това,бе, много е хубаво :)))
цитирай
2. zarenkow - ". . щото общество вече ням...
20.01.2013 12:13
" .. щото общество вече нямаше, а и нямаше как да има при тия хора в тая пустиня ." Съвсем точно . За да има жизнен потенциал една култура , за всеки един момент трябва да е налице съответен интелектуален санитарен минимум с полагащите му се правомощия. В противен случай , съдбата и е гибелна. В нашата култура и двата фактора са под силно съмнение.
цитирай
3. zarenkow - адмирации ,
21.01.2013 22:11
интелигентно и красиво написано.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1478970
Постинги: 362
Коментари: 65535
Гласове: 19288
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031